Протокол № 1449 от 28.06.2024, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1449 гр. София, 25.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседА.е на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова

Сложи за разглеждане докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20211100901837 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:15 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Е.Ф. ЕООД и А. И. В. - редовно уведомени за днешното съдебно заседА.е в предходно такова, се представляват от адв. Б. Л. с доказателства за представителна власт по делото.

ОТВЕТНИКЪТ

ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД редовно уведомен за днешното съдебно заседА.е в предходно такова, се представлява от юрк. Мариана А. с доказателства за представителна власт по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. М. – редовно призована, явява се.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. Т. – редовно призована, явява се.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. А. – редовно призован, явява се.

АДВ. Л.: Смятам, че е налице процесуална пречка за даване ход на делото и това е така, защото решението, което е постановено от Апелативен съд - Велико Търново е влязъл в сила акт, което е сторено след постановено от състав на ВКС определение по чл.288 по търг. дело №1371/2023г. Второ отделение, от вчера.

ЮРК. А.: Не считам, че са налице пречки за даване ход на делото.

Считам, че трябва да бъде даден ход на делото, да приемете като писмено доказателство цитираното от ищеца определение, същото считам като основА.е за прекратяване на делото поради недопустимост на иска.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на дело.

Наличието на влязъл в сила съдебен акт между същите стрА.те и на същото основА.е при установен субективен и обективен идентитет се явява абсолютна 1 отрицателна пречка за наличие на право на иск на ищеца и е въпрос по допустимост на претенция, а не по възможност за осъществяване на процесуални действия в днешното съдебно заседА.е, като наличие на СПН е въпрос за установяване в настоящото производство, поради което СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪС СНЕТА по делото самоличност са вещите лица:

С. А. М. и А. И. Т.

СЪДЪТ СНЕМА самоличност на вещото лице Т. А..

Т. И. А. на 41 години, българин, български граждА.н, неосъждан, без дела и родство със стрА.те по делото.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА вещите лица за наказателната отговорност, която носят по чл. 291 от НК.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА: Запознати сме с наказателната отговорност, която носим по чл. 291 от НК. Обещаваме да дам вярно, точно и безпристрастно заключение. Депозирали сме заключение в срок, което поддържаме.

АДВ. Л.: С оглед на влезлия в сила съдебен акт, аз имам въпроси, но поради липсата на необходимост от задаване на въпроси е обусловена от процесуално естество - наличието на СПН по спора между стрА.те.

Смятам, че отново нямаме отговор на това, което ни интересува.

Представям определение №1706 от 20.06.2024г., което е снето от сайта на ВКС и представям списък по чл.80 ГПК във връзка с моята претенция за разноски.

Искам да направя и изявление:

Ищецът има право на разноски при прекратяване на делото когато ответникът е дал повод за завеждане на делото. С недопускането до касация на решението на Апелативен съд – Велико Търново, между стрА.те е прието положение, което е разгледано като вариант 3 от настоящото производство. До датата на сключване на анекса „Е.Ф.“ и А. В. дължат вноски по погасителен план, при съобразяване изменението в основния лихвен процент, след сключването на анекса се дължи както е посочено в анекса. Според мотивите на Апелативния съд до датата на сключване на анекса дължимата сума е 106943,95лв., след анекса е 76256,39лв. или общо 183200,34лв. Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като по собствените му данни, представени по делото, отговор на искова молба, заявление за издаване на заповед за изпълнение, които са по делото, банката посочва, че кредитът е погасен със суми, които надхвърлят установените като дължимите 2

183200,34лв. Банката е посочила, че общата сума, с която кредитът е погасен е 197206лв. общо. В тази връзка считам, че след като е повдигнат правен спор по този въпрос, предвид последващата недопустимост на иска и си следват разноските, за което съм представил списък и претендирам същите.

Моля да не се приема заключението, защото включително в молбата, която съм изяснявал няколко пътя характера на въпросите ми, се пита колко е следвало да бъде заплатено от ищците от датата на сключване на договора до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, като въпросът за това колко е следвало да бъде платено е разклонен в 3 варианта: вариант 1 - пълна недействителност на анекса от 2015г. при съобразяване на изменението с основния лихвен процент; вариант 2 - само при действието на анекса от 2015г. и вариант 3, който е хибриден между двата. Отговор на въпросите колко е следвало да платят ищците няма, има само колко дължат като предвид даденото заключение не може да се направи съпоставка между дължимото и платеното.

По отношение на характера на представеното от мен заключение по другото дело.

Ясно е, че е събрана експертиза по различно производство и няма стойността на експертиза по настоящото, обаче процесуалния закон не изключва възможността вещото лице да извърши проверка и проучване на други материали, които не са представени по делото, в случая това е представено по делото, това определение на ВКС, плюс решение от 29.05.2014г. по търг. дело №992/2012г., което се приема, че вещите лица могат да ползват данни от други експертизи относно значими за спора факти, извадки от скици, регулационни планове, техническа документация, ако стрА.те не са го оспорили като доказателство, но следва да бъдат подложени на самостоятелна преценка. Частната експертиза би могла да се ползва като доказателствено средство, само с изричното съгласие на всяка от стрА.те, каквото в случая нямаме, но липсата на каквото и да е било съгласие може да се приравни на оспорване, експертизите могат с изричното съгласие да се приемат като доказателство, но те имат и доказателствената сила на частни писмени документи, тоест имат значение на справка, тоест документът не е без никаква стойност. В посочените от мен експертизи има ясна и точна разбивка за мехА.ката, по която е необходимо да се отговори. То същата логика следва и от молбата, която съм представяла с ясно и точно описА.е за това как трябва да се тълкуват въпросите ми, ако има неяснота за това нещо.

Тези 30000лв., който са „върнати“ от банката, най-вероятно е станала грешка, ние не знаем те тези платени ли са, не са ли платени, знаем само, че са възстановени от банката, независимо дали ние сме ги платили де факто или те са се объркали в зависимост от това какво ще кажат вещите лица, това изявление на търговец за неизгоден за него факт в рамките на съдебния процес, в който търговецът казва „на мен ми е платено 195000“, в тази връзка на мен ми е нужно тяхното заключение, за да кажат „ти дължиш 183000, ти 3 дължиш при другите варианти около 170 до 190“, за да мога аз да представя на съда тези данни с правните твърдения, че изявлението на ответната страна ги обвързва и е признА.е за неизгоден факт и да си го ползвам.

ЮРК. А.: Считам, че експертизата е отговорила на всички поставени въпроси въз основа на представените по делото доказателства, поради което считам, че същата следва да бъде приета.

АДВ. Л.: Не правя искане за прекратяване на делото. Искам делото да бъде гледано и да разпитам вещите лица. Искам да установя колко ищците е трябвало да платят, за да може съобразно това, което те ни дават като математика, съдът да си прецени.

Няма отговор на въпроса колко е трябвало да платят, има отговор на въпроса колко остава да дължат, което как стигаме до това заключение няма обоснованост. Колко е трябвало да платят, въз основа на документите, до които те са получили достъп при трите варианта: вариант 1 - само първоначалния договор с изменението на основния лихвен процент, като жокер отговорът е 106, другото вещо лице това е посочило, вторият вариант е колко е трябвало да платят само по анекса, което ви е умножението на броя на вноските по дължимата сума до датата на обявяване на предсрочна изискуемост, това е според мотивите на Велико Търново 76000?

ВЛ Т.: По въпроса какво е следвало да се плати по кредита, аз смятам, че сме направили подробни изчисления, в случая изчисленията са абсолютно идентични и с моето заключение и със заключението на г-жа С. М. и с констатациите в тройната съдебно-счетоводна експертиза. Кредит никога не се смята като мехА.чно умножаване на вноските по погасителен план и съответно от там да се извежда какво е следвало да бъде платено, а кредитът се изследва като се вижда какво е усвоено, проверява се начина на начисляване на лихвите и сумата на извършените плащА.я. В резултат на това, след тези изчисления се формира дължимия остатък по кредит. В случая съвсем коректно и в трите заключения са посочени различните варианти - с отчитане на начислената лихва, без отчитане и така всичките варианти. Не мога и не е коректно и няма да го направя да смятам брой погасителни вноски, дори анюитетни, защото анюитетната вноска при промяна на лихвения процент се променя, тук е плаващ. А по отношение на този въпрос, който се дебатира още от моето заключение и сега вече и третия колега, абсолютно независимо е проверил, че има възстановяване на реални суми по банковата сметка.

СЪДЪТ: И те са приспаднати от дълга, така ли?

ВЛ Т.: Банката е преизчислила лихвата, надплатената от клиентите към тези моменти суми по лихите, след отчитане на изменението на лихвения процент и представения лихвен лист от страна на банката, банката заверява по 4 сметката на клиента тази сума, след което тази сума все едно някой ми прави превод по-грубо казано, има плащане от страна на банката, след което при сключването на анекса…

СЪДЪТ: Този, за който има спор дали е валиден или не?

ВЛ Т.: Точно така. За да бъде върнат кредитът в редовност и след преизчисляване на дълга, клиентът внася дължимата сума намалена с тези лихви, които са възстановени и по този начин се погасява изцяло дължимия дълг, смисъл погасява се просроченият дълг и кредитът отново е в редовност, това е всичко което се е случило.

АДВ. Л.: Съдът е възложил задачите във вида, в който е възложил, вещите лица не могат да казват „аз няма да го направя така“, при положение, че задачата е възложена по този начин.

По зад.2 на стр.5 на моя въпрос ние питаме „колко дължа от датата на договора до датата на предсрочната изискуемост, като гледаме само първоначалния и взимаме предвид…“ вещото лице не посочва колко се дължи, а колко остава да дължим, което ние не го питаме.

Искам да се върна за зад.1 там съм си формирал въпрос, там е по отношение на валидността на анекса и това дали дългът е определен, вземайки предвид неравноправната клауза за наказателна лихва. Защо в заключението ви към датата на сключване на анекса е записано, че в сумата не е включена наказателна лихва, при положение, че преди анекса са начислени и погасени 1263лв. за наказателна лихва преди тази дата, тоест плащА.ята, които ищците правят включват нещо, което не се дължи.

СЪДЪТ: Има ли такива плащА.я и взехте ли ги предвид?

ВЛ А.: При определянето на дълга, който е към анекс 1 са взети предвид тези наказателни лихви, които ги е платил клиента.

АДВ. Л.: Тук пише, че не включва наказателни лихви.

ВЛ А.: Към датата на сключването на този анекс за всяка една просрочена вноска на доверениците Ви са начислявА. върху просрочените главници наказателни лихви.

АДВ. Л.: А колко е платено общо наказателна лихва преди сключването на анекса за просрочените вноски, дали са тези 1263,70?

ВЛ А.: Това не е обследвано от експертизите. Нямаме такъв въпрос.

АДВ. Л.: Зад.3 нямаме въпрос, тъй като ние твърдим същата сума за погасяване. Зад.4 няма де факто отговор, тъй като не можем да съпоставим дължимото и платеното. На стр.6, зад.1, посочва се какъв е размерът на дълга, като нашият въпрос е какъв е размерът на умножението на вноските от анекса към датата на обявяване на предсрочна изискуемост, тоест отново питането е колко се дължи, колко е трябвало да платят, а не колко остава да дължат, та можете ли да ми кажете колко е следвало да платят ищците от датата на сключването на анекса да датата на обявяване предсрочно изискуем като 5 сума, като сбор на това, което е следвало да бъде заплатено. Това е обяснено в молбата ми от 28.06.2022г., прецизно е обяснен смисъла на вариант 2, като това е на стр.3 от тази молба.