Определение № 569 от 01.08.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 569 гр. *****, 31.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20233001000373 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №262358/04.04.2023г. на Д. А. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес в град *****, подадена чрез пълномощници адвокат Б.И.Ж. и адвокат С. З., ВАК, срещу определение №260126/22.03.2023г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. №949/2019г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено частично по отношение на предявените искове за обявяване за недействителни последващите разпоредителни сделки с имущество на несъстоятелния длъжник, извършени от трети лица, след първоначалното му отчуждаване от дружеството – длъжник „Агробулс” ООД, и предаване на владението на движимите вещи - предмет на тези сделки, поради недопустимост на предявените искове.

Като не отрича принципното положение, че само сделките, сключени от длъжника могат да бъдат обявявани за относително недействителни при облекчените условия на чл.646 и чл.647 ТЗ, но като твърди, че разрешенията по приложението на чл.135 ЗЗД следва да бъдат съобразени и при разглеждането на исковете по чл.647 ТЗ, като съответно приложение в случая намира разрешението, дадено в т. 3 от ТР №2/9.07.2019 г. на ВКС, ОСГТК, тълк. д. №2/2017г., жалбоподателят счита, че обжалваното прекратително определение е в пълно противоречие тъкмо с тези постановки и е неправилно, поради което моли за неговата отмяна.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна (съищец), имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт– чл.274, ал.1, във вр. с чл.130 от ГПК, и е процесуално допустима. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.

В срока по чл.276 ГПК е подаден писмен отговор вх. №262785/02.05.2023г. от ответниците „Полигрейн БГ” ЕООД, ЕИК 204623477, и П. А. Д., ЕГН **********, в който е обосновано становище за необоснованост и неоснователност на частната жалба като са изложени аргументи за неприложимст в случая на сочената от частния жалбоподател съдебна практика по приложението на чл.135 ЗЗД. Изложени са и аргументи за недопустимост на самостоятелно основание на иска срещу ответника П.

1

Д. като се твърди, че такъв иск не е бил предявен с първоначалната искова молба, а с последваща уточняваща молба е поискано „конституиране” като ответник по делото, което е недопустимо както предвид липсата на условията на чл.210 ГПК за последващо съединяване на исковете, така и предвид изтичането към този момент на срока по чл.649 ТЗ. Иска се частната жалба да бъде оставена без уважена като обжалваното с нея определение на първоинстанционния съд бъде потвръдено като законосъобразно и правилно.

Съдът разгледа жалбата по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, съобразно изложените в нея оплаквания, и за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба от 11.06.2019г. ищецът „Каргил България” ЕООД, ЕИК 175130884, със седалище гр.София, е предявил искове с правно основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ срещу „Агробулс” ООД (в несъстоятелност), ЕИК 148065471, „Полигрейн” ЕООД, ЕИК 201185454 (с променено наименование „Начало 2019” ЕООД), и „Полигрейн БГ” ЕООД, ЕИК 204623477, за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на „Агробулс” ООД на шест конкретно посочени договора за покупкопродажба на движими вещи и МПС - от 12.05.2016г. /два броя/, от 03.06.2016г., от 27.07.2016г., от 13.09.2016г. и от 19.09.2016г., сключени между „Агробулс” ООД и „Полигрейн” ЕООД, както и за отмяна по реда на чл.647 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността разпоредителните сделки с движими вещи на „Полигрейн” ЕООД в полза на „Полигрейн БГ” ЕООД (неиндивидуализирани по никакъв начин), като безвъзмездни сделки, по които страна е свързано лице с длъжника, евентуално като сделки между свързани с длъжника лица, които увреждат кредиторите, както и за осъждане на „Полигрейн БГ” ЕООД да предаде владението на вещите (неиндивидуализирани по никакъв начин) на „Агробулс” ООД.

След многократно уточняване на исковете (по страни и предмет) с молба от 4.11.2020г. и последваща уточняваща молба от 13.11.2020г. ищецът „Каргил България” ЕООД е заявил, че претендира да бъдат „обявени за недействителни спрямо кредиторите на „Агробулс” ООД по реда на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ на следните сделки, страни по които са свързани с „Агробулс” ООД лица“ и да бъде постановено „връщане на имуществото, излязло от масата на несъстоятелността, обратно в патримониума на „Агробулс” ООД“, както следва:

1. шестте договора за покупко-продажба от 12.05.2016г. /два броя/, от 03.06.2016г., от 27.07.2016г., от 13.09.2016г. и от 19.09.2016г. , сключени между „Агробулс” ООД и „Полигрейн” ЕООД;

2. договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 17.05.2017г., сключен между „Полигрейн“ ЕООД, като продавач, и П. А. Д., като купувач;

3. договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 05.06.2017г., сключен между Павлета А. Д., като продавач, и „Полигрейн БГ“ ЕООД, като купувач.

Изрично с оглед на това е поискано П. А. Д. да бъде конституирана като ответник по делото.

С определение №260871/17.11.2020г. е допуснато и присъединяване на Д. А. Д., ЕГН **********, като съищец, конституиран като съищец е и синдикът на несъстоятелния ответник „Агробулс” ООД (в несъстоятелност), ЕИК 148065471.

С обжалваното понастоящем определение съдът е прекратил производството по 2 исковете за обявяване за недействителни на основание чл.647, ал.1, т,6 от ТЗ на договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 17.05.2017г., сключен между „Полигрейн БГ” ЕООД, ЕИК 204623477, като продавач и П. А. Д., като купувач, съответно на договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 05.06.2017г., сключен между П. А. Д. като продавач и „Полигрейн БГ” ЕООД като купувач, и предаване владението на въпросните движими вещи, като недопустимо в тази му част.

Нормативната уредба, дадена в чл.646 – чл.647 ТЗ, разграничава следните категории сделки с имущество от обхвата на защитата на масата на несъстоятелността:

Първата включва извършените след решението по чл.630 ТЗ и не по установения ред сделки, които нямат погасително или обезпечително основание спрямо задълженията на несъстоятелния длъжник – чл. 646, ал.1. Втората обхваща сделките, извършени след началната дата на неплатежоспособността с погасително и обезпечително основание спрямо задълженията на несъстоятелния длъжник – чл.646, ал.2 ТЗ. Третата категория се отнася до безвъзмездните сделки и приравнените на тях възмездни сделки, но с нарушен еквивалент, изразяващ се в значително намаляване стойността на масата на несъстоятелността, обезпечителните сделки в полза на задължения на трети на несъстоятелния длъжник лица, както и увреждащите масата на несъстоятелността сделки, сключени със свързани с несъстоятелния длъжник лица, извършени от длъжника преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност - чл.647 ТЗ.

Приложното поле на чл.647, ал.1 ТЗ е ограничено по силата на чл.647, ал.2 ТЗ по отношение на добросъвестните лица, придобили права по такива сделки преди вписването на исковата молба. Законодателната уредба борави с израза “освен в предвидения от закона” ред като чл.649, ал.1 ТЗ уточнява, че защитата на масата на несъстоятелността от увреждащи я разпоредителни сделки с имущество на несъстоятелния длъжник включва и защитата по чл.135 ЗЗД, а чл.649, ал.3 ТЗ включва и обусловените от исковете по чл.646 и чл.647 ТЗ, и чл.135 ЗЗД, искове за попълване на масата на несъстоятелността.

Повдигнатият от въззивника правен спор се отнася до допустимостта на упражненото от кредитор в несъстоятелността право на защита на масата на несъстоятелността, упражнена срещу сделките с имуществото, придобито от приобритателите на това имущество с атакуваните в условията на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ сделки на несъстоятелния дължник, извършени впоследствие от тези приобритатели с трети, също свързани лица, и за връщане на това имущество, държано от приобритателите по тези последващи сделки. Този спор е повдигнат в контекста на първоинстанционното определение, което отрича възможността за атакуване на последващите сделки с имуществото от масата на несъстоятелността, в които несъстоятелния длъжник не участва. Спорът по същество е дали предявените искове срещу тези последващи сделки съставлява неовластено от закона разширяване на материалния и персонален обхват на защитата на масата на несъстоятелността срещу увреждащите я разпореждания на несъстоятелния длъжник с имущество, които разпореждания водят до намаляване степента на удовлетореност на кредиторите в производството по несъстоятелност.

