Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 1 от 25.01.2022, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Наказателно дело от общ характер 133/2021
Вид
Присъда № 1
Подписан
25.01.2022
В сила
29.09.2022
Състав
Димитър Стефанов Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл.29, ал.1, б. "А" · Наказателен кодекс
  • чл. 30 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.190 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.302 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1 от 24.01.2022 г., постановена по НОХД № 133/2021 год. по описа на ПРС, I състав.

Варненска районна прокуратура, ТО-П. е внесла обвинителен акт по пр. преписка №1231/2017г. по описа на ВРП-ТО-П., Д П № 377/2017 г. по описа на РУ-П. против С. С. М., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.131а, вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” от НК – за това, че на 07.11.2017 г. в с. Б., общ. П., обл. В. в условията на опА. рецидив причинил на Ю. С. С. тежка телесна повреда, изразяваща се в: - невъзможност да извършва функция с дясна ръка, което обуславя осакатяване на десен горен крайник - разстройство на личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция, посттравматичен мозъчен синдром, обусловили продължително разстройство на съзнанието

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, тъй като счита, че същото е доказано по категоричен начин и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен. Пледира да му бъде наложено наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода.

Частният тъжител и частен обвинител по делото, чрез процесуалния си представител пледира за постановяване на справедлива присъда. Същият е предявил граждански иск срещу подсъдимия в размер на 200 хиляди лева представляваща причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 07.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и граждански иск за сумата в размер на 9 000 лева (девет хиляди лева) представляваща причинени с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 07.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като поддържа гражданските си искове изцяло.

Защитникът на подсъдимия М., адв. П.Н. от АК-В. заявява, че събраните по делото доказателства не обосновават единствено възможен извод за доказаност на повдигнатото обвинение. Счита, същото за недоказано и моли за изцяло оправдателна присъда.

Подсъдимият С.М. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Свидетелят Ю. С. С. живеел на семейни начала със св. М. Й.а М. в с. Б., обл. В.. На 07.11.2017 г. около 23.00 часа те били в дома си и били легнали да спят. Тогава до къщата им дошли св. Д. С. Й. по прякор „Б.“, св. АС. СН. М. по прякор „О.“ и подс. С. С. М. по прякор „З.“. Те имали предхождащ 1 конфликт със св. Ю. С. С. и братовчед му С. С. АК.. От дома на Ю.С. се насочили към къщата на С.А., която била в съседство, на разС.ие около 5-6 метра. Когато те стигнали там започнали да викат силно и да блъскат по прозорците на къщата на С.А.. Той тогава станал и започнал да се облича, за да излезе. Междувременно тримата св. Д. С. Й., св. АС. СН. М. и подс. С. С.

М. се върнали обратно до къщата на св. Ю. С. С.. При това св. С.А. се обадил на братовчед си Ю.С. и му казал, че тримата св. Д. С. Й., св. АС. СН. М. и подс. С. С. М. се насочват към дома му. След това С.А. също тръгнал на там.

Според Ю.С.- св. Д. С. Й. държал брадва, подс. С. С. М. държал лопата, а св.

АС. СН. М. държал коса. Според св.С.А. на мястото са били двамата свидетели Д. С. Й. и АС. СН. М., като държали съответно дървен кол и коса.

След като тримата се върнали и започнали да блъскат по прозорците отново и да вдигат силен шум. Тогава Ю. С. С. излезнал отвън.

Между него от една страна и св. АС. СН. М. и св.Д. С. Й. от друга възникнал скандал, който прераснал в сбиване. Показанията на свидетелите са изключително противоречиви, като никой освен пострадалия не твърди, че подсъдимия е нанесъл удар по него. Дори и самият той заявява, че подсъдимия М. го е ударил по главата с лопата и от този момент не помни нищо, а в друг момент заявява, че като спомен му е останало, че М. го е ударил в ръката.

Според св.С. С. С. св.А.М. е ударил Ю.С. с брадва по главата и той паднал.

