Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16123 от 14.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9544/2026
Вид
Решение № 16123
Подписан
14.08.2026
Състав
БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 16123 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. К.А като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20261110109544 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Дженерали застраховане“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско” заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС Пежо 308 с рег.№ ..........., резултат от ПТП на 13.09.2023 г., в размер на 8220.96 лв., причинено по вина на водача на МПС Фолксваген пасат с рег. № ..........., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество „ЗАД ДаллБогг:живот и здраве“ АД. Твърди, че виновният водач не спазвал необходимата дистанция и ударил спиращия пред него автомобил Пежо, увреждайки го в задната част. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение, заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, като ответникът заплатил сумата от 5121.92 лв. на 1.4.24 г. Моли да се осъди ответникът да плати сумата от 51.13 евро, частичен иск от 1592.18 евро, неплатен остатък от регресното вземане за изплатеното застрахователно обезщетение и обичайни разноски, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до изплащане на вземането, и сумата от 13.26 евро, частичен иск от 412.97 евро мораторна лихва за периода от 28.03.24 г. до подаване на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по размер. Оспорва всички вреди да са в следствие на произшествието и размера им и твърди, че платената от него сума отговаря на действителните разходи за поправяне на щетите. Моли за отхвърляне на исковете.

С протоколно определение от 8.7.2026 г. е допуснато увеличение на исковете, като искът за главница се сита предявен за сумата от 1592.18 евро, а искът за лихва – за сумата от 412.97 евро.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Основателността на главния иск предполага сключен валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди.

Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 13.09.2023 г. в гр. Варна настъпило ПТП между МПС Пежо 308 с рег.№ ..........., застраховано по застраховка Каско при ищеца, и МПС Фолксваген пасат с рег. № ..........., гражданската отговорност на чийто водач била застрахована при ответното дружество, че ищецът е заплатил 8220.96 за щетите по автомобила, а ответникът платил по регреса 5121.92 лв. на 1.4.24 г.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ, се изяснява, че ПТП настъпило, тъй като водачът на МПС Фолксваген пасат с рег. № ........... не спазил необходимата дистанция от спиращия пред него автомобил Пежо 308 с рег.№ ..........., като го ударил в задната част. Водачите съставили двустранен констативен протокол за настъпилото събитие, със схема на механизма му, според която автомобил Фолскваген ударил с предна част автомобил Пежо в задната част при спиране не преден автомобил.

Според експертизата, при този механизъм на ПТП, урежданията па автомобил Пежо, предмет на щетата, са в причинна връзка с реализираното ПТП.

При така установеното, съдът приема, че застрахованият при ответника водач е извършил противоправно поведение, изразяващо се е в неизпълнение на задължението по чл. 23, ал. 1 ЗДвП да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Видно от удостоверение от Ес Еф Ай Аутомотив ЕООД, автомобил Пежо 308 с рег.№ ..........., към 13.9.23 г. е бил в период на удължена гаранция от производителя, валидна до 13.03.2024 г.

Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател срещу застрахователя по гражданската отговорност.

Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 7336.90 лв., като ремонтът е извършен в доверен фирмен сервиз на стойност 8220.96 лв. Всички ремонтни дейности, включително заменянето на задния капак с нов, са били необходими за поправяне на причинените при ПТП щети. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ, застрахователната сума не може да надвишава 2 действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Ако обаче автомобилът е бил в гаранционен срок и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката, тогава обезщетението се определя на база стойността на ремонта, отразена в издадените от фирмения сервиз фактури. Това е така, защото в рамките на гаранционния срок автомобилът обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Затова при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива. В разглеждания случай се установи, че процесният автомобил е бил в гаранционен срок към датата на увреждането и е бил отремонтиран в оторизиран сервиз. Тъй като делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, заплатени в оторизирания сервиз. Ето защо с платената от ищеца сума за ремонт - 8220.96 лв., се съизмерява регресното му право, ведно с ликвидационните разноски от 15 лв. – общо 8235.96 лв. При приспадане на платените от ответника 5121.92 лв., дължими остават 3114.04 лв., възлизащи на 1592.18 евро. Искът следва да се уважи в цялост, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Основателна е претенцията за обезщетение за забава. За вземането на ищеца законът е предвидил срок за изпълнение, поради което едва след изтичането му е налице изпадане в забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред ответника или представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера на вредата /ал. 2/. От приетата по делото покана за плащане е видно, че е получена от ответника на 26.2.2024 г. Считано от 28.3.2024 г. ответникът е в забава, от когато до 07.04.2026 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 412.97 евро. Искът следва изцяло да се уважи.

Относно разноските:

Предвид изхода на правния спор, ищецът има право на разноски в цялост - за държавна такса 89.25 евро, депозит за вещо лице 240 евро и юрисконуслтско възнаграждение 102.26 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ............., ДА ЗАПЛАТИ НА "Дженерали Застраховане" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ..........., на основание чл. 411 КЗ и чл.

86 ЗЗД, сумата от 1592.18 евро представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка "Каско" за щети на МПС в резултат на ПТП, настъпило на 3

13.09.2023 г. в гр. Варна по вина на водача на МПС Фолксваген пасат с рег. № ..........., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 08.04.2026 г. до изплащане на вземането, сумата от 412.97 евро лихва за забава за периода от 28.03.24 г. до 07.04.2026 г., и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 431.51 евро разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4