Решение № 820 от 03.07.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№ ................./ 03.07.2019г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА

ПЕНЕВА

КРАСИМИР

ВАСИЛЕВ при секретар ЕЛКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Невин

Шакирова въззивно гражданско дело № 1018 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Лазара“ ЕООД срещу Решение № 1787 от 24.04.2019г. по гр.д. № 12591/2018г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, с което на основание чл.

128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 928.22 /деветстотин двадесет и осем лв. и двадесет и две ст./ лева, представляваща неплатена част от дължимо трудово възнаграждение за м. юни 2018г., цялото в размер на 3 247.27 лева по трудов договор № 83/04.05.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от датата на подаване на исковата молба – 21.8.2018г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, както и за постановяването му в нарушение на процесуални правила.

Поддържат се доводи за неправилност поради неправилна преценка на доказателствата по делото, липсват конкретни и обосновани фактически констатации и съответни на тях правни изводи. По делото не е установен броя на отработените часове от работника за всеки ден, за да се изчислят реално отработените от него часове. Не е доказано и твърдението, че на 16.06. и на 23.06.2018г. е работил по 7 часа, нито, че е работил в дните, посочени в исковата молба. В тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, като в случая ищецът не е доказал отработването на допълнителни часове над 35 часа за седмица. Твърди, че действително ищецът бил командирован в корабостроителен завод в гр. Сен Назер, Франция въз основа на Договор от 27.04.2018г., сключен с SNEF. Приложение в тази хипотеза намира чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КТ, а отношенията между страните са уредени от Директива 96/71/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.12.1996г. На основание чл. 2, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, страните са уговорили в ДС от 04.05.2018г. към ТД № 83/02.05.2018г. за срока на командировката минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа във Франция. Договореният размер на ОРЗ бил 2 935 лв. /1 498.50 евро/. Установено е по делото, че от 01.01.2018г. във Франция минималната часова ставка е в размер на 9.88 евро или 1 498.50 евро на месец. На 08.08.2018г. ищецът получил дължимото ТВ за м. юни 2018г. по банковата си сметка. Съдът не е съобразил писмените доказателства в тази връзка – отчетна форма за явяване на работа и писмен отговор от SNEF. Възприетият от ВРС първи вариант на заключението на ССчЕ е математически израз на твърденията за положен труд в исковата молба умножен по 12.35 евро на час. Заключението е кредитирано изолирано от останалите доказателства по делото и без съобразяване на факта, че по делото липсват убедителни доказателства за положен от ищеца извънреден труд през м. юни 2018г. От друга страна, съгласно законодателството на Република Франция допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит не е елемент на ТВ на работника, поради което претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение в този смисъл е неоснователна. Моли поради всичко изложено, да се отмени обжалваното решение, а предявения иск като неоснователен – да се отхвърли.

В отговор на жалбата Д.Г.Д. оспорва доводите в нея. Поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Д.Г.Д. срещу „Лазара“ ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл. 150 и чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 928.22 лв. /съгласно допуснато изменение в размера на иска в п.с.з. от 09.04.2019г./, представляваща част от дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през м. юни 2018г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които е основан иска са следните: по силата на сключен трудов договор № 83 от 02.05.2018г. между страните е възникнало трудовото правоотношение, по което ищецът приел да престира труд на длъжност „електромонтьор“ при дружеството срещу задължението на работодателя да плаща уговорено основно ТВ и допълнително такова за прослужено време. За месец юни ищецът бил командирован в гр. Сен Назер, Франция. Въпреки престирания от него извънреден труд от 26 часа, същият не е бил възнаграден.

През дните 02.06. и 09.06. ищецът положил извънреден труд по 6 часа, а на 16.06. и 23.06. – по 7 часа. На 08.08.2018г. ответникът му е заплатил сумата от 2 319.05 лв., като исковата сума е дължим остатък и възнаграждение за положен извънреден труд съгласно минималните условия на работа установени за работниците на сходна работа в приемащата държава, което въпреки настъпилият падеж не му е платен. Отправил искане за положително произнасяне по делото.

В отговор на исковата молба, „Лазара“ ЕООД оспорил исковете по основание. Признал възникналото правоотношение между страните, както и факта на командироване на работника в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ в Сен Назер, Франция, съгласно условията на постигнато между страните допълнително споразумение от 04.05.2018г.

Договореният размер на ОРЗ е в съответствие с минималните ставки на заплащане във Франция, като от 01.01.2018г. БМРЗ на час е в размер на 9.88 евро или 1 498.50 евро, поради което ОРЗ е уговорена като левова равностойност на същата от 2 935 лв. Работникът е работил в корабостроителен завод в гр.