В резултат на тези удари Ю. С. С. е получил посечна рана на главата и многофрагметно счупване на черепния покрив с попадане на костни фрагменти в лявото голямо мозъчно полукълбо. Тази травма е създала реална комуникация между външната среда и черепната кухина. В резултат на ударите е причинена контузия на мозъка, която е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота. Във връзка с тази контузия са възникнали и усложнения- плегия /невъзможност за движение на десен горен крайник, както и невъзможност за правилно изговаряне на думи. Нанесените травми на мозъка в резултат от нанесените удари в областта на главата в последствие са предизвикали мозъчно заболяване. То е обособило в последствие продължително разстройство на съзнанието, което е настъпило в следствие на нанесените травматични увреждания в резултат на ударите в областта на главата.

Подс. С. С. М. към момента на извършване на процесното деяние е бил осъждан многократно за престъпления от общ характер на лишаване от свобода. Една от присъдите му била присъда № 68/21.10.2010 г. на PC Девня по НОХД 278/2010 г. по описа на PC Девня, с която е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца. Същото наказание е било изтърпяно на 10.05.2013 г. Към датата на извършване на процесното деяние - 07.11.2017 г. не е бил изтекъл срокът от 5 години, визиран в чл. 30 ал. 1 от НК, поради което деянието се явявало извършено в условията на опА. рецидив по 2 смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „А“ от НК.

Разпитан в хода на съдебното следствие, подс.С. С. М. излага фактическа обстановка според която на въпросната дата се прибирал от работа в кравефермата в с.Б., като минали през центъра на селото със съпругата си за да си купят цигари и там чули викове. Разпознал гласът на брат си-АС. СН. М./О./, Д.Й. /Б./, С. С. АК. и П.. Всички те се карали. На мястото било тъмно и като се приближил видял, че един човек лежи на земята, за който заявява, че е бил пострадалия. В тъмното преди това е разбрал, че се нанасят удари, като С., П. и пострадалия са имали бухалки и колове. Още като видели, че подсъдимия идва с жена си били посрещнати с псувни и поради тази причина заявява, че са си тръгнали.

М. отрича да е нанасял удари на пострадалия. По отношение на предадената с протокол за доброволно предаване лопата, заявява, че не може да чете и да пише тъй като е неграметон. За предадената лопата не отрича, че е на неговото семейство, като заявява, че в домът им са идвали полицаи и са я взели. При изготвянето на протокола за доброволно предаване, полицаите му казвали как да пише, като са му посочвали отделните букви. Предвид данните по делото, че подс.М. е без образование, съдът счита обясненията му в тази насока за правдоподобни и следва да бъдат кредитирани.

По отношение на пострадалия заявява, че са били приятели и нямало причина да го удря.

Съдът изцяло кредитира обясненията на подс.М. тъй като напълно кореспондират с останалите доказателства по делото, като нито едно от тях не сочи същия, като извършител на деянието.

Разпитан по делото, пострадалия Ю. С. С. разказва, че на въпросната дата по телефона му е позвънил братовчед му С. С. АК. и му казал, че идват момчета да го бият. Първо били при А. и се насочвали към С.. Излязъл пред дома си и видял, че идват. Данаил бил с брадва, С. с лопата, а брат му А. с коса. Данаил посегнал и го ударил в лицето с юмрук. Твърди, че зад него дошъл подс.С.М., който го ударил с лопата по глава от което той паднал и повече не помнел нищо. Събудил се в болницата. В съдебно заседание твърди, че единствено С. го е ударил по главата. Малко по-късно в съдебно заседание заявява, че подсъдимия го е ударил в ръката.

На въпрос на прокурора, дали има спомен да е удрян по главата, отговаря, че не си спомня нищо.

Имайки предвид мозъчната заболяемост на пострадалия, съдът счита, че не следва да кредитира неговите показания, които са противоречиви и непоследователни. Същият говори неубедително, като по отношение на подсъдимия твърди веднъж, че го е ударил по главата с лопата и от този момент не помни нищо, а от друга страна го бил ударил веднъж с лопата в ръката.

