Решение № 1850 от 29.10.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1910/2021
- Вид
- Решение № 1850
- Подписан
- 29.10.2021
- В сила
- 27.05.2022
- Състав
- Димитър Василев Кацарев
Цитирани разпоредби
- чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.10, 10а, 10б · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.102, ал.3, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.10, 10а, 10б · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.10, 10а, 10б · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.112, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.12, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180, ал.3 и ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180, ал.3 и ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 180а · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.182 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.26, ал.5, т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.28-37 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.28-37 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.28-37 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.28-37 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.28-37 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.28-37 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.28-37 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.28-37 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.28-37 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.28-37 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.3, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 41, т.1 или 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 41, т.1 или 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86, ал.1, и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86, ал.1, и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86, 87 и 88 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.87, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86, 87 и 88 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.88, ал.1 и ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.88, ал.1 и ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.96, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.112, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 1850 гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20215330201910 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 550830 - F581266 от 10.12.2020, издадено от М.К.Л. - директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАППловдив, с което на Фондация „Германо – Български център за срещи“ , ЕИК/БУЛСТАТ 115579255 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Екзарх Йосиф № 7а, представлявано от Л.Г.Т., ЕГН ********** на основание чл. 53, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1, чл.86, ал.1, и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
С жалбата се изразява становище за неправилно и незаконосъобразно издадено НП, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, и се моли съда да го отмени. Представят се доводи по същество на искането за отмяна на НП.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Д.К., който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП 1 и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Не се представя становище по жалбата.
Съдът след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се н съставен на 30.11.2020г. против Фондация „Германо – Български център за срещи“, с ЕИК 115579255 акт за установяване на административно нарушение сер.АN № F581266 за това, че данъчнозадълженото лице „ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО – БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“, с ЕИК 115579255 не е начислило ДДС в размер на 333,33 лева по облагаеми доставки на обща стойност 2000 лева през периода 01.08.2020г.-31.08.2020г., когато ДЗЛ не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно. Съгласно акта, при извършена проверка, документирана с Протоколи № 1600032002/25.09.2020г., № 1600035769/30.10.2020г. и № 1600037950/18.11.2020г. е установено, че данъчнозадълженото по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС лице „ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО – БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“, с ЕИК 115579255, установено на територията на страната, провежда обучителни курсове по немски език и префактурира наем и консумативни разходи. Съгласно акта „ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО – БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“ не е институция в системата па предучилищното и училищно образование, няма лиценз за професионално обучение или професионално ориентиране, не е включена в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за предоставяне на обучение за придобиване на ключови компетентности, не е културно-просветна или научна институция и провежданите от същата обучения не попадат в чл.41, т.1, б ”а” от ЗДДС и не се третират като освободени. Относно префактурираните консумативни разходи, същите не попадат в приложното поле на чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС, поради което формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС.
2
Следователно, извършените услуги за обучение по немски език, както и префактурирането на наем и консумативни разходи са облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната.
В акта е посочено, че ЗЛ не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на HAП, гр.Пловдив в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период 01.09.2017г. - 30.04.2018г., през който е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. (54 360 лв.), т.е. до 07.05.2018г. включително. Заявление за регистрация по този закон от „ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО – БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“ с ЕИК 115579255 е подадено на 11.09.2020г. с вх. № 303912002809645/11.09.2020г. в ТД на НАП Пловдив.
„ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО – БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“, с ЕИК 115579255 е регистрирана по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 160422002937782/ 25.09.2020г. считано от датата на връчване - 07.10.2020г.
За периода 01.11.2018г. до 06.10.2020г. /датата предхождаща датата, на която е регистрирано/, лицето е следвало да начислява данък за извършените от него облагаеми доставки по ЗДДС /по аргумент от разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС./
За периода 01.08.2020г. – 31.08.2020г. оборотът е в размер на 2000 лева.
Приходът от извършените продажби е формиран на база издадените фактури и представените банкови извлечения.
Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 333, 33 лв. за извършените от него облагаеми доставки за периода 01.08.2020г. - 31.08.2020г. по реда на чл.86. ал.1 от ЗДДС, като издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка за доставката на отделен ред; посочи издадения документ в дневник за продажби за месец 08.2020г., а по отношение на продажбите към данъчно незадължени ФЛ е следвало на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС да състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 08.2020г., като включи размера на данъка по извършените доставки в справката-декларация за данъчен период м.08.2020г., като справката-декларация и дневникът за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.09.2020г. включително.
3
Нарушението е извършено на 15.09.2020г. в гр. Пловдив. Нарушението е установено в ТД на НАП Пловдив на 30.10.2020г. при извършена проверка документирана с протокол № 1600035769/30.10.2020г. и е определен размера на неначисления данък с което е нарушил разпоредбите на чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1, чл.86, ал.1, и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС. Актът е съставен в присъствието на Л.Г.Т. представляващ Фондацията. Актът е подписан от посочените в него лица, без вписване на възражения/обяснения от представляващия фондацията. На датата на съставянето на акта е връчен препис от акта на представляващия Фондацията.
В законоустановения три дневен срок пред АНО са представени писмени възражения от представляващия Фондация. АНО е оставил без уважение представените възражения и издал НП предмет на разглеждане по настоящето дело. На 22.02.2021г. е връчен препис от НП на представляващия Фондацията. В срок пред Районен съд гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Г.
Кр. Б. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства.
Показанията му са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия, събран по делото, доказателствен материал.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи:
По приложението на процесуалния закон: Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган в съответствие с разпоредбата наЗДДС. С оглед длъжностното качество на актосъставителката и във връзка с разпоредбите на ЗДДС съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. Както АУАН, така и 4 атакуваното НП са изготвени в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно издаването им в законоустановените срокове.
Въпреки изложеното съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено поради следните основания:
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са 1. Описание на фактическите признаци на нарушението; 2. Посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл.40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.43, ал.1).
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл.84 от ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.
За разкриване на кръга от съставомерни факти, които задължително следва да намерят отражение в АУАН и НП при наложено наказание на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.86 от ЗДДС следва да бъдат отчетени материалните предпоставки за възникване на задължението на начисляване на ЗДДС, като в чл.2 от ЗДДС са изброени основанията за това:
- възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
5
- вътреобщностно придобиване;
- внос на стоки.
Легална дефиниция на понятието „облагаема доставка“ е дадена в чл.12 от ЗДДС, а именно всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
От дадената легална дефиниция е видно, че законът разглежда два самостоятелни вида облагаеми доставки: доставка на стока и доставка на услуга. В чл.6 от ЗДДС е дефинирано понятието „Доставка на стока“, разбирано като прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. В чл.9 от ЗДДС пък са уредени случаите, когато е налице „Доставка на услуга“ по смисъла на данъчното законодателство. В чл.10, 10а, 10б от ЗДДС изрично са уредени изключенията, при които макар да е налице разместване на блага, законодателят приема, че доставка за нуждите на ЗДДС изобщо не е извършена.
В чл.17-24 от ЗДДС са уредени правилата за мястото на изпълнение на различните видове доставка, които са от съществено значение за преценката за съставомерност на деянието, доколкото както вече се посочи, съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаеми са само доставките, които са с място на изпълнение в страната. По-конкретно мястото на изпълнение зависи от следните критерии: -вида на доставката - дали се касае за доставка на стоки или доставка на услуги; -в случай на доставка на услуги - от предмета на конкретно оказваната услуга; -в зависимост от конкретната хипотеза и от допълнителни критерии, които могат да бъдат мястото на извършване на дейността на доставчика, мястото на пребиваване на получателя, мястото на физическо извършване на услугите и др.
Разпечатката съдържа 42 от 154 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3130957c-02be-45bf-ade0-76d7d16af262