Решение № 1075 от 09.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. Бургас, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100501190 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от адв.Н.Арнаудова, особен представител на В. Г. Т., от гр. Г., бул.“Т. м.“ № *, ет.*, ап.* против решение №1085/ 26.05.2022г по гр.д.№ 2697/2021г на РС – Бургас, с което е прието за установено съществуване на вземането на „Дайнърс Клуб“ България АД против въззивника за сумата 499,46лв – главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 31.08.2017г и сумата 108,75лв – лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от договора и т.11.1 от раздел Х I от Общите условия за периода от 01.06.2019г до 30.06.2020г, за които вземания е издадена заповед № 1939/11.08.2020г по ч.гр.д.№4461/2020г на РС –Бургас. В нея се излагат аргументи за недопустимост на атакуваното решение, евентуално за неговата неправилност.Счита, че съдът се произнесъл по непредявен иск – заповедта за изпълнение е издадена въз основа на твърденията на дружеството за настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит, за която обаче ответникът не е уведомен по никакъв начин.Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили, вземането не е изискуемо и не е възникнало на посоченото основание.

Вместо това съдът е приел, че падежът на договора е настъпил, без да е сезиран с подобно твърдение или претенция.Първоинстанционният съд е лишил ответника от една инстанция, като не се е произнесъл по 1 възражението за наличие на неравноправни клаузи в договора и ОУ, като е приел, че тези клаузи не са неравноправни. По тези съображения счита решението за недопустимо и като такова следва да се обезсили.Счита също така, че решението е и неправилно. Не е посочена датата на обявяване на предсрочна изискуемост, ответникът не е уведомен за нея и е следвало да се отхвърли иска. При положение, че е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила с уведомяване на ответника с исковата молба, присъждането на лихви за минал период се явява недопустимо.Твърди се, че не са обсъдени всички възражения по претенциите за законни лихви, за присъждане на лихва върху лихва и за разноски, поради което е налице липса на мотиви.По закон лихви се дължат след покана, каквато ответникът не е получавал, поради което е недопустимо да се търсят и присъждат лихви за минал период.

Недопустимо се претендират три вида лихви, тъй като законната лихва се дължи, ако не е уговорено друго.Уговарянето на последици от забава на парично задължение, независимо от това как е наречено от страните по съществото си представлява неустойка.Наличието на неустойка изключва субсидиарното приложение на законната лихва.По закон не може да се кумулира законна лихва с мораторна неустойка.Искането за присъждане на три вида лихви е недопустимо, алтернативно, неоснователно и следва да се отхвърли.

Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановкалипсват доказателства за търсените суми, които са след срока на договора.

Възраженията на ответника във връзка с ползването на картата и за теглените суми след крайната дата на договора не са опровергани от ищеца и не са обсъдени от съда.По делото не са събрани доказателства за това защо ползването на картата не е било прекратено след крайната дата на срока на договора.Отговорът на този въпрос счита за важен за изхода на делото, защото всички търсени суми са след изтичане на крайния срок за ползване на картата, посочен в договора.Приложените към искова молба доказателства са изготвени от ищеца и го ползват, поради което съдът не е длъжен да се съобразява с тях. Приложените извлечения не са подписани и подпечатани, не е ясно от кого изхождат и дали се отнасят до процесния договор.Не е доказано по делото, че сумите по него са усвоени, кога са усвоени, в какъв размер, каква сума остава за плащане, как и към коя дата е изчислена тази сума, какви вноски са правени, а също не е посочена датата на предсрочната изискуемост. Заключението на вещото лице по допуснатата експертиза не може да установи задължение ,защото е изготвено изцяло по представените към исковата молба документи и данни от ищеца,които не са официални документи и не са обвързващи съда.

В ОУ на договора е упоменато, че за процесния договор се сключва застраховка, което според въззивника сочи на извод, че претендираните суми са покрити от тази застраховка и той няма задължения по договора. С уважаването на претенциите се стига до неоснователно обогатяване на ищеца, който получава суми, които не му се следват.

В жалбата се поддържа възражението за наличие на неравноправни клаузи –чл.2, чл.3, чл.8 и чл.11, които противоречат на чл.143 ЗЗП и 2 накърняват договорното равноправие. Тези клаузи са сключени във вреда на потребителя и дават право на кредитора безконтролно да променя съдържанието на договорните отношения.За неравноправни клаузи счита тези, които определят годишната лихва на 12% и наказателната лихва от 12% плюс надбавка от 6 пункта.Освен това лихвите в договора, в ОУ и в Тарифата се различават по размер, което е недопустимо.Сочи допълнително и други клаузи в договора, които счита за неравноправни. Необсъждането на тези възражения е недопустимо, тъй като съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи.Посочените клаузи са нищожни и ако претенциите на ищеца бъдат уважени, следва са бъдат приспаднати сумите, които са определени за заплащане въз основа на неравноправни клаузи.

Моли да се отмени обжалваното решение, да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят на ответника направените разноски.В случай, че се потвърди обжалваното решение, да се обявят посочените клаузи /вероятно за нищожни/ и да се приспаднат тези суми от исковите претенции.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дайнърс клуб България“ АД ,чрез юр.Начков, в който жалбата е оспорена изцяло като неоснователна.Счита, че изложеното в жалбата относно предсрочната изискуемост би било релевантно, ако ищецът е банка или банкова институция. Ищцовото дружество е платежна институция по смисъла на чл.3,ал.1,т.3 от ЗПУПС, с предоставен лиценз от БНБ за извършване на дейност като платежна институция и е лице, различно от банка и инвестиционен посредник.Счита, че поради тази причина в случая не е относимо изискването да се уведомява длъжника за настъпила предсрочна изискуемост. Счита, че изводите на РС относно наличието на неравноправни клаузи са правилни, а допусната експертиза е дала заключение относно дължими суми от ответника.Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски във въззивната инстанция.