Разпитан по делото св.АС. СН. М. разказва, че във въпросната вечер е минавал покрай домът на пострадалия, където го посрещнали пострадалия и 3 неговите братовчеди-С., П. и жената на С.. Започнали да се заяждат с него, като жената на С. се опитала да го напръска с лютив спрей. Не успяла и по погрешка напръскала Ю.. Започнали да си разменят удари с брадви и коси, като С., вместо да удари А., ударил Ю. с лопата. Влязъл веднага в едни съседи и от там излязъл с коса, но не удрял никой. След това избягал от мястото и се прибрал в дома си. По късно в дома му дошли полицаи и прибрали косата и една лопата. По отношение на брат си, подс.М. заявява, че се е появил на мястото, след като всичко е било свършило.

В хода на делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК бяха прочетени показанията на св.А.М., като същият заявява, че разказаното в досъдебното производство не е вярно. Изтъква, че е неграмотен и не е чел протокола. Бил е изплашен. Потвърждава, че брат му не е удрял пострадалия по главата и не поддържа дадените от него показание в протокола си за разпит в хода на досъдебното производство от 08.11.2022г.

Съдът кредитира показанията на св.А.М.. Същият е предупреден за възможността да откаже да свидетелства поради роднинските си връзки с подсъдимия и въпреки това е изразил желание да свидетелства. Показанията на св.М. са подробни и напълно кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Свидетелят Д. С. Й. не се явява и неговите показания бяха прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК.

Видно от тези показания Й. във въпросната вечер е би много пиян след рожден ден на детето си. Едва на следващия ден разбрал от братовчед си, подсъдимия, че е имало някА.в бой. Бил е толкова пият, че не помнел дали е бил въобще на това място.

Поради факта, че св.Й. не помни нищо за инцидента, съдът не счита, че следва да коментира неговите показания.

По делото бе разпитан св.В. СВ. АНГ., който заявява в съдебно заседание, че на въпросната дата е би в домът си. Бил движение, като приготвял храна за детето си. Къщата на пострадалия била близо до неговата.

В един момент чул гласът на М.М.-съпруга на пострадалия, която викала за помощ. Отишъл наместо и заварил пострадалия да лежи на земята в безсъзнание. На мястото имало и кръв. По отношение на подсъдимия твърди, че не е бил там.Не е ставал свидетел на инцидента. По отношение на случилото се заявява, че му е било разказано от св.С.О..

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля А..

По делото бе разпитана св.М. Й.а М., която живеела на семейни начала с пострадалия. Същата заявява, че по това време спели с мъжа си, когато по телефона й се обадили, и й казали, че към тях идват хора за да се карат. Това били подсъдимия и още няколко човека. Мъжът и излязъл с една тънка пръчка и започнал спор., като ги призовавал да се махнат. М. е видяла, как пострадалия се кара с Д.Й.. Подсъдимия също бил там. Спора продължил и в един момент свидетелката влязла в къщата за да си вземе телефона за да се 4 обади на полицията. Като се върнала заварила мъжа си легнал на земята, целия в кръв и в безсъзнание. В паниката не видяла, кои са наоколо.

Предполага, че С. е бил ударен от подсъдимия, тъй като е имал в ръката си коса. Останалите държали в ръцете си лопати. От страна на Й. е видяла един удар с ръка по С., но нова е станало преди да влезе за телефона си.

По реда на чл.281, ал.4, вр., ал.1, т.1 и т.2 от НПК бяха прочетени показанията на св.М. в които същата заявява, че А.М. е ударил пострадалия с коса по главата, а подс.М. го е ударил с лопата по ръката.

Показанията на св.М. дадени в хода на съдебното следствие са объркани и противоречиви и по никА.в начин не кореспондират с прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр., ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което съдът не ги кредитира. От една страна, същата не е видяла, кой е нанесъл удара по пострадалия, а от друга сочи, че удара по главата е бил нанесен от св.М..

Разпитан по делото св.С. С. АК. разказва, че на въпросната дата подсъдимия с брат му и св.Д. са били при него и се карали. Искали да го бият.