Решение № 102 от 03.10.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 276/2025
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 03.10.2025
- В сила
- 03.10.2025
- Състав
- Петър Петков Монев, Светослав Неделчев Тодоров, Атанас Милчев Каменски
Цитирани разпоредби
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.348 ал.3 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. гр. Добрич, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър П. Монев
Членове:
Атанас М. Каменски
Светослав Н. Т. при участието на секретаря Детелина Вл. Михова в присъствието на прокурора В. Зл. В. като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253200600276 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адв.А. А. – процесуален представител на частния обвинител Е. Е. К., с ЕГН **********, срещу Присъда №7/09.06.2025г., постановена по н.о.х.д. №117/2024г. по описа на РСгр.Тервел, с която подсъдимият С. М. А., с ЕГН **********, роден на ************, е признат за виновен по предявеното му обвинение по чл.129 ал.І от във вр. с ал.ІІ предл.“второ“ алт.2 от НК, за това, че на 28.06.****г., в с.Б., общ.Т., обл.Д., причинил средна телесна повреда на Е. Е. К., с ЕГН********** от гр.Д., изразяваща се в луксация на акромиоклавикуларната става на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение движението на горния ляв крайник за период около 1- 2 месеца, поради което и на основание чл.129 ал.І във вр. с ал.ІІ предл.“второ“ алт.2 във вр. чл.55 ал.І т.2 от НК му е наложено наказание - „Пробация“ със следните 1 пробационни мерки:
На основание чл.42а ал.ІІ т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес – с.Д., общ.К., обл.Ш., ул.„ Т.“ №*** за срок от 6/шест/ месеца с периодичност на изпълнение два пъти седмично.
На основание чл.42а ал.ІІ т.2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от за срок от 6/шест/ месеца.
На осн.чл.189 ал.ІІІ от НПК подсъдимият С. М. А., с ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Д. сумата от 744,90 лева, представляваща разноски за изготвени съдебно-психиатрична и съдебномедицинска експертизи по ДП №81/2022г. на РУ на МВР Т., както и сумата от 426,43/четиристотин двадесет и шест лева и 43 ст./ лева – пътни разноски сторени от вещите лица - за явяване по настоящото производство.
На осн.чл.189 ал.ІІІ от НПК подсъдимият С. М. А., с ЕГН[1]********** е осъден да заплати на Е. Е. К., с ЕГН ********** от гр.Д. сумата от 1000/хиляда/ лева представляваща разноски сторени по упълномощен повереник.
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и като такава е ДОПУСТИМА, разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
В съдебно заседание, проведено на 09.09.2025г. пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява лично, представлява се от процесуалния си представител, който поддържа подадената жалба, както и допълнителната такава.Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваната присъда.Оспорва се приложението на чл. 55 от НК с твърденията, че в конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Представителят на държавното обвинение намира депозираната жалба за неоснователна, а атакуваната присъда – за правилна и законосъобразна.Счита разпоредбата на чл.55 от НК за правилно приложена.Настоява за потвърждаване на присъдата и отхвърляне на въззивната жалба.
Подсъдимият се явява лично, представлява се от процесуален представител, който счита присъдата за правилна и законосъобразна – 2 първоинстанционният съд правилно е отчел събраните по делото факти и правилно е определил наказанието.Настоява за потвърждаване на присъдата и оставяне без уважение на въззивната жалба.
В последната си дума подсъдимият С. М. А. изразява несъгласие с обвинението, като не заявява конкретни искания.
Добричкият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в жалбата обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.І от НПК, констатира следното:
Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на С. М. А., с ЕГН **********, за извършването на престъпление по чл.129 ал.І във вр. с ал.ІІ предл.“второ“, алт.2 от НК, за това, че на 28.06.***г., в с.Б., общ.Т., обл.Д., причинил средна телесна повреда на Е. Е. К., с ЕГН**********, от гр.Д., изразяваща се в луксация на акромиоклавикуларната става на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение движението на горния ляв крайник за период около 1- 2 месеца.
Наказателното производство е преминало по общия ред.
Следва да се отбележи, че делото веднъж е било върнато за ново разглеждане на РС – Т. с доводите, че обвинителния акт не отговаря на минималните стандарти, тъй като съдържимото в него е било дотолкова неясно и противоречиво, че не просто ограничава, а прави невъзможна защитата на подсъдимия /внохд №247/2024г. по описа на ОС-гр.Добрич/.
При новото разглеждане на делото от РС-гр.Т. същото е било върнато на РП-гр.Добрич за отстраняване на констатираните пороци на обвинителния акт /нохд №83/2024г. по описа на РС-гр.Тервел/.
В настоящото производство въззивната инстанция намира, че отново изложената в обвинителния акт и механично възприета от решаващия съд фактическа обстановка не отговаря изцяло на обективната истина така, както тя се установява от събраните по делото доказателства.В обвинителния акт е изложено, че „****..“.В мотивите на обжалвания съдебен акт е изложена идентична фактическа обстановка – „****/.Същевременно по делото са разпитани множество свидетели, сред които и очевидци, които описват 3 различна фактическа обстановка.Така свидетелят Б. С. С., ЕГН **********, който се прибирал от работа на процесната дата с процесния микробус заедно с подсъдимия С. М. А., заявил в разпита си в хода на досъдебното производство „... ****/.Свидетелят Д. Ю. Ш., ЕГН **********, който също пътувал заедно с подсъдимия в процесния бус, заявява в разпита си на досъдебното производство „...*****/.Свидетелят – очевидец С. С. А., ЕГН **********, който управлявал процесния бус, заявява в разпита си на досъдебното производство: „*****/.Пострадалият Е. Е. К., ЕГН **********, разпитан в хода на досъдебното производство, заявява „****/.Свидетелите потвърждават показанията си и в съдебно заседание пред първата инстанция /л.69-70 от нохд №117/2024г. по описа на РС-гр.Тервел/.
От описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт и в мотивите на обжалваната присъда фактическа обстановка не става ясно, скочил ли е подсъдимият в движение от микробуса – факт, който е твърдян в свидетелските показания на посочените по-горе свидетели.Не е безспорно установен и факта, който е релевантен и от изключително значение за установяване на обективната истина по делото, дали подсъдимият е нанесъл на пострадалия удар в гръб или е направил това след размяна на обидни реплики и заплахи между двамата.От свидетелските показания е видно, че този удар не е бил предшестван от словесен конфликт на мястото на деянието, както превратно е посочено в обвинителния акт и мотивите на обжалваната присъда.
Въпреки подробния преразказ на думите на свидетелите в мотивите на обжалвания съдебен акт, в действителност първоинстанционният съд е изложил различно интерпретирана фактическа обстановка, като е пропуснал да отбележи факта, че подсъдимия скочил в движение от микробуса и е приел, че ударът от страна на подсъдимия е бил предхождан от словесен конфликт с пострадалия - „****.
Налице е превратно тълкуване на доказателствения материал, което неминуемо води до невъзможност обективната истина да бъде установена по безспорен и категоричен начин.
Съдът има задължение да направи своите изводи относно това дали е доказано обвинението спрямо лицето след внимателен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства по делото, като ги прецени поотделно и в 4 тяхната съвкупност и взаимна връзка.Мотивите следва да съдържат приетите от съда фактически положения, въз основа на посочените доказателства, от които по логически път и безспорно да се извежда и наличието на всички признаци на престъплението, за което лицето е предадено на съд.Именно по този начин следва да бъде мотивирано вътрешното убеждение и начина на изграждането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на своя краен съдебен акт, поради което и същите представляват задължителна част от присъдата и неизготвянето им според посочените изисквания представлява винаги съществено процесуално нарушение.
В хода на досъдебното производство е била назначена и извършена Съдебномедицинска експертиза по писмени данни.Съгласно заключението на вещото лице при възникналия инцидент на 28.06.****г. пострадалият Е. Е. К. е получил следните травматични увреждания: луксация на акромиоклавикуларната става на лявата ръка; оток, кръвонасядане и разкъсно контузна рана на дясна скула.Установените травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочи пострадалият и данните по ДП.Луксация на акромиоклавикуларната става на лявата ръка е довело до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за период от около 12 месеца.Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота/л.87 и следващите от том І на ДП/.В съдебно заседание вещото лице заявява, че без допълнителната инерционна сила на удара пострадалият не може да получи тази травма/л.86 от нохд №117/2024г. по описа на РС-гр.Тервел/.
В хода на досъдебното производство е назначена и извършена и Комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза по отношение на подсъдимия С. М. А..Според заключението на вещите лица подсъдимият А.
*****/л.95 и следващите от том І на ДП/.
В обясненията си подсъдимият твърди, че травмата на рамото на пострадалия е стара. По този повод са събрани доказателства за болничните и отпуските на пострадалия/л.77 и следващите от том І на ДП/, които не са обсъдени от решаващия съд.
В мотивите като условия, способствали деянието е отбелязана „*****.“/л.124 от нохд №117/2024г. по описа на РС-гр.Тервел /.Следва да се 5 отбележи, че **** от страна на пострадалия не е била установена по надлежния ред.
Не на последно място при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия не са спазени условията на чл.54 от НК, съгласно който съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.В мотивите на обжалвания съдебен акт по никакъв начин не е коментирана обществената опасност на деянието, както и тази на дееца, не са упоменати смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като съвсем общо е формулирано, че „***.“/л.125 от нохд №117/2024г. по описа на РС-гр.Тервел/.Коментирани са единствено причините за извършване на престъплението.По този начин не става ясно възоснова на какви именно съображения решаващият съд е формирал решението си по отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.Въззивната инстанция е поставена в невъзможност да провери правилността и законосъобразността на така наложеното без задължителна индивидуализация наказание.Не е отчетено съдебното минало на подсъдимия, който видно от приложената справка за съдимост, е *****/л.28-29 от нохд №117/2024г. по описа на РСгр.Тервел/.
Констатираната от въззивната инстанция липса на действителен анализ на доказателствата, както и тяхното обсъждане, сведено до преразказ или до общата констатация за възприемането им, се приравнят на липса на мотиви.Съгласно трайната съдебна практика в мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и съответният им доказателствен анализ, а не техният преразказ, какъвто в случая е налице, като неспазването на тези правила представлява съществено нарушение на процесуалния закон.
Липсата на законосъобразна индивидуализация на наказанието, съобразно изискванията на чл.54 от НК съставлява нарушение не само на материалния, но и на процесуалния закон – чл.348 ал.3 т.1 от НПК, доколкото за страните, а и за въззивния съд, не е ясен процесът на индивидуализация на дължимото наказание, т.е. как решаващият съдебен състав е формирал 6 вътрешното си убеждение относно дължимото наказание, от гледна точка на неговия вид и конкретен размер.Съгласно Тълкувателно решение №2 от 19.06.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/2015г., ОСНК, в мотивите към присъдата съдилищата са длъжни да излагат подробни аргументирани и изчерпателни мотиви относно индивидуализация на санкцията.В процесния случай на практика липсва логическа кореспонденция и взаимовръзка между постановеният диспозитив и мотивите към него, които в своето единство формират присъдата като съдебен акт.
Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/312fa469-8482-4894-90f1-5f9efbc0a796