Определение № 29 от 29.01.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. К., 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Васка Д. Халачева

Йорданка Г. Янкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20265100600042 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІІ от НПК.

С протоколно определение рег. № 934/15.12.2025 г. от проведено на 10.12.2025 г. разпоредително заседание по НОХД № 83 4/2025 г., К. районен съд е прекратил производството по делото и го е върнал на Районна прокуратура - К. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Против така постановеното определение е постъпил протест от зам.районен прокурор на Районна прокуратура – К., в който се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Представителят на държавното обвинение счита, че при съставянето на обвинителния акт били спазени всички изисквания на разпоредбата на чл.246, ал.2 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно било посочено времето, мястото и начина на извършване на престъплението от двамата обвиняеми В. Х. и М. Р.. Вярно било, че в самото отнемане на веща участвала само М. Р., но между двамата обвиняеми било нА.це разпределение на ролите при извършване на деянието.

Двамата обвиняеми наблюдавА. инкриминираната вещ, двамата обвиняеми наблюдавА. да не дойде собственика на инкриминираната вещ и двамата обвиняеми отнесли инкриминираната вещ в гр.Х., за да я продадат и т.н.

НА.це било общност на умисъла на двамата обвиняеми към отнемане на веща от владението на св.А. А.. В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно било посочено какви конкретно били действията на обвиняемия В.

1

Х.. Твърди се също, че в обвинителния акт било посочено, че деянието е извършено от обвиняемия повторно в немаловажен случай, тъй като преди това бил осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 62/2024 г. по описа на РС – М., за друго такова престъпление.

Прокурорът счита връщането на делото за неоснователно и израз на прекомерен формА.зъм от страна на съда в наказателния процес.

Моли, да се отмени протоколно определение от 10.12.2025г. постановено по НОХД № 834/2025 г. на Районен съд – К., като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне на РС – К. за разглеждане по същество.

За подадения частен протест са уведомени обвиняемите, техните защитници и пострадА.я, като от същите няма постъпило възражение срещу него.

Въззивният съд, след като се запозна с обжалвания съдебен акт, с внесения за разглеждане в съда обвинителен акт и с материА.те по досъдебното производство, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, като подаден в срок от страна, която разполага с право на такъв, срещу акт, подлежащ на протестиране и подаден пред компетентния съд.

Разгледан по същество, същият е неоснователен.

В Районен съд – К. е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – К. по обвинение срещу М. Н. Р. за извършено престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и срещу В. Н. Х. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Във връзка с внесения обвинителен акт в Районен съд – К. е образувано НОХД № 834/2025 г.

При проведеното разпоредително заседание по делото с протоколно определение съдът е прекратил производството по делото и го е върнал на Районна прокуратура - К. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Така, съдът е приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните права на един от 2 подсъдимите, такова по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, когато е нарушено правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Съдът е констатирал липса на факти относно престъплението, извършено от подсъдимия В. Н. Х., а именно, че няма конкретни данни за начина на извършване на деянието кражба, която е обвинен да е извършил. В обвинителния акт било описано само, че инкриминираната вещ е чужда спрямо дееца В. Х., но нямало никакви факти досежно прекъсването на фактическата власт на другиго и установяване на своя такава от страна на подсъдимия Х.. Посочено е, че прокурорът се е задоволил само да опише, че двамата подсъдими решили да откраднат електрическа тротинетка, която покъсно да продадат и да се сдобият с парични средства, като се уговорили обвиняемата М. Р. да вземе тротинетката и по най- бързия начин да се придвижи до автогарата, където да се срещнат двамата. В. Х. й обяснил, че имал познат в гр.Х., на когото да я продадат и двамата дейци наели таксиметров автомобил, който да ги превози до гр.Х.. По телефона В. Х. се свързал със свидетеля Б.Б. и му заявил, че имал лично негова тротинетка, която продавал, при което той се съгласил да я закупи. Така двамата дейци се придвижили до гр.Х. ул.Б. № *, където се намирала авто- работилницата на Б.Б., където обвиняемата М. Р. му обяснила, че тротинетката е лично нейна, след което двамата подсъдими се уговорили със свидетеля Б.Б. да закупи тротинетката за сумата от 200лв., която предал на М. Р.. Първоинстанционния съд е приел, че с така описаната фактология от прокурора, липсват факти относно съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по отношение на В. Х., като по този начин се засяга основното право на обвиняемия на защита, поради което той не знае срещу какво точно да се защитава, защото той не е наясно за какво престъпление е привлечен като такъв. Съдът е приел, че по този начин не са покрити и минималните критерии на закона за съдържание на обвинителния акт заложени в чл.246 ал.2 от НПК и със задължителните указания дадени в т.4.2 на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г. по т.н.д. № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, съобразно които в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи всички факти, обуславящи обективните и субективни признаци на престъплението, както и на участието на обвиняемия в осъществяването му, а липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко 3 положение води до ограничаване правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е обвинен.

