Решение № 25 от 18.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Велико Търново, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Любка Милкова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500657 по описа за 2022 година

Елена:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260002/08.07.2022г., постановено по Гр.д.№92/2020г. по описа на РС – - ДОПУСКА извършването на съдебна делба между П. Й. С., с ЕГ**** от с.Р, общ.Е, и Н. Й. П., с ЕГН ** от гр.В.Т., ул.“*“ №, вх., ет., ап., върху следните недвижими имоти земеделски земи: 1.Имот с идентификатор №** по КККР на с.*, общ. Е., 2.Имот с идентификатор №** по КККР на с.*, общ.Е, и 3.Имот с идентификатор №** по КККР на с**, община Е, при техни права по ½ ид. част;

- ДОПУСКА извършването на съдебна делба между П. Й. С. и Н. Й. П. върху недвижими имоти, находящи се в с.Р., общ.Е., а именно: 1.ПИ с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор №**, К. Н. Г., улица, Р. В. Р., и построените в него:

2.Двуетажна ЖС със застроена площ 50 кв.м., находяща се в северната част на имота, 3.Второстепенна стопанска постройка, находяща се в северната част на имота, 4.Второстепенна стопанска постройка, находяща се в средната западна част на имота, при техни права от по ½ ид.част;

- ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за делба от П. Й. С., с ЕГН ***, против Д. И. И., с ЕГН ***, върху следния недвижим имот, а именно: Двуетажна жилищна сграда със застроена площ 52,35 кв.м. и разгъната застроена площ 104,76 кв.м., включваща покрита тераса на втория етаж и външно стълбище, построена в поземлен имот с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор №**, К. Н.Г., улица, Р. В. Р., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;

- ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между П. Й. С., с ЕГН **, и Д. И.

И., с ЕГН ***, върху следния недвижим имот, находящ се в с.., общ.Е, а именно:

Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 56,75 кв.м., находяща се в средната част на имота и долепена северно до двуетажната жилищна сграда, построена в ПИ с площ 2554 1 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор №**, К. Н. Г., улица, Р. В. Р., при техни права от по ½ ид. част.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото П. Й. С. срещу първоинстанционното решение в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от П. Й.

С. против Д. И. И. иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС за допускане извършването на съдебна делба върху недвижим имот, а именно: Двуетажна жилищна сграда със застроена площ 52,35 кв.м. и разгъната застроена площ 104,76 кв.м., включваща покрита тераса на втория етаж и външно стълбище, построена в поземлен имот с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор №**, К. Н. Г., улица, Р.В. Р., като неоснователен и недоказан, както и в ЧАСТТА, с която е допуснато извършването на съдебна делба между П. Й. С., и Д.

И. И., върху следния недвижим имот, находящ се в с.Р., общ.Е., а именно: Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 56,75 кв.м., находяща се в средната част на имота и долепена северно до двуетажната жилищна сграда, построена в ПИ с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор №**, К. Н. Г., улица, Р. В. Р., при техни права от по ½ ид. част, като са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваните му части.

С постановеното определение по чл.267 ал.1 ГПК №1094/01.12.2022г. по в.гр.д.

№657/2022г. по описа на ВТОС е приета за разглеждане въззивната жалба на П. Й. С. против първоинстанционното решение само в частта на отхвърления предявен от него против Д. И.

И. иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на двуетажна ЖС със застроена площ 52,35 кв.м. и разгъната застроена площ 104,76 кв.м., включваща покрита тераса на втория етаж и външно стълбище, построена в ПИ с площ 2554 кв.м., находящ се в с.Р., общ.Е., като неоснователен и недоказан, само която е предмет на въззивното производство.

С постановеното по реда на чл.267 ГПК Определение №1094/01.12.2022г., потвърдено с Определение №56/07.02.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№8/2023г. по описа на ВТАС, въззивният съд е оставил без разглеждане въззивната жалба на П. Й. С. против първоинстанционното решение в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между П. Й. С., с ЕГН *****, и Д. И. И., с ЕГН ****, върху следния недвижим имот, находящ се в с.Р., общ.Е., а именно: Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 56,75 кв.м., находяща се в средната част на имота и долепена северно до двуетажната жилищна сграда, построена в ПИ с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор №**, К.Н. Г., улица, Р. В. Р., при техни права от по ½ ид. част, като процесуално недопустима, поради липса на правен интерес у жалбоподателя, и е прекратено производството по В.гр.д.

№657/2022г. по описа на ВТОС в тази му част, поради което и първоинстанционното решение в тази му част е влязло в законна сила.

Досежно отхвърленият иск на въззивника по чл.34 ал.1 ЗС против втория ответник Д.

