Решение № 68 от 22.05.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Смолян, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20235440200105 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Г. Г. Г., с ЕГН: **********, постоянен адрес: * против Електронен фиш серия К № *, издаден от *, с който на жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Жалбоподателят не оспорва превишението на скоростта на движение, но излага, че същото е извършено с автомобил със специален режим на движение. Настоява за отмяна на обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят - Г. Г. се явява лично. Поддържа становище за основателност на депозираната жалба.

В съдебно заседание пред въззивния съд, ответникът по жалбата – * се представлява от юрисконсулт *, който поддържа становище за неоснователност на депозираната жалба и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

* – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на * е издаден срещу жалбоподателя Г. Г. Г. за това, че на 02.10.2020 г. в 15:21ч. в област Смолян, общ. *, с. *, път II - 86, км. *, е управлявал лек автомобил „*“, с рег. № *,с посока на движение от гр. Пловдив към гр. *, със скорост на движение от 92 км. ч. при разрешена скорост от 50 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 42 км.ч. – нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено с техническо средство *S1.

От извършена справка от базата данни на КАТ е видно, че автомобилът, към датата на нарушението, е собственост на „*“ *. По делото е приложена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП от управителя на „*“ * от която е видно, че водач на лек автомобил „*“, с рег. № * на процесната дата е жалбоподателят Г. Г., което не се оспорва и от самия жалбоподател.

По делото е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 17.09.5126 от 07.09.2017г. на *, от което се установява, че същото е издадено относно преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип *, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027г.

От Протокол за проверка № 64 – ИСИС /28.09.2020г. на БИМ е видно, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип * е преминала проверка в * и отговаря на метрологичните изисквания. При проверката е установено съответствие с одобрения тип. Констатирано е, че грешките не превишават максимално допустимите норми за типа средство за измерване. Установено е наличието на всички необходими надписи и означения върху средството за измерване.

По делото е приобщен Протокол за използване на АТС от 05.10.2020г. от който се установява, че контрол за скоростта на движение на 02.10.2020г. е извършван с автоматизирано техническо средство № *в област Смолян, общ.

*, с. *, път II - 86, км. *, като контролът е осъществяван за времето от 08:00ч. до 17:00ч. на 02.10.2020г. С автоматизираното техническо средство е извършван контрол на движещите се МПС от гр. Пловдив към гр. *.

От приложения по делото Сертификат с рег. № *г. се установява, че *“ * е оценена и одобрена за съответствие с изискванията на * с област на приложение: осигуряване на пътна безопасност при изпълнение на дейности по осъществяване на извънболнична медицинска помощ, неотложна медицинска помощ и специализиран транспорт.

От Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ с № 2716/22.02.2021г. се установява, че *“ * е регистрирано като лечебно заведение: * с предмет на дейност : осъществяване на извънболнична първична медицинска помощ.

По делото е приобщено като писмено доказателство изискано от съда 2 писмо от Регионална здравна инспекция – Пловдив с вх. № 2521/11.04.2023г. от което е видно, че „*“ * няма регистрирани транспортни средства със специално предназначение – санитарни автомобили за превоз на болни.

Последните не попадат в обхвата на Наредба № 3 от 06.10.2017г. за утвърждаване на медицински стандарт „*“.

Така възприетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка не се оспорва от страните, а и същата се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, надлежно приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 283 НПК - ***

Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз основа на същите.

Правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория „В“е забранено да превишава 50 км.ч. в населеното място.

Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП визира реквизитите, които следва да съдържа ЕФ. Видно от процесния ЕФ, същият съдържа необходимите съгласно изискванията на ЗДвП реквизити. Установява се, съгласно отразеното в ЕФ, че засечената скорост на процесното МПС е установено и заснето с автоматизирано техническо средство *, което е одобрен тип средство за измерване видно от представеното удостоверение № 17.09.5126/07.09.2017г. издадено от Българския институт по метрология. От представените материали по преписката безспорно се доказва, че същото е било технически изправно и годно към момента на установяване на нарушението, видно от протокола за преминала периодична проверка на БИМ.

