Решение № 1498 от 19.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330202340 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 26-0441-000059/17.03.2026 г., издадено от Началник към ОД на МВР-Пловдив, 04 РУ, с което В. П. П., с ЕГН: ********** е санкциониран с ГЛОБА в размер на 76,69 евро (149.99 лева) за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, В. П. П., оспорва изложената в НП фактическа обстановка и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна, Началник към ОД на МВР-Пловдив, 04 РУ, не изразява становище по така депозираната жалба.

От фактическа страна се установява следното:

На 19.02.2026 г., около 16.10 часа, жалб. В. П. П. се намирал в град Пловдив, управлявайки собствения си л.а. „БМВ 530 Д“ с рег. № ********.

Достигайки до кръстовището на бул. „Шести септември“ с ул. „Бранислав Велешки“, светофарната уредба светнала забранителен сигнал, въпреки което водачът преминал. Поведението му било възприето от полицейски служители, намиращи се след кръстовището, сред които актосъставителят Г. В., които 1 стоели срещу сградата на ЧСИ на бул. „Шести септември“ на № 219.

Възприемайки извършеното от П. нарушение, свид. В. спрял същия и пристъпил към съставянето на АУАН. Въз основа на него било издадено процесното НП, с което жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 76,69 евро (149.99 лева) за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на актосъставителя, който изцяло потвърждава изложените от него в АУАН фактически констатации, в това число и фактът на преминаване на забранителен сигнал (навлизане на жълт и изнасяне на червен) от страна на жалбоподателя. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства. Нещо повече – видно от самата жалба, със същата жалбоподателят признава фактът, че на процесната дата, именно на кръстовището на бул. „Шести септември“ с ул. „Бранислав Велешки“, същият е навлязъл в кръстовището на жълта светлина на светофарната уредба.

В хода на проведеното съдебно производство по инициатива на процесуалния представител на жалбоподателя са изискани писмени доказателства от ОП „ОКТ“ относно режима на работа на светофарните уредби на процесото кръстовище. В отговор е получена информация, че такова кръстовище не съществува, като се дава информация за ул. „Лютиче“.

След служебно извършена справка в bgmaps (при търсене: кръстовище бул.

„Шести септември“ с ул. „Бранислав Велешки“ град Пловдив) съдът установи не само, че в действителност такава улица „Бранислав Велешки“ съществува, но и че същата образува кръстовище с бул. „Шести септември“ до СУ „Любен Каравелов“, като дори последното е с посочен административен адрес именно ул. „Бранислав Велешки“ № 2. Предвид това, съдът намира, че въпреки възникналата противоречива информация от ОП „ОКТ“, същата не се отразява на доказаността на нарушението, в това число на доказаността на факта, че жалбоподателят е преминал на забранителен сигнал на светофарната уредба, т.е. налице е извършено административно нарушение. Не е налице е и нарушение на правото на защита, доколкото жалбоподателят сам в жалбата си назовава кръстовището по този начин - бул. „Шести септември“ с ул.

„Бранислав Велешки“, което затвърждава извода на съда, че същият е разбрал както какво нарушение се твърди да е извършил, така и къде го е извършил, доколкото сам същият заявява в жалбата си: „Когато преминах с колата си 2 през кръстовището на бул.6-ти септември с ул. Бранислав Велешки, навлязох на жълта светлина....“.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства се обосновават следните птравни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗдвП, наказва се с глоба 150.00 лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по несъмнен начин (от разпита на свид. В. и АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила в случая не бе опровергана), че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателят П., като водач на описания по-горе автомобил, не е съобразил поведението си със съществуващите светлинни сигнали и е преминал при сигнал на светофара, който не е разрешавал преминаването, с което е нарушил нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същия, не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН, респ. да опровергаят показанията на разпитания по делото свидетел, които бяха кредитирани като обективен и достоверен доказателствен източник, незаинтересован от крайния изход на делото – нещо което не може да бъде споделено за жалбоподателя, който има явен интерес да отрича именно фактите, обосноваващи ангажирането на наговата административнонаказателна отговорност.

3

Поради всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Както НП, така и АУАН са издадени при спазване на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Правилно е определен и размерът на наказанието за така извършеното нарушение, който е фискиран, поради което и в това отношение не се констатираха основания за ревизия на процесното НП.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Предвид крайния изход на делото въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото претенция за такива не е заявена, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Ето защо ПРС ІV н. с.,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0441-000059/17.03.2026 г., издадено от Началник към ОД на МВР-Пловдив, 04 РУ, с което В. П. П., с ЕГН:

********** е санкциониран с ГЛОБА в размер на 76,69 евро (149.99 лева) за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4