Решение № 403 от 28.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Велико Търново, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20264100100255 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съобрази:

Постъпила е искова молба от страна на К. З. К. с ЕГН********** с адрес: гр.

В. Т. ул.„Г.", с която са предявени искове срещу „ЕОС Матрикс”ЕАД с ЕИК:208597211, с правно основание чл.439 от ГПК вр. чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на вземанията, закупени от „ЕОС Матрикс”ЕАД, които са предмет на изп.дело№20137250400594 на ЧСИ В.Г. с район на действие ВТОС по изп.лист от 28.01.2013г., издаден по ч.гр.дело№240/2013г. на ВТРС, въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по отношение на К. З. К. за остатъка от 13 528.96€ - главница, ведно със законна лихва от 01.09.2025г., както и неолихвяеми вземания(мораторни и присъдени лихви) – 25 317.09€. Ищцата се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на вземанията , предмет на иска.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът признава иска, като сочи, че правото му на принудително изпълнение по отношение на ищцата действително е погасено по давност.

Моли съда да постанови решение, с което да възложи разноските по делото на ищеца, тъй като за кредитора липсва задължение да поиска прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжник, чието задължение е погасено с изтекла погасителна давност, а от своя страна ищцата не е направила 1 извънсъдебно изявление , с което да поиска от кредитора да зачете изтеклата погасителна давност. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемал действия по принудително изпълнение спрямо ищцата.

При условията на евентуалност моли съда да намали разноските, които ще присъди на ищцата, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени наличието на предпоставките на чл. 237от ГПК, приема за установено следното:

От твърденията в исковата молба съдът направи извода за съществуването на твърдяното от ищеца право, а именно :

Ищцата е длъжник по изпълнително дело № №20137250400594 на ЧСИ В.Г. с район на действие ВТОС по изп.лист от 28.01.2013г., издаден по ч.гр.дело№240/2013г. на ВТРС, въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Към момента остатъкът на вземането по изпълнителния лист е 13 528.96€ - главница, ведно със законна лихва от 01.09.2025г., и мораторни и присъдени лихви в размер на 25 317.09€. Същата съгласно изпълнителния лист е солидарен длъжник по изпълнителното дело наред с други две лица. Вземането по изпълнителния лист е придобито въз основа на договор за цесия от ответника. Със своя молба ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнението, като със същата молба е поискал спрямо задължените по изпълнението лица да бъдат насрочени описи оценка на движими вещи и да бъде извършена обща справка в НОИ.

Молбата е депозирана пред ЧСИ на 16.02.2026г., което предвид признанието на иска, е станало след като вземането на ответника по отношение на ищцата вече е било погасено по давност.

С оглед депозираното признание на иска и предвид направеното искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът изпълни задължението си по чл.237,ал.1 от ГПК и извърши проверка относно наличието на формалните изисквания на закона за постановяване на решението.

Според настоящия състав тези изисквания са налице.

Предявен е иск с правно основание чл. чл.439 от ГПК вр. чл.124 ал.1 от ГПК, с който се претендира недължимост на суми по изпълнително дело 2 поради наличието на факт, настъпил след издаването на изпълнителния титул, а именно - изтекла по отношение на вземането на ищеца погасителна давност.

Така предявения иск е допустим - предявен е от надлежна страна, против надлежна страна и очертаният в исковата молба вид на търсената от ищеца защита обосновава правния интерес от предявяване на иска.

Налице е изрично признание на така предявения иск, който извод следва от анализа на депозираното по делото становище от ответника. В него той не само признава всички правно релевантни за спора факти и сочи, че те са се осъществили така, както е изложено в исковата молба, а и признава изцяло основателността на предявената претенция за недължимост на исковите суми .

Не са налице изключенията, посочени в разпоредбата на чл. 237,ал. 3 от ГПК, а именно:

Признанието не касае право, което противоречи на закона и добрите нрави, като същевременно с това в правомощията на страните е да се разпореждат с признатото право.

Основавайки се на признанието на иска/ чл. 237,ал 2 от ГПК/, съдът счита, че следва да го уважи, без да излага мотиви относно неговата основателност.

По въпроса за разноските, съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и че следва да заплати на ищеца всички сторени разноски по водене на делото пред първата инстанция.

Този извод следва от обстоятелството, че след придобиване на вземането по издадения срещу ищцата изпълнителен лист, ответникът е поискал извършването на действия по принудително изпълнение спрямо нея като един от посочените в молбата му, цитирана по-горе, длъжници по изпълнително дело №20137250400594 на ЧСИ В.Г. с район на действие ВТОС. Така ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело, с което ищцата отрича да дължи исковите суми, предмет на посоченото изпълнително дело. В случая той не е отправил към ищцата извънсъдебна покана, както твърди, а е предприел действия по принудително събиране на вземането си.

По възражението за прекомерност на сторените от ищцата разноски по водене на делото, съдът посочва на ответника, че намаляване на сторени разноски е допустимо само по отношение на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за един адвокат, при наличието на предпоставки за това. В случая е 3 налице пълномощно, дадено от ищцата на представлявалия я по делото адвокат, съгласно което адвокатът е предоставил правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Възнаграждението е претендирано от пълномощника на ищцата при условията на сочения законов текст. В този случай то се определя от съда.

Съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за заплатена държавна такса за разглеждане на делото в размер на 1553,84 евро. В полза на пълномощника на ищеца ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита по делото пред първата инстанция в размер на 3645 евро. Този размер се явява адекватен на цената на иска и фактическата и правна сложност на делото и отговаря на критериите на чл. 36 от Закона за адвокатурата за обоснованост, справедливост и съответствие с достойнството на адвокатската професия.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. З. К. с ЕГН********** с адрес: гр. В. Т. ул.„Г." не дължи на „ЕОС Матрикс”ЕАД с ЕИК:208597211 сумата от 13 528.96€ ( тринадесет хиляди петстотин двадесет и осем евро, 96ст.) главница, ведно със законна лихва от 01.09.2025г., както и сумата от 25 317.09€ ( д вадесет и пет хиляди триста и седемнадесет евро, 09 ст.) неолихвяеми вземания(мораторни и присъдени лихви) по изп.лист от 28.01.2013г., издаден по ч.гр.дело№240/2013г. на ВТРС, въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК , въз основа на който е образувано като длъжник по изпълнително дело №20137250400594 на ЧСИ В.Г. с район на действие ВТОС , поради погасяване на вземането на „ЕОС Матрикс”ЕАД с ЕИК:208597211 по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс”ЕАД с ЕИК:208597211 да заплати на К. З. К. с ЕГН********** с адрес: гр. В. Т. ул.„Г." разноски по водене на делото пред първата инстанция в размер на 1553,84 евро ( хиляда петстотин петдесет и три евро и 84 ст.) .

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 , ал. 2 от Закона за адвокатурата, „ЕОС 4

Матрикс”ЕАД с ЕИК:208597211 да заплати на адвокат Р. К. В.- Адвокатска колегия Велико Търново , личен номер 1100035950 възнаграждение в размер на3645 евро( три хиляди шестстотин четиридесет и пет евро) за осъществено процесуално представителство и защита на К. З. К. с ЕГН********** с адрес: гр. В. Т. ул.„Г." пред първата инстанция.

Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 5