Първоинстанционният съд е приел също, че във внесения обвинителен акт прокурорът е обвинил подсъдимия В. Х. за деяние чл.195 ал.1 т.7 от НК, а именно кражба в немаловажен случай при повторност, без обаче да бъдат описани установените факти освен време и място, и начин на извършване, в т.ч. дА. случаят е маловажен, за да се покрият минималните критерии на закона за съдържание.

Според районния съд, посочените нарушения са съществени и отстраними, при което съставляват основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, което и е сторил.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно, поради следните съображения:

Определението на първоинстанционният съд, с което е прието, че обвинителният акт, въз основа на който е образувано наказателното производство и с който са определени рамките на предмета на доказване за съда и страните, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК относно фактите касаещи предмета на престъплението, е правилно. В А.нея втора на цитирания текст е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия. Съгласно задължителните указания, дадени във вече цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2/2002 г. по н.д.

№ 2/2002 г. на ОСНК при ВКС, чрез обвинителния акт се развива в пълнота обвинителната теза пред решаващия съдебен орган и главното му значение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като в обстоятелствената му част прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието. По този начин се поставят рамките на процеса на доказване, в резултат на което се гарантира правото на дееца да осъществи в пълен обем защитата си.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи коректно фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването 4 му. Когато в съдържанието му не са отразени правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то винаги е нА.це допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.

Изпълнителното деяние на престъплението кражба се характеризира с извършване на действия, които са насочени към отнемане на вещта от владението на нейния собственик (владелец или държател), последвани от действия, чрез които деецът установява свое владение върху вещта. С отнемането на вещта от владението на друго лице - собственик, владелец или държател, се поставя началото на изпълнителното деяние на престъплението кражба, което завършва с установяване на свое владение върху вещта, предмет на кражбата от страна на дееца.

В конкретния случай във внесения обвинителен акт, както правилно е констатирал районния съд, липсва описание относно начина на извършване на престъплението кражба от страна на обв.В. Х. като извършител, като изрично е посочено, че инкриминираната електрическа тротинетка, собственост на св.А. А., е отнета от владението и без съгласието на собственика й, от обв.М.

Р.. Да, в обвинителния акт е описано, че двамата обвиняеми наблюдавА. инкриминираната вещ, следили да не дойде собственика й, както и двамата обвиняеми отишли и я продА. в гр.Х., но липсва описание защо се приема, че обв.В. Х. е извършител, след като е прието и описано, че той не е участвал при отнемането на вещта от владението и без съгласието на собственика й и с намерение противозаконно да я присвои. Общността на умисъла за извършване на кражбата не прави всички съучастници съизвършители, тъй като такава общност на умисъла има и при останА.те съучастници – подбудители или помагачи.

Липсата на факти, които се отнасят до начинът на извършване на престъплението, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

Правилна е констатацията на районния съд, че в обвинителния акт липсва описание на факти и обстоятелства относно елементи от обективната страна на престъплението, което го прави съставомерно по чл.195, ал.1, т.7, 5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, в което именно е обвинен В. Н. Х.. По т.7 на чл.195 от НК, формулираното от законодателя квА.фициращо обстоятелство на кражбата е „в немаловажни случаи, ако е извършена повторно“. Същественото при този квА.фициращ състав е, че не всеки специален рецидив на кражба може да изпълни престъпния състав по чл.195, ал.1, т.7 от НК, а задължително условие е и двете кражби – както първата, така и разглежданата, да са немаловажни случаи. Във връзка с изложеното следва да се посочи, че по принцип дА. случаят е маловажен е правен извод, както междуврочем е отбелязал и районния съд, но единствено посочването в обвинителния акт, че обв. В. Н. Х., към датата на извършване на престъплението е бил осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 62/2024 г. по описа на РС – М., за друго такова престъпление, а именно „кражба“ по смисъла на чл.197, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, не е достатъчно да покрие от обективна страна съставомерните признаци на престъплението по така цитирания текст. ДА. случаят не е маловажен, се преценява с оглед на легалната дефиниция на „маловажен случай“ по чл.93, т.9 от НК, като се изисква преценка не само на размера, стойността на вредните последици, а също и на конкретните характеристики на деянието и дееца, която преценка следва да доведе до извод, че деянието не представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.