Решение № 962 от 09.07.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2021г., гр.Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАРИНА РАЧЕВА

ДАНИЕЛА

НЕДЕВА при секретаря

Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД № 1221 по описа за

2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от И.А.И., депозирана чрез адв.С., против решение № 260428 от 23.03.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 186/2021 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001077/30.11.2020г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” - Варна, с което на касатора, на основание чл.93в, ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.

В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмено становище, чрез пълномощник с.д.№9805 от 30.06.2021г. заявява, че поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмен отговор по касационната жалба, чрез пълномощник, изразява становище, за нейната неоснователност, поради което моли, решението на ВРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решение № 260428 от 23.03.2021 г. постановено по НАХД № 186/2021г. ВРС е потвърдил Наказателно постановление № 23-0001077/30.11.2020г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – Варна.

От фактическа страна било установено, че на 16.09.2020 г. около 10:30ч. в гр.Варна, автогара "Варна", сектор "Пристигащи" автобуси, управлява МПС автобус "***", кат. **, собственост на превозвача, с peг. № ****, оборудван с дигитален тахограф, марка "****", модел ****, сериен № ****, одобрен тип е1-84, извършващ обществен превоз на пътници по автобусна линия гр.Варна -гр.Свищов, с начален час на тръгване от гр.Свищов 06:00ч., на основание пътен лист сер."**" № 34309/16.09.2020г., издаден от превозвача и маршрутно разписание № 4101. Прието било, че превозът попада в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006г. При проверката било установено, че водачът управлява гореописаното МПС, оборудвано с дигитален тахограф, който не функционира съгласно изискванията определени в Регламент ЕС 165/2014г., видно от състоянието на тахографа и издаденото удостоверение № 145/16.09.2020г. от сервиз "В." ЕООД и Варна (тахограф В.) при извършване на проверката. Въз основа на горните констатации бил съставен АУАН срещу водача. В съдържанието на акта било описано приетото за установено нарушение и била посочена правната квалификация на същото. Административнонаказващия орган изцяло възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и била дадена правна квалификация по чл.93в ал.1 от ЗАвП.

За да потвърди НП въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Съдът е приел и че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед на което е направил извод, че безспорно е установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение.

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. На базата на събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на доказателствата събрани по делото и на материалния закон и не намира за нужно да ги преповтаря.

ВРС е установил вярно и точно фактическата обстановка, анализирал е всички събрани доказателства и относимите към разрешаването на спора правни норми, като е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

От формална страна правилно ВРС е приел, че АУАН и обжалваното НП са съставени при спазвавне на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му.

Регламент (ЕС) № 165/2014 предвижда безспорно, че "Транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното функциониране и използване на дигиталните тахографи и на картите на водача." В конкретният случай безспорно е установено в производството, че на 16.09.2020г. дигиталния тахограф не функционира съобразно изискванията на Регламент № 165/

2014 г., което е установено при проверка от служителите на Автомобилната администрация, поради което и правилно на жалбоподателя е ангажира административно-наказателната отговорност като е санкциониран по чл. 93в, ал. 1 от ЗАвтП, който гласи че "Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с тахограф, който не функционира съгласно изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.". Правилно е приета за ирелевантна за спора причината за извършване на нарушението. Жалбоподателят организира защитата си срещу фактите, а не срещу правна норма, поради което възраженията за липсата или необсъждане на посочен от него текст от Регламента настоящият състав на съда намира за неоснователни.

Текстово и в АУАН, и в НП ясно е записано, че водачът управлява МПС оборудвано с дигитален тахограф, който не функционира съгласно изискванията определени в Регламент № 165/ 2014 г. В този смисъл нарушението е описано конкретно и очевидно водачът е разбрал в какво е обвинен.

По отношение приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, съдът съобрази, че касаторът не е посочил наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да квалифицират процесното нарушение като по-малозначително, в сравнение с обичайните хипотези на нарушения от същия вид, не са ангажирани и доказателства в тази насока.

С оглед на изложеното съдът намира, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила и материалния закон, допуснати от въззивния съд, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното искане от ответника по касация на основание чл.

63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-Варна,

Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА решение № 260428 от 23.03.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 186 по описа на ВРС за 2021г.

ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН

********** *** да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: