Определение № 150 от 28.03.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. ХАСКОВО, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20235600600227 по описа за 2023 година Производството е по чл.341 и сл. от НПК във вр. с 249 ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на прокурора от Районна прокуратураХасково, ТО-Харманли, против Определение от 22.02.2023 г., постановено по НОХД № 511/2022 г., с което е прекратено съдебното производство по същото дело, а то е върнато на прокурора за ново разглеждане, заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушили правото на защита на подсъдимите.

Определението е протестирано от прокурора с доводи за неправилност и необоснованост. Те се подкрепят с изложение на наречени от прокурора „принципни положения“, извлечени от съдържанието на задължителни тълкувателни актове с неконкретизирано по ясен начин отношение към конкретиката на казуса, но с категоричната заявка, че обвинителният акт отговаря на поставените към съдържанието му законови стандарти и не страда от отбелязаните в атакуваното определение пороци, чието откриване според обвинителя се дължало на стеснително тълкуване на правните норми, касаещи правата на подсъдимия. Това, което прокурорът дължал, се сочи още в протеста, било такова изложение на фактите, което да конкретизира обвинението и изпълни със съдържание последното, така че да очертае премета на доказване в съдебната фаза, за която по-рано се посочва, че е централна, а досъдебната подготвителна, без да се разяснява как именно тези теоретични положения са функционално свързани с разгледаните от съда 1 процесуални въпроси. Искането на прокурора е за отмяна на определението и за връщане на делото на съда, който да продължи неговото разглеждане.

Възражения против протеста не са постъпили.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Съдебното производство по НОХД № 511/2022 година по описа на Районен съд-Харманли е образувано по обвинителен акт на прокурора от РПХасково, ТО-Харманли, с който против подсъдимите П. А. Р., А. П. А. и Б. А.

М. са повдигнати обвинения за престъпление по чл.167 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и за престъпление по чл.167 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, а против подсъдимия Д. Х. П. – обвинение за престъпление по чл.162 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. В проведеното по делото разпоредително заседание защитникът на подсъдимия е възразил срещу редовността на обвинителния документ с доводи, които правилно съдът не е споделил, тъй като действително те са касаели обема и характера на доказателствената съвкупност от досъдебната фаза, решението на прокурора кои лица и за какви престъпления да привлече към наказателна отговорност, както неизписването на конкретното предложение (хипотеза) от наказателния текст в разпоредбата на чл.167 ал.4 от НК, по който били привлечени подсъдимите Р., А. и М., след като е очевидно, че посочената норма визира една единствена форма на изпълнителна дейност, както вярно е отбелязал и районният съд. Последният обаче е съзрял други, неупоменати от защитника недостатъци в обвинителния акт, които е оценил като съществено ограничаващи правото на защита.

Обобщено съдът е приел, че липсва необходимата съпоставимост между описателната и заключителна част на обвинителния акт, тъй като в първата била коментирана като продължавана единствено квалифицираната по чл.167 ал.2 от НК дейност с изричното посочване, че всеки един от подсъдимите е осъществил две отделни престъпления, като в същото време повдигнати били обвинения за три продължавани престъпления, едно от които квалифицирано по чл.167 ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК. Същият порок съдът е констатирал и в обсъдената от прокурора субективна страна на престъпната дейност, отбелязвайки, че описателната част съдържа съображения само относно престъплението по чл.167 ал.2 от НК, но не е относно това по чл.167 ал.4 от НК, в което Р., А. и М. са били обвинени. Прегледът на обсъждания обвинителен акт показва, че забелязаните от съда противоречия са налични, поради което и изложените в протестираното определение аргументи няма как да не бъдат споделени. И това е така, защото обвинителният акт следва да бъде еднопосочен, недвусмислен и ясен – както за съда, така и за обвинените, относно вида и обема не само на фактическото, но и на юридическото обвинение. Когато прокурорът в своята описателна част анализира обективните и субективните признаци само на част от престъпленията, за които повдига обвинение в заключителния раздел на своя акт, а друга част оставя без коментар, то разбираемо единството между двата елемента на този документ е нарушено по начин, който накърнява правото на защита. Съвсем 2 вярно се сочи в протеста, че прокурорът не е длъжен да извърши разбор на доказателствените източници, нито правно да аргументира своята теза, но в случая се касае не за липсваща правна или доказателствена обосновка, както неправилно вероятно счита прокурорът, а до смислово разнопосочие, поставящо въпроса – колко и какви престъпления прокурорът приема да са извършени от посочените трима подсъдими, след като нито количествено, нито цифрово, твърдяното от прокурора в предхождащата диспозитива част е съответно на заключителното фактическо обвинение. Порокът не е случаен.

Както е обяснил и съдът, той се корени в пренасянето на текста от първия внесен по делото обвинителен акт, образуваното по който дело е било прекратено, заради фактическа, а и правна неяснота в каква именно престъпна дейност тримата подсъдими са привлечени да отговарят.

Категорично не може да се приеме, както може би поддържа прокурорът чрез представянето на „принципните положения“ в протеста, че констатираното от съда противоречие в обвинителния акт може да бъда отстранено в съдебната фаза на процеса, защото тази фаза не може да санира текстовото несъвършенство на обвинителния документ, породи липсата на процесуални механизми за това. По-същественото в случая е това, че съдебният етап на производството не може да преодолее друг недостатък, който нито защитата, нито съдът са забелязали, но който е особено съществен и то в контекста именно на пространно изложените в протеста изисквания към прокурорския акт, с които съдът няма как да не се съгласи, но и няма как да приеме, че в случая те са удовлетворени. Посоченият недостатък касае описанието на изпълнителната дейност, прочитът на което илюстрира не само идентичност, но и пълно тъждество за всеки един случай и за всеки един деец. Така, според обвинителното изложение всеки един от подсъдимите в случайна или нарочна среща „провел разговор“ с изброените от прокурора лица, а в хода на този разговор „предложил и дал имотна облага“ (или само предложил, а после дал, или пък само дал), т.е определена сума, „с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат“. Относно изпълнителната дейност, квалифицирана по чл.167 ал.4 вр. ал.2 от НК след описанието, касаещо получаването на сумите е добавено: „за да бъдат предадени на … (друго лице) с цел то да бъде склонено да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат“. Сведения какво е било съдържанието на проведените между подсъдимите и „склонените“ от тях лица разговори обвинителният акт не представя, както и не дава отговор на въпроса – как именно е трябвало да бъде въздействано върху третите (неполучили лично парите) лица, за да бъдат те неправомерно мотивирани да упражнят правото си на избор в исканата от извършителите насока.

Изложение на конкретното съдържание на състоялата се между подсъдимите и получателите на сумите лица комуникация обаче е наложително, защото именно тя представлява фактическият израз на инкриминираната престъпна дейност. Дали тази дейност преследва съставомерната цел по чл.167 ал.2 или ал.4 от НК е въпрос на правна оценка, а не нейното действително обективно 3 проявление. Затова тази цел следва да бъде фактически обоснована, а не декларирана от прокурора, както в случая той е процедирал, заявявайки в сезиращия съда документ, че паричните суми са дадени с цел лицата да бъдат склонени да избират или за да бъдат тези суми предоставени на другиго с цел той да бъде склонен да гласува за определен политически кандидат, без да са посочени каквито и да е думи или действия, които подсъдимите да са използвали или предприели и които да налагат фактическото заключение, че именно този резултат те са преследвали, давайки неправомерната имотна облага. Така, в нито един от описаните в акта случаи необходимата функционална връзка между поведението на подсъдимите – вербално или чрез действия, и преследваната от тях цел не е така фактически аргументирана, че тя да се формира като логично изводим от конкретни обективни измерения на поведението елемент от субективната страна на деянието. В тази връзка следва да се има предвид, че „склоняването на определено лице“ към определено поведение е правна, а не фактическа категория. Обективните проявления на тази дейност са разнородни, но те винаги представляват адресирани към другиго послания – обещания, уверения, облаги, които мотивират адресата да извърши нещо, към което той не би пристъпил, ако влиянието не би било налице. Тоест оказаното върху лицето въздействие е необходимо условие за формиране на определено поведение, а от друга страна – този, който склонява следва да съзнава, че действията му предизвикват именно този резултат, в случая го преследват.

Именно затова, изискването за фактическа пълнота на обвинението би било изпълнено при ясно и конкретно изложение на отправените към лицата послания, чието съдържание е основният фактически елемент, очертаващ и предмета на доказването. В противен случай и при установяващата в коментирания обвинителен акт отсъстваща фактология в коментираната насока този предмет се оказва лишен от присъщото му съдържание и поставя защитата в положение да се противопоставя на правни оценки, а не на факти.

Пренесено в практически план, изложеното дотук означава, че прокурорът следва да опише действително възприетото от свидетелите-получатели на парите, като изложи използваните от подсъдимите словесни изрази, дадените от тях указания, отправените искания, предхождащи, следващи или съпътстващи предоставянето на имотната облага, след което да направи обобщеното заключение дали осъществената комуникация, съчетана с предоставянето на паричния дар, обосновава тази специална цел, която наказателната норма изисква, за да бъде деянието съставомерно.

Изложеното мотивира съда да приеме, че атакуваното определение е правилно, защото действително нарушения на процесуалните правила – констатираните от първоинстанционния съд и изложените от настоящия, са били допуснати от прокурора при изготвянето на обвинителния акт. Тези нарушения са съществени, защото затрудняват и ограничават правото на защита, а в същото време са отстраними, но не в съдебната, а в досъдебната фаза на процеса, в която делото следва да се върне.

4

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 22.02.2023 година, постановено по НОХД № 511/2022 г. по описа на Районен съд-Харманли, с което е прекратено съдебното производство по делото, а делото е върнато на прокурора от Районна прокуратура-Хасково, ТО-Харманли за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5