Сен Назер при нормална продължителност на работното време, без полагане на извънреден труд до 28.06.2018г. Работодателят начислил в разчетно-платежна ведомост за м. юни 2018г. уговореното възнаграждение за пълен отработен месец.

Нетното възнаграждение след направени удръжки за дължими осигурителни вноски и данъци е в размер на 2 319.05 лв., която сума е преведана на ищеца по банков път. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 61/13.07.2018г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ в срока за изпитване. На ищеца е платено нетно ТВ за м. юни 2018г. в пълен размер от 2 319.05 лв. Отправил искане в тази връзка за отхвърляне на иска.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и от Трудов договор № 83 от 02.05.2018г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което Д.Д., като работник приел да изпълнява длъжността „електромонтьор“ при ответника – работодател, срещу задължението на последния да заплаща ОМТВ от 510 лв. и допълнително възнаграждение от 0.6% увеличение към основното такова за всяка прослужена година по заеманата длъжност.

На

04.05.2018г. между страните е сключен двуезичен „Трудов договор № 83“, по силата на който работодателят възложил, а работникът приел да изпълнява в „Лазара“ ЕООД длъжността електромонтьор в гр. Сен Назер при уговорено работно време от 7 часа на ден. Възнаграждението на работника е уговорено в размер на 9.88 евро за всеки час до 35 часа на седмица, а за изработените над 35 часа до 43 часа на седмица се заплаща овъртайм в размер + 25% от уговореното часово възнаграждение, а над 43 часа на седмица + 50% от уговореното възнаграждение с периодичност на изплащане до края на месеца, следващ този, в който е положен труда и с ДВ за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж на същата, сходна работа.

Съгласно

Допълнително споразумение към ТД № 83/02.05.2018г. от 04.05.2018г., сключено на основание чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ страните уговорили характер и място на работа – опъване на кабел и прекарване на ел. трасета във връзка с договор № 2R-18-02-06 от 27.04.2018г. със SNEF, а размера на ОРЗ от 2 935 лв., както и допълнителни възнаграждения, предвидени в законодателството на приемащата държава.

В съставена и представена от работодателя /без дата/ „Отчетна форма за явяване/неявяване на работа за м. юни 2018“ не е отразен положен труд от Д.Д. в почивни дни 02, 09, 16 и 23.06.

В превод от френски език е представен Указ № 2017-1719 от 20.12.2017г. на президента на републиката, с който считано от 01.01.2018г. в континентална Франция, брутната почасова сума на МРЗ е в размер на 9.88 евро или 1 498.47 евро месечно на база законната работна седмица от 35 часа.

Пред

ВРС ищецът ангажирал гласни доказателства посредством показанията на свидетелите И. Х. и З. П.. От същите се установява, че командировани от ответника работодател били 9 работници, сред които и те и Д.Д.. Работното време било по часове, като съботите работили по 6 часа. През седмицата работили по 8 часа. Работили всяка събота, без изключение, като още от петък знаели, че ще работят в събота. Още при сключване на договора г-н Л. заявил, че в съботите ще се работи по 6 часа. Веднъж или два пъти работили по 7 часа без почивка. Понеже повечето работници приели да отидат във Франция и работели за пари, искали да работят повече часове, но им било обяснено, че френските синдикати не разрешавали. Пропусквателният режим в завода бил строг – влизали и излизали освен с електронна карта и се подписвали, като без чекиране достъпа и изхода през портала бил невъзможен.

От допълнителното заключение на ССчЕ, приета пред ВРС се установява, че съгласно трудовия стаж по специалността и чл. 4 от трудовия договор между страните, допълнителното възнаграждение за придобит ТСПО се равнява на 23.4%. Ищецът е отработил съгласно ведомост за РЗ през м. юни 2018г. 20 р.д. и извънреден труд от 26 часа. При тези данни основното трудово възнаграждение за м. юни 2018г. възлиза на 1 383.20 евро или 2 705.30 лв. А БТВ, при което към основното такова се добавя ДВ за прослужено време и извънредния труд възлиза на 3 966.36 лв., а нетното такова на 3 247.27 лв. След приспадане на платеното възнаграждение от 2 319.05 лв., дължимият остатък от възнаграждението възлиза на 928.22 лв.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

В практиката си ВКС приема, че в тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски показания. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1 от КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или не на положен извънреден труд.

В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими писмените доказателства и съдебните експертизи.

Независимо какви условия на работно време и почивки ще приеме съдът, ако установи, че с оглед приложимите за случая правила е положен извънреден труд и той е останал неплатен, ще следва да го присъди, на основание чл. 150 от КТ

Разпечатката съдържа 43 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31306e7d-5ef1-4dd9-9707-13caa0e26650