Решение № 590 от 14.04.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 590

Разград, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20267190700028 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. Г. Г. от [населено място], действащ чрез упълномощен адв. И. И., АК – Разград, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GРAM-2019063 от 04.01.2026г., издадена от инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен, с която на основание чл. 22 от ЗАНН на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП "Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца“. В жалбата и по същество чрез упълномощения процесуален представител се поддържат съображения за незаконосъобразност на Заповедта, като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че нарушението е било преодоляно в рамките на същия ден след неговото установяване, поради което продължаващото действие на мярката не допринася по никакъв начин за постигане целите на закона, като превантивната й функция е изгубила своето значение. Претендира се отмяна на оспорения акт и присъждане на деловодните разноски, съгласно приложен Списък.

Ответната страна - инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен чрез процесуалния си представител – упълномощен главен юрисконсулт И. С., ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Поддържа съображения, че при издаване на оспорената заповед са били налице материалноправните предпоставки за приложение на процесната мярка, издадена е от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което липсва основание за отмяна на приложената ПАМ. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, в случай на уважаване на жалбата - възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Окръжна прокуратура - Разград, редовно уведомена, не участва в производството.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2026 г., около 15:25 ч., по път II-73 км 10+1000 в посока гр. Смядово, жалбоподателят П. Г. Г. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ [рег. номер] – собственост на „Ди Енд Ви Солюшънс“ ЕООД, [ЕИК], когато бил спрян за проверка от полицейски служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен. Контролните органи установили, че към момента на проверката за управляваното МПС няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При горните обстоятелства на водача – жалбоподател в настоящото производство, са съставени два акта за установяване на административни нарушения:

- АУАН серия GА, № 4420553 от 04.01.2026г. за това, че управлява посоченото МПС, което е със служебно прекратена регистрация на 25.11.2025г. поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предл. 1 от същия закон. С този АУАН са иззети регистрационните табели на автомобила, и - АУАН серия GА, № 4420552 от 04.01.2026г. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ), като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валиден към деня и часа на проверката. При съставянето на този АУАН са иззети СУМПС на водача и СРМПС на управлявания от него автомобил.

По отношение на водача са издадени и две заповеди за прилагане на принудителни административни мерки:

- ЗППАМ № GPAM-2019064 от 04.01.2026г., издадена въз основа на констатациите по обсъдения горе АУАН серия GА, № 4420553, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ и - оспорената в настоящото производство ЗППАМ № GPAM-2019063 от 04.01.2026г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП е наложена ПАМ "Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца“. Тази Заповед е издадена въз основа на констатациите по съставения АУАН серия GА, № 4420552 от 04.01.2026г. и възпроизвежда фактическите констатации на контролните органи по него.

Процесната Заповед за прилагане на ПАМ била връчена веднага на жалбоподателя П. Г. Г. – на същата дата 04.01.2026г., удостоверено с подписа му върху разписката за връчване.

В хода на съдебното производство е представена Полица № BG/08/126000104731 на „Дженерали Застраховане“ АД за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от застраховащ „Ди Енд Ви Солюшънс“ ЕООД – гр. София, за процесния лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ [рег. номер] и със срок на валидност от 17:00:00 часа на 04.01.2026г. до 23:59 часа на 03.01.2027г. (л. 12 от делото).

Респ., на същата дата 04.01.2026г. последвало служебно възстановяване на прекратената регистрация на автомобила по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП по уведомление от ГФ за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Разград прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ОД на МВР – Шумен е служба за контрол по ЗДвП , установено със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т. 1.3. Със Заповед № 372з-3276 от 04.09.2025г., т. 1.3, б. „ж“, Директорът на ОД на МВР – Шумен е оправомощил служителите на длъжност „полицейски инспектор VІ-ІV степен“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен – за цялата територия, обслужвана от Дирекцията, да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Съставителя на процесната заповед заема такава длъжност, следователно оспореният акт е валидно издаден от оправомощено лице в кръга на делегираната му компетентност.

Заповедта за прилагане на ПАМ е в установената писмена форма и има съдържанието, изискуемо от чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за постановяването й. В нея ясно и конкретно са посочени както обстоятелствата, при които е издадена, така и правното основание за прилагане на ПАМ.

При издаване на заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна. Фактите по делото установяват категорично, че към момента на извършената на жалбоподателя проверка по отношение на управлявания от него лек автомобил не е имало сключена и действаща валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация. По силата на чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на съответните документи, в случая СУМПС на водача, свидетелството за регистрация на управляваното МПС и отнемане на табелите с регистрационния номер, на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, както е процедирано от контролните органи.

Съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „е“ и б. “з“ от ЗДвП, какъвто е и процесният, свидетелството за управление на моторното превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Изискването на закона е показателно, че естеството на ПАМ по чл.171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, както и целта на мярката, предполага тя да се приложи непосредствено към момента на установяване на административното нарушение. Този ред е спазен.

Административният орган е приложил правилно материалния закон. Фактите на констатираното нарушение са ясно и точно описани и е приложена съответната на тях правната норма. В процесния случай ПАМ е приложена спрямо водач на МПС, който не е негов собственик и във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя и се потвърждават от събраните по делото доказателства. Нарушението е установено по надлежния ред – с редовно съставен АУАН, чиято доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 ЗДвП не е опровергана. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като по делото е категорично установено, че към момента на издаване на оспорената ЗППАМ са били налице всички материалноправни основания на прилагане на мярката. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

Основателни са, обаче, доводите на жалбоподателя за непропорционалност на наложената мярка и несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. От представените по делото доказателства става ясно, че покритието на задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ е възстановено в същия ден, когато е извършена проверката. Според данните по съставения АУАН нарушението, по повод на което е наложена процесната ПАМ, е установено около 15:25 часа на 04.01.2026г. и същото е отстранено в 17:00 часа на същата дата, когато е подновено действието на задължителната застраховка „ГО“ за процесния автомобил по представената Застрахователна полица.

ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП се налага "до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка", при което налагането й предполага незабавно прекратяване на мярката след предоставяне на тази информация (в случая още на същата дата, когато е наложена), като се върне СУМПС на водача. Продължаването на ПАМ за по-голям период от време несъмнено нарушава принципа за съразмерност, тъй като с отстраняване на нарушението е изпълнена превантивната преустановителна функция на мярката. Респ., отнемането на СУМПС за период след този момент нарушава правната сфера на правоспособното да управлява МПС лице в по-голяма степен от целите на закона, заради които се налага тази мярка. При това положение процесната ЗППАМ следва да бъде отменена.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него деловодни разноски, които са своевременно предявени и доказани в общия размер от 311,89 евро. Същите включват заплатената държавна такса при образуване на делото от 5,11 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, равняващи се на 306,78 евро, по Договор за правна защита и съдействие от 16.01.2026г. Определеното адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото, уговорено е под минималния размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението на ответната страна за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно.