Решение № 2149 от 04.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2149 гр. София, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20211100109171 по описа за 2021 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] С.Р. заявява в искова молба от 20.07.2021 г., че с договор за застраховка с ответника ЗАД „А.“ АД (А.) е застраховал свой автомобил. В периода от 00:30 часа до 07:00 часа на 28.01.2020 г. автомобилът е бил откраднат.

[2] Още на 28.01.2020 г. С.Р. е уведомил А. за кражбата. На 04.05.2020 г. А. е отказал да му заплати обезщетение, като е обосновал отказа си с предоставяне на неверни данни. С. Р. твърди, че не е предоставял неверни данни и не е имало други основания А. да откаже изплащането на обезщетение. Затова С.Р. моли съда да осъди А. да му заплати:

- 30 000,00 лева обезщетение;

- законната лихва от 05.05.2020 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5; определение, с което съдът е допуснал увеличение на 1 иска, л. 146-гръб).

2. На ответника

[3] А. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че не дължи обезщетение, тъй като:

1. С.Р. е декларирал неверни данни, че автомобилът е бил управляван късно вечерта на 27.01.2020 г. и бил откраднат рано на 28.01.2020 г., а всъщност ключът за него е бил използван за последен път на 24.12.2019 г.;

2. ако автомобилът е бил откраднат, това е станало от С.С., който не е имал застраховка с А. и не е имал основание да ползва автомобила;

3. С. Р. не е уведомил А. за: промяна на собствеността на автомобила в уговорения едноседмичен срок, а повече от месец след това; за упълномощаването на трето лице да ползва автомобила;

4. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова А. моли съда да отхвърли предявения иск или да го уважи в намален размер (писмения отговор, л. 27-33; уточненията, л. 79-80 и л. 146).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[4] Не се спори, че З.Й. е притежавала автомобил «БМВ». За него на 19.11.2019 г. тя е сключила с А. застраховка «каско» и «злополука», клауза П – пълно каско за периода 19.11.2019 г.-18.11.2020 г. (полицата, л. 9). Клауза П на застраховка «каско» е покривала всички рискове, включително и кражба (т. 12 от Общите условия, л. 37-гръб). З.Й., като застрахован по договора, е била длъжна в седмодневен срок да уведоми А. за промени, свързани със собствеността, или за съществено изменение в ползването на автомобила, включително и временно ползване (т. 50.7.5, т. 50.7.6 и т. 51 от Общите 2 условия, л. 39-гръб). В същия ден служител на А. е огледал автомобила (протокола, л 10).

[5] На 10.12.2019 г. З.Й. е продала на С.Р. лекия автомобил «БМВ» (договора, л. 85). Той е имал един ключ (показанията на вещото лице Д., л.

147; показанията на С.С. и С.Р. на досъдебното производство, л. 146 и л. 164, които съдът цени като частни свидетелстващи документи; заявлението, л. 87).

За последен път автомобилът е бил привеждан в движение в 23:00 часа на 23.12.2019 г. (заключението на вещото лице Д., л. 126-131; показанията на вещото лице, л. 146-147).

[6] На 16.01.2020 г. С.Р. е сключил с А. дабавък към договора за застраховка между З.Й. и А.. С него всички права и задължения по договора за били прехвърлени на С.Р., като срокът на застраховката се е запазил (добавъка, л. 11). Липсват доказателства А. да е огледал автомобила на 16.01.2020 г. Затова съдът приема, че А. не го е правил.

[7] На 28.01.2020 г. С.С. е подал пред А. заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС. В него той е заявил, че на 28.01.2020 г. е тръгнал с автомобила «БМВ» от ж. к. «Младост» към Студентски град и около 00:30 часа го е паркирал в Студентски град, между бл. 13 и 14. Към 07:00 часа на 28.01.2020 г. той е установил, че автомобилът го е нямало (заявлението, л. 42). С.С. е предал на А. един ключ и един имобилайзер за автомобила (протокола, л. 14; списъка, л. 15). Същото той е заявил и пред разследващ полицай (показанията на С.С., л. 166). Това е заявил пред разследващ полицай и С.Р. (показанията на С.Р. на досъдебното производство, л 164). Към този момент средната пазарна стойност на автомобила е била 30 820,00 лева (заключението на вещото лице Д., л. 131).

[8] В същия ден С.Р. е упълномощил В.М. да се разпорежда с автомобила, да го представлява пред когото и да е по отношение на автомобила и да получава застрахователни обезщетения за него (пълномощното, л. 6). Не се спори, че А. не е изплащал обезщетения на С.Р..

3

[9] С.Р. е заплатил: 1 200,00 лева държавна такса (л. 24 и л. 149); 125,00 лева възнаграждение за вещо лице (л. 138). А. е заплатил 125,00 лева за вещо лице (л. 81), 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 82) и е бил представляван от юрисконсулт (л. 146 и л. 183).

2. Обстоятелства, за които съдът е събрал противоречива информация

[10] Съдът е събрал противоречива информация относно това колко ключа е имало за автомобила. От една страна при разпита му вещото лице Д. е заявил, че за автомобила е имало един ключ. Също така това са заявили пред разследващия полицай С.С. и С.Р., като С.С. е заявил това и пред А.. От друга страна свидетелят А. е заявил, че според него ключовете са били два.

[11] Съдът не възприема заявеното от свидетеля А.. Съдът не го въприема, защото: 1. това е извод на свидетеля А.; А. дори не е твърдял, че ключовете са били два; 3. съвкупната доказателствена стойност на показанията на вещото лице Д. и заявеното от С.С. и С.Р. на досъдебното производство е по-голяма от тази на извода на свидетеля А..

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[12] С.Р. е предявил иск по чл. 386, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

1. По иска по чл. 386, ал. 1 от КЗ

[13]

Съгласно чл.

386, ал.

4

1 от

КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Размерът на това обезщетение трябва да е равен на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието (чл. 386, ал. 2 от КЗ).

[14] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. наличие на валиден договор за имуществена застраховка, по който ищецът да е бил застрахован, а ответникът застраховател;

2. настъпване на застрахователно събитие - кражба - покрито от договора за застраховка, по време на действие на договора;

3. вследствие на това застрахователно събитие да са били причинени вреди на ищеца;

4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца или да не е изплатил целия размер на дължащото се обезщетение.

[15] Съдът установи, че:

1. между С.Р. и А. е бил налице валиден договор за застраховка „каско“ за процесния автомобил „БМВ“;

2. лекият автомобил е бил откраднат, а той е бил застрахован срещу кражба;

3. от загубата на автомобила С.Р. е претърпял вреди;

4. А. не е изплатил обезщетение на С.Р..

[16] Налице са предпоставките за уважаването на иска. А. е възразил, че не дължи обезщетение, защото С.Р. е декларирал неверни данни, че автомобилът е бил управляван късно вечерта на 27.01.2020 г. и е бил откраднат рано на 28.01.2020 г., а всъщност ключът за него е бил използван за последен път на 24.12.2019 г. Възражението е основателно.

[17] Възражението е основателно, защото: застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, когато са налице обстоятелства, чието естество е такова, че те могат да въздействат:

5

1. върху размера на риска;

2. настъпването на застрахователното събитие;