Производството е по чл.415 ГПК.

По ч.гр.д.№4461/2020г на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1939/11.08.2020г, с която е разпоредено ответникът В. Т. да заплати на „Дайнърс клуб България“АД сумата 499,46главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит, както и сумата 108,75лв – лихва върху главницата, за периода до подаване на заявлението и сумата 75лв – разноски.С разпореждане от 16.02.2021г е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена по реда на чл.47,ал.5 ГПК.Установителният иск е допустим – предявен е в рамките на едномесечния преклузивен срок – съобщението, с което е връчено разпореждането е получено на 22.03.2021г, а исковата молба е подадена чрез куриер на 16.4.2021г. В нея се твърди, че между страните е сключен договор за издаване на револвираща международна карта „Дайнърс клуб“ и е предоставен кредитен лимит в размер на 500лв.Непогасените суми са в размер на 499,46лв – главница и лихва /договорна и наказателна, видно от посочването на основанието, на което се претендират/ в размер на 108,75лв за периода от 01.06.2019г до 30.06.2020г. Последната погасителна вноска е 3 направена през м.юни 2019г.Твърди се, че кредитът е станал предсрочно изискуем, съобразно уговореното в договора - когато е налице забава в плащането на кое да е изискуемо задължение за срок, по –дълъг от 150 дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо, без да се уведомява длъжника.

В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е оспорил иска. Направено е възражение за изтекла погасителна давност;оспорено е настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, поради неуведомяване на длъжника; не е установено кога и дали процесните суми по договора за усвоени, каква сума е дължима, какви вноски са направени по кредита; оспорена като недопустима е и претенцията за лихви; оспорени като неравноправни са изброени клаузи в договора и общите условия.

С атакуваното решение претенциите са уважени изцяло, като са изложени мотиви във връзка с наличието на неравноправни клаузи в договора и ОУ. Възраженията в този смисъл са преценени като неоснователни. По отношение на предсрочната изискуемост е прието, че тя е настъпила с редовното уведомяване на особения представител и връчването на препис от исковата молба в хода на исковото производство. Като неоснователно е преценено и възражението за изтекла погасителна давност.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта-в обжалваната част,а по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.Във връзка с допустимостта на обжалвания съдебен акт в жалбата се съдържат твърдения за произнасяне по непредявен иск - след като районният съд е приел, че предсрочната изискуемост не е настъпила поради липса на уведомление за това до длъжника, се е произнесъл по непредявен иск, като е приел, падежът на договора е настъпил, без да е сезиран с подобно твърдение, освен това не е посочил към кой момент е настъпила предсрочната изискуемост.

Възражението е неоснователно по следните съображения: в заявлението по чл.410 ГПК заявителя- ищец не се е позовал на предсрочна изискуемост.

Такова позоваване има в исковата молба.Сочи се, че тази предсрочна изискуемост е настъпила на осн. чл.13.2.1 от Общите условия, подписани от ответника, съобразно които тя настъпва автоматично, когато е налице забава в плащането на кое да е изискуемо задължение на титуляра за срок по дълъг от 150дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо. Съобразно приетото в мотивите на ТР № 8 /2017г от 02.04.2019г на ОСГТК на ВКС, основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право, което в случая е договорът, по който се твърди, че е налице неизпълнение. Независимо от горното, районният съд не е приел, че е настъпил падежът на вземането/както се сочи в жалбата/, а е счел , че предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба на особения представител/ в какъвто смисъл е налице практика на касационната инстанция/, което означава, че не е налице произнасяне на непредявено основание и по непредявен иск. Второто възражение, касаещо 4 недопустимостта на обжалвания съдебен акт, е липсата на произнасяне по възражението за наличие на неравноправни клаузи в договора и ОУ към него.

Това процесуално нарушение не води до недопустимост на съдебния акт, а евентуално до неговата неправилност, като въззивната инстанция дължи произнасяне по направените възражения, в рамките на посоченото във въззивната жалба.С оглед на всичко изложено, възраженията за недопустимост на обжалвания съдебен акт са неоснователни – при извършената служебна проверка съдът не констатира други пороци, водещи до нищожност или недопустимост на решението.

По възраженията в жалбата относно правилността на обжалвания съдебен акт:

В жалбата се сочи, че длъжникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, поради което не е изискуемо, а в отговора на въззивната жалба се оспорва възражението в този смисъл, тъй като ищецът не е банка или банкова институция, поради което е неотносимо изискването за обявяване на длъжника, че вземането е станало предсрочно изискуемо.Твърди се, че ищецът е платежна институция по смисъла на чл.3,ал.1,т.3 ЗПУПС. Съгласно цитираната разпоредба на ЗПУПС, доставчици на платежни услуги са платежни институции по смисъла на този закон.Съгласно чл. 5 от същия закон платежната институция е юридическо лице, установено в държава членка, което е получило от компетентния орган на държавата членка по произход лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги по чл. 4, т. 1 – 7 в Европейския съюз.Твърди се, че ищцовото дружество е получило такъв лиценз от БНБ като платежна институция.