За да се отговори на този въпрос, трябва да се съобрази, първо, изведения в чл.647, ал.3 ТЗ критерий за правата, които трети добросъвестни лица са придобили 3 възмездно преди вписването на исковата молба, и второ - понятието от чл.649, ал.2 ТЗ „обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността”.

По критерия “трети добросъвестни лица”.

Законодателят в чл.649, ал.4 ТЗ препраща към презумпцията от чл.135, ал.2 ЗЗД, уточнявайки, че същата обхваща всички свързани лица. Трети по смисъла на чл.135 ТЗ лица, са тези лица, които сключват с длъжника придобивна сделка по отношение на неговото имущество, която уврежда неговите кредитори. Изразът в чл.649, ал.4 ТЗ “всички свързани лица” се разбира в смисъла на лицата, с които договаря несъстоятелния длъжник. Това тълкуване следва от предметния и субективен обхват на защитата по чл.647, ал.1 – разпоредителните сделки извършени от несъстоятелния длъжник. Следователно, липсва нормативно основание, нормата на чл.647, ал.3 и на чл.649, ал.4 ТЗ да бъдат тълкувани разширително и по отношение на приобритателите по разпоредителите сделки, извършени от лица, придобили от несъстоятелния длъжник имущество от масата на несъстоятелността.

Националната уредба на относителната недействителност на увреждащитe сделки, дадена в чл.135 ЗЗД и в чл.647 ТЗ, не познава фигурата на проникване в контролираната между свързани лица верига от сделки с имущество на длъжника. Този законодателен подход на ограничаване на защитата срещу увреждащите сделки до сделките, извършени от длъжника, не може да бъде изменян по пътя на правоприлагането.

По критерия “обусловени искове”.

Тълкувателната практика на ВКС последователно утвърждава, че този критерий се отнася до исковете, които биха довели до установяване, съхраняване, увеличаване на масата на несъстоятелността и до удовлетворяване в по-голяма степен на кредиторите на несъстоятелния търговец /определение № 92/16.02.2017 г. по ч. т. д. № 2413/2016 г. на I т. о. на ВКС; определение № 266/10.03.2011 г. по ч. т. д. № 123/2011 г. на II т. о. на ВКС; определение № 267/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 139/2009 г. на II т. о. на ВКС; определение № 301/22.03.2011 г. по ч. т. д. № 107/2011 г. на II т. о. на ВКС/ .

Следователно, правният ефект от провеждане на защита на масата на несъстоятелността по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ следва да се измерва със задължението на приобритателя на имущество от масата на несъстоятелността по увреждащата сделка, сключена с несъстоятелния длъжник, който правен ефект се свежда до реституцията на даденото от страните по тази сделка (чл.648 ТЗ).

Следвайки тази последователност на закона се налага заключението, че обусловени искове по смисъла на чл.649, ал.2 ТЗ са тези искове, които имат предмет реституция на даденото от страните по увреждащата сделка по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.

В заключение настоящият въззивен съдебен състав приема, че дадената в чл.647, ал.1, т.6 ТЗ уредба на защитата на масата на несъстоятелността срещу увреждащи я възмездни сделки, слючени от несъстоятелния длъжник със свързано с него лице, с които се извършва разпореждане с негово имущество, не може да бъде разширявана и по отношение на последващите сделки с това имущество, извършени в полза на и от лица, които са извън субективния обхват на относителната недействителност. С оглед горното и като препраща и към мотивите на обжалваното прекратително определение на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК, въззивният съд потвърждава същото като законосъобразно и правилно. Повдигнатото с частната жалба обжалване се преценява като неоснователно и се оставя без уважение.