Определение № 539 от 06.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539 гр. *, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500380 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 във връзка с чл. 413,ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "М." АД ЕИК*, седалище и адрес на управление гр. *, УЛ.* *, ап.*, общ. Столична, обл. * , подадена чрез пълномощника юрисконсулт Т. В. против определение №802 /17.06.2026г. в частта досежно присъдените разноски в полза на Л.Л. . Твърди се в частната жалба, че присъденото от МРС адвокатско възнаграждение се явява на първо място недължимо, тъй като дружеството не е дало повод за завеждане на заповедното производство,оосвен това е и прекомерно високо в сравнение с процесуалните действия, които пълномощникът на заявителя е извършил в заповедното производство и тяхната фактическа и правна сложност. В тази насока са изложени подробни доводи .

Предвид изложеното, моли съдът да отмени атакуваното определение , като съответно не присъжда адвокатско възнаграждение или намали същото до справедлив и разумен размер .

С подаден в срок отговор насрещната по жалбата страна Л.Л., чрез пълномощник адвокат Е . И . , я оспорва като неоснователна с подробно изложени в тази насока съображения.

Окръжният съд намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в указания от заповедния съд едноседмичен срок срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, поради което и е допустима за разглеждане.

Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

Производството пред РС * е образувано по по предявен от Л.Л., ЕГН **********, срещу „М. АД установителен иск за прогласяване нищожността на ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №* от 16.11.2022 г., на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9, вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона или евентуално на добрите нрави. Постановено е съдебно решение, с което исковата претенция е изцяло уважена, като е признат иска. На ищеца са присъдени разноски в размер на 146.93 евро , на основание чл.38 ЗА ответникът е осъден да заплати на ЕАД Е.И. сумата 300 евро адвокатско възнаграждение.

Постъпила е молба от "М." АД ЕИК* с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.Същата е оставена без уважение с мотиви,че ответникът не може да бъде освободен от заплащане на разноски,а определеният хонорар е 1 справедлив.

На първо място настоящият въззивен състав намира за неоснователно твърдението, ч е ответникът не е дал повод за завеждане на делото .Видно от материалите по делото,последният е сключил с взискателя ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №* от 16.11.2022 г ,в който са налице неравноправни клаузи / с което очевидно и ответникът е съгласен предвид факта,че не е подал въззивна жалба/ ,поради което и не може да твърди,че не е знаел за това обстоятелство. Липсата на предходна извънсъдебна покана или други извън съдебни действия по удовлетворяване на вземането не е самостоятелно основание за освобождаване от разноски. Неоснователно е и искането за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение. Действително, в конкретния случай исковото производство е с неголяма правна и фактическа сложност с оглед установената съдебна практика в тази насока ,но материалният интерес е сравнително висок . Следва да се има също така, че преди изготвяне на исковата молба е налице подготвителна работа по проучване на доказателствата и определяне на подхода и начина за защита на съответното лице. Това изисква съответната подготовка на процесуалния представител за най – ефективна защита на интересите на доверителя.

При тези обстоятелства и съобразяване изискването на чл. 36,ал.2 ЗА адвокатското възнаграждение да съответства на достойнството на адвокатската професия, то съдът намира, че възнаграждение към минималния предвиден в чл. 7,ал.1,т.1 размер от 300 евро е справедлив и обоснован.

Предвид това същият не се явява прекомерен, поради което и в тази част атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №802 /17.06.2026г. ,постановено по гр.дело № 2645/2025г. на МРС в частта досежно присъдените разноски в полза на Л.Л. и адв.възнаграждение на адв. Е.И. като ПРАВИЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2