И. И. за съдебна делба на двуетажна ЖС със застроена площ 52,35кв.м. и разгъната застроена площ 104,76 кв.м., само до който се свежда предметът на въззивното производство, във въззивната жалба е посочено, че въззивникът за първи път в хода на делото узнава, че брат му и първи ответник Н. Й. П. е имал учредено от родителите им право да строеж на двуетажната ЖС и никога не е предявявал претенции, че е едноличен собственик на тази сграда. Сочи се, че считано от датата на завършване на строежа на двуетажната ЖС – неустановена по делото, но несъмнено много по – късна от 1987г. – 1988г., както неправилно е възприета от районният съд, т.к. строежът й продължил години и не една или две, двамата братя стопанисвали и ползвали точно тази сграда, в която въззивникът има отделни две стаи, които ползва и е ремонтирал – една на етаж първи, и една на втори етаж. Сочи се, че братът на въззивника – Н. Й. П. никога, до деня на сделката пред нотариуса /а това е повече от 30 години/ не е твърдял, че цялата сграда е негова или че не допуска ищеца да владее или ползва имота, че спорове за това не са имали, че ищецът /въззивник/ е живял постоянно на този адрес, не е ползвал имота като вила, а като основно жилище, за разлика от брат му, който си идвал от време на време и това е установено от свидетелите по делото и следва и от адресната регистрация на въззивника. Въззивникът сочи, че в този смисъл по делото е твърдял, че е придобил части от имота по силата на давностно владение, което било установено от свидетелите. Твърди се, че неправилно районният съд приема, че има законен строеж в рамките на разрешението. Сочи се, че строежът на двуетажната ЖС значително е надвишил разрешението за едноетажна вила с 2 площ 48 кв.м. и 114 куб. метра, които се достигат при височина на сградата около 2,4 метра.

Излага се, че вместо да изгради разрешената му вила, Н. Й. П., с активно участие на въззивника, е изградил двуетажна сграда с по - голяма площ и квадратура и с двойно по голям обем и в този смисъл трайната съдебна практика приема, че собствениците на земята по време на изграждането това все още са родителите им, стават собственици на незаконно изградената сграда, надвишаваща волята им и разрешението. Сочи се, че двамата им родители /и след това ищеца и брат му Н. Й. П. като техни законни наследници/ са придобили правото на собственост върху целия втори етаж от процесната двуетажна ЖС, както и върху надвишаващите 4-5 кв.м. от първия етаж, като дори и да се игнорират тези 4-5 км.м., т.к. не може да се обособи точно превишаването на разрешението за строеж, то със сигурност целият втори етаж е станал собственост на собствениците на земята, а именно Й.

С. – баща и М С.а – майка, починали съответно през 1990г. и през 2003г. и тогава въззивникът П. С. е наследил заедно с брат му Н. П. техния втори етаж, по който начин втория етаж е в съсобственост между ищеца и Н. П. при ½ ид.части и технически и до преди делото двамата братя са си поделили този етаж точно така – по една стая за всеки от тях и са ги владели 30г. - 40г. без някой от тях да има възражения. Излага се, че в този смисъл при извършване на продажбата Н. П. е продал и частта на въззивника от собствеността в двуетажната ЖС и същата следва да се допусне до съдебна делба при дялове приблизително ¼ ид.част за ищеца П. С. и ¾ ид. части за Д. И.. Сочи се, че всяка една двуетажна ЖС може да се отдели и обособи като отделни обекти, който въпрос ще бъде предмет на спора във втора фаза. Във въззивната жалба се твърди и че не са налице условията за инцидентно произнасяне от съда по реда на чл.17 ал.2 от ГПК, т.к. допуснатите процесуални нарушения и нарушения на материалния закон са несъществени и се свеждат до една единствена погрешно нанесена линия, успоредна на южната стена на двуетажната сграда и започваща от зазиданата врата на „западната стая“. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част, с която е отхвърлен иска на ищеца по чл.34 ал.1 ЗС за делба на двуетажна ЖС със застроена площ от 52,35кв.м. и РЗП от 104,76 кв.м., вместо което постанови друго, с което допусне извършването на съдебната й делба между П. С. и Д. И., при права: ¼ ид. част за П. С. и ¾ ид. части за Д. И.. Претендира съдебни разноски за въззивна инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Д. И. И., чрез пълномощника му адв.И. Б. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част на предявения срещу него иск по чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на двуетажна ЖС със ЗП от 52,35 кв.м. и РЗП от 104,76 кв.м., предмет на въззивното производство, потвърдено като правилно. Претендира разноски за въззивното производство.

Съделителят в първоинстанционното производство - Н. Й. П. не е страна във въззивното, поради което и съдът не взема предвид извършените от него пред ВТОС, чрез пълномощника му адв. И. Б. – ВТАК, процесуални действия.

Първоинстанционното решение, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила в частите, с които е уважен иска на ищеца против Н. Й. П. по чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на трите земеделски имота и на недвижими имоти, находящи се в с.Раювци, общ.Елена, а именно: 1.ПИ с площ 2554 кв.м., при граници: ПИ с идентификатор №**,К.Н.

Г., улица, Р.В. Р., и построените в него: 2.Двуетажна ЖС със застроена площ 50 кв.м., находяща се в северната част на имота, 3.Второстепенна стопанска постройка, находяща се в северната част на имота, 4.Второстепенна стопанска постройка, находяща се в средната западна част на имота, при техни права от по ½ ид.част.

В СЗ въззивникът П. Й. С., чрез пълномощника му адв.Гаджонова – ВТАК, с писмено становище с вх.№3660/11.04.2023г., моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие и въззивната жалба уважена.

В СЗ въззиваемата страна Д. И. И., чрез пълномощника си адв.И. Б. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част, предмет на въззивно разглеждане, потвърдено.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 3 съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба в частта, приета за разглеждане от въззивният съд, е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от ищеца против ответника Д. И. И. иск по чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на двуетажна ЖС със ЗП от 52,35 кв.м. и РЗП от 104,76 кв.м.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че приетата от ВТОС за разглеждане въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната му част, предмет на въззивното производство, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.