Управляваният от жалбоподателя Г. Г. лек автомобил не е бил спрян, като използваното по време и място техническо средство е работило в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител.Използваното техническо средство измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС.

3

От представените по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено обстоятелството, че на 02.10.2020 г. в 15:21ч. в област Смолян, общ. *, с. *, път II - 86, км. *, жалбоподателят Г. Г. е управлявал лек автомобил „*“, с рег. № *, собственост на „*“ * с посока на движение от гр. Пловдив към гр. *, със скорост на движение от 92 км. ч. при разрешена скорост от 50 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 42 км.ч., с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева.

Като водач на МПС, жалбоподателят е следвало да съобрази поведението си с изискванията на законодателя, установени в разпоредбата на чл. 21 ал.1 ЗДвП, предписваща задължение на водачите на МПС да управляват МПС в населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го е направил и така е допуснал вмененото му нарушение.

Жалбоподателят Г. не оспорва по същество описаната фактическа обстановка, като възраженията на същия са сведени до твърдението, че на процесната дата същият е управлявал автомобил със специален режим на движение, собственост на „*“ *, поради което е имал правно основание да превиши разрешената скорост за движение. Това възражение съдът приема за неоснователно поради следното:

Посоченото търговско дружество е регистрирано като лечебно заведение по чл. 11 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) за осъществяване на извънболнична първична медицинска помощ. Обемът от дейностите, които тези лечебни заведения могат да извършват, е регламентиран в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗЛЗ, но в него не е включено осъществяването на спешна медицинска помощ. Съгласно глава трета, раздел I от Наредба № 12 от 30 декември 2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт "*" извънболничната медицинска помощ по специалността "*" се осъществява от центровете за спешна медицинска помощ (*) и техните филиали (ФСМП). В случай на необходимост в зависимост от състоянието на спешния пациент съответният лекар или лечебно заведение за извънболнична помощ следва да се обърне към * - т. 3 на раздел I.

В раздел V на глава трета от Наредбата е предвидено, че за дейностите по специалността "*" в извънболничната помощ се използват специализирани медицински наземни и въздушни транспортни средства, предназначени и екипирани за оказване на спешна медицинска помощ. Целта на въвеждането на стандартизирани изисквания към санитарните транспортни средства е да се създаде сигурна работна среда и условия за мониторинг, лечение и транспорт на спешния пациент и мобилния спешен екип при осигуряване на оптимални условия за извършване на дейностите, съчетано с минимално вредно въздействие върху екипа и пациента. В т. 4 на раздел V се въведени и стандартизираните изисквания към санитарните транспортни средства, а в т. 5 - окраската и маркировката на санитарните транспортни средства в *, като съгласно т. 6 превозни средства с посочения с този стандарт външен дизайн, специфична окраска, маркировка и опознавателни знаци ползват само *.

4

Предвид изложеното съдът намира, че фактът, че в предмета на дейност на търговското дружество, чиято собственост е управляваният от жалбоподателя специален автомобил, се включва и специализиран медицински транспорт, не води до разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 91, ал. 3 от ЗДвП относно МПС, които при движението си могат да използват специален режим на движение, нито приравнява управлявания от жалбоподателя автомобил на санитарните транспортни средства на *.

Следователно жалбоподателят не е имал право при управлението на процесния автомобил да използва специален режим на движение, с което е доказана съставомерността от обективна страна на деянието на жалбоподателя Г..

Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като е извършено при форма на вина пряк умисъл – водачът Г. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние (знаел е, че има задължение да спазва ограниченията на скоростта, но не го е направил), предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като пряко е целял тяхното настъпване.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, при превишаване на максимално допустимата скорост в населено място с над 40 км/ч., но не повече от 50 км/ч. (какъвто е настоящият случай – превишена скорост от 42 км/ч.), предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 600 лева. С оглед на това, обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази си част, като административното наказание е правилно индивидуализирано в законоустановения му размер.