Определение № 488 от 02.06.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Шумен, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500250 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 1294/17.03.2026 г. при ВПРС, депозирана от М. М. Х. с ЕГН ********** и И. З. Х. с ЕГН **********, действащи чрез пълномощника си – адв. В.

Н. от ТАК, против определение № 99/25.02.2026 г. по гр.д. № 25/2026 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което било допуснато обезпечение на предявените искове с обща цена на исковете – 6014,76 евро, предявени срещу тях от Д. Ж. С. с ЕГН ********** и А. В.

С. с ЕГН ********** чрез налагане на запор върху банкови сметки.

Жалбоподателите считат, че определението е неправилно и необосновано. На първо място, намират, че е допуснато обезпечение по нередовна искова молба, тъй като петитумите на претенциите не били коректно посочени. В молбата си за допускане на обезпечение, ищците не посочили правното основание на предявените искове, които се обезпечават. Налице била и явна несъразмерност на обезпечението, тъй като било наложено върху всички банкови сметки на двамата ответници. На следващо място, сочат, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за допускане на обезпечение на искове, тъй като липсвали и вероятна основателност на същите, както и обезпечителна нужда.

Предвид изложеното, молят съдът да отмени определението, а алтернативно – обезпечението да бъде допуснато след внасяне на гаранция от молителите. Претендират направените разноски.

В законния срок, насрещните страни – Д. Ж. С. и А. В. С., действащи чрез пълномощника си – адв. Е. Т. от САК изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Излагат подробни доводи, като молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а при условията на евентуалност – обезпечението да бъде допуснато след внасяне от тях на гаранция.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на 1 обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Велики Преслав по гр.д. № 25/2026 г. е образувано въз основа на предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 195, ал. 2 от ЗЗД, депозирани от Д. Ж. С. и А. В. С. срещу М. М. Х. и И. З. Х. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците: сума в размер на 4115,90 евро, представляваща платена продажна цена по сключен между страните договор за продажба на МПС от 05.09.2025 г., развален от ищците и сума в размер на 1898,86 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди от продажба на вещ със скрити недостатъци. С определение № 99/25.02.2026 г., постановено по делото, ВПРС е допуснал обезпечение на предявените искове, чрез налагане на запор върху сума в общ размер 6014,76 евро върху банковите сметки на ответниците, разкрити в изброените банки.

За да уважи молбата, първоинстанционният съд изложил мотиви, че е налице обезпечителна нужда, вероятната основателност на исковете, както и съответност на поисканата обезпечителна мярка.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: за да бъде допуснато обезпечение на иск, следва да са налице следните предпоставки: искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда – без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, както и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща – да съответства на обезпечителна нужда. В случая съдът намира, че депозираните искове са процесуално допустими. В тази насока, възражението на жалбоподателите, че е налице нередовност на исковата молба, се явява неоснователно. Такова е и възражението, че в молбата за допускане на обезпечение не били посочени правните основания на претенциите.

Страната не е длъжна да квалифицира исканията си, а единствено да изложи обстоятелства, въз основа на които съдът да стори това. Действително, в случая, ВПРС не е посочил в определението си за допускане на обезпечение правната квалификация на исковете, но отразил словом същата. Настоящият състав намира, че посочените по-горе кумулативно предвидени предпоставки за допускане на обезпечение в случая са налице. Въззивният съд споделя и извода на първоинстанционния съд, че така предложената обезпечителна мярка е допустима и относима към охранявания интерес, поради което приема същата за подходяща.

Съобразно развитите доводи в частната жалба, изложеното в отговора на исковата молба от ответниците, частната жалба е основателна по евентуалното искане за допускане на обезпечението, но при определяне на гаранция, вносима от ищците в съответствие с чл. 391, ал. 2 от ГПК. В този смисъл, обжалваният съдебен акт е неправилен. Въпреки, че на този етап от производството може да се приеме, че исковете са подкрепени с убедителни писмени доказателства, предвид направените възражения и представените от ответниците доказателства, то обезпечението следва да бъде допуснато при внасяне на гаранция. Тази гаранция, от една страна преодолява вероятната неоснователност на претенциите, а от друга 2

– служи като обезпечение за евентуално претърпени вреди от жалбоподателите в случай на отхвърляне на исковете. Освен това, съдът може да задължи ищеца да представи парична гаранция в определен от него размер и в случая по чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК – когато искът е подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен, като бъде обезсилена издадената въз основа на него обезпечителна заповед. Така поисканото обезпечение на предявените искове следва да бъде допуснато, но при други условия – обезпечителната заповед следва да бъде издадена на ищците след представяне на доказателства за внесена парична гаранция по сметка на Окръжен съд – Шумен в размер на 601,48 евро.

Съдът не следва да се произнася по искането на жалбоподателите за присъждане на разноски в настоящото производство, тъй като този въпрос следва да бъде решен при произнасяне на ВПРС с окончателен съдебен акт.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 99/25.02.2026 г. по гр.д. № 25/2026 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав и ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на него обезпечителна заповед № 1/25.02.2026 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА обезпечение по чл. 389, ал. 1 от ГПК на предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 195, ал. 2 от ЗЗД, в полза на Д. Ж. С. с ЕГН ********** и А. В. С. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр. Търговище, ....., със съдебен адресат – адв. Е. Т. от САК, гр. София, ул. „.......... срещу М. М. Х. с ЕГН ********** и И. З.

Х. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр. .... със съдебен адресат – адв. В. Н. от ТАК, гр. Велики Преслав, ..... за сумата 6014,76 евро (шест хиляди и четиринадесет евро и седемдесет и шест евроцента),

ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР ВЪРХУ ЧАСТ от банковите сметки на М. М. Х. и И. З. Х. в следните банки: „Банка ДСК“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „ПроКредит Банк България“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Тексим Банк“ АД, „Общинска банка“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „ИНГ Банк Н. В.– клон София“.

ДО ОБЩ ПО СМЕТКИТЕ РАЗМЕР 6014,76 евро (шест хиляди и четиринадесет евро и седемдесет и шест евроцента), срещу представяне на обезпечение по чл. 180 и 181 от ЗЗД – ЗАЛОГ НА ПАРИЧНА СУМА в размер на 601,48 евро (шестстотин и едно евро и 48 евроцента) по сметка на Окръжен съд – Шумен.

На основание чл. 395, ал. 3 от ГПК, ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на 3 ищците С. П. НА ОРИГИНАЛЕН ПЛАТЕЖЕН ДОКУМЕНТ ЗА

ПРЕДСТАВЕН ЗАЛОГ.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4