Определение № 15869 от 23.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15869 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Даяна Д. Парталска Въззивно частно гражданско дело № 20261100507598 по описа за 2026 година

Образувано е по частна жалба от Н. Д. Р. срещу определение № 24849 от 08.07.2026 г., с което е върната исковата молба. Навеждат се доводи за неправилност, необоснованост и нарушение на закона. Твърди се, че в исковата молба е посочено като основание трудов спор, а не е вписано, че се предявява иск то ЗУТОССР и не е поставян въпросът за удостоверение по чл.5, ал.1 от специалния закон. Иска се съдът да уважи частната жалба. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди жалбата и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от процесуално легитимирано лице и като такава е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Производството пред СРС е образувано по искова молба с вх. № 312014/25.09.2025 г. на Н. Д. Р., ЕГН ********** срещу „Корект транс“ АД, ЕИК 207369525 и Национален осигурителен институт, с която е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че за периода от 01.07.1978 г. до 31.08.1978 г. работел в СП „РСВ“ с правоприемник „Корект Транс“ АД на длъжност „стажант - счетоводител“ по трудов договор, прекратен на основание чл. 29"б" КТ /отм./. и този период следва да се зачита за трудов и осигурителен стаж. В исковата молба е посочено, че работел като стажантсчетоводител; че за същото били издадени временна заповед, а за полученото възнаграждение се подписвал във временни ведомости; че при работодателя в определен период имало пожар. Сочи още, че по направеното искане за издаване на документ за трудовия стаж му било отказано, защото не фигурирал във ведомостите.

С определение № 46108 от 05.11.2025 г. СРС, 57 състав, е върнал исковата молба с 1 аргументи, че липсва удостоверение по чл.5, ал.1 ЗУТОССР, в което работодателят да констатира, че документите, съхранявани от него, са били загубени или унищожени. Това не било установено и при проверки, извършени от НАП и НОИ по повод подадени сигнали.

Първоинстанционният съд се позовава и на писмо от „Корект транс“ АД, в което е посочено, че в архива на „РСВ“ АД за период 01.07.1978 г. – 31.08.1978 г. името на жалбоподателя не било открито в разплащателните ведомости.

Срещу определението е подадена частна жалба с вх. № 363770/06.11.2025 г., с която се навеждат съображения, че същото е неправилно и районният съд не е съобразил твърденията на жалбоподателя, че при работодателя е имало пожар; че заплащането му било извършвано по временни заповеди и ведомости, които било възможно да били опожарени.

Посочва, че не са взети предвид представените страници от трудовата книжка и тяхната доказателствена стойност, а обвързването на допустимостта на иска с издаване на удостоверение би довело до злоупотреба от страна на работодателя. Иска се съдът да уважи частната жалба и се претендират разноски.

С определение № 392 от 08.04.2026 г. СГС приема жалбата за основателна. Въззивният съд излага доводи, че издаденото от „Корект Транс“ АД писмо не може да се цени като отказ да се издаде удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, доколкото не сочи такъв отказ и няма яснота дали се отнася и за временните ведомости. Според съда писмата от НОИ и ИА „ГИТ“ не представляват удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР поради същите съображения, но и поради несъответствие на изискването за автор. Посочва още, че при неиздаване на такова удостоверение от работодателя и ако отрича или не се съгласява с твърдението на работника относно елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, то тогава е налице трудовоправен спор по смисъла на чл. 357 КТ относно съществуването или изпълнението на трудовото правоотношение, а не на спор ЗУТОССР.

В изпълнение на указанията на въззивния съд, СРС е издал разпореждане № 65619 от 29.05.2026 г., с което е указал на „Корест транс“ АД в 2-седмичен срок от получаване на съобщението да се произнесе с издаване или отказ за издаване на удостоверение по чл. 5, ал.1 ЗУТОССР на Н. Р..

С удостоверение с изх. № 33/09.06.2026 г. „Корект транс“ АД е отказал издаване на документ за трудов/осигурителен стаж по чл. 5, ал.1 ЗУТОССР за периода от 01.07.1978 г. до 31.08.1978 г. Посочено е, че лицето Н. Р. не фигурира в разплащателните ведомости за заплати, поради което съществува законова пречка да се удостовери трудов/осигурителен стаж. Твърди се, че в настоящия случай всички ведомости за заплати за посочения период са изцяло съхранени, а не са загубени или унищожени.

В изпълнение на указанията, изложени в определение № 392/08.01.2026 г. на СГС, IV-Б състав, жалбоподателят е депозирал молба от 22.01.2026 г., в която посочва, че счита настоящия спор за трудов по смисъла на чл. 357 КТ, а не спор по ЗУТОССР.

С определение № 24849 от 08.07.2026 г. СРС, 57 състав, е върнал исковата молба като недопустима. Първоинстанционният съд приема, че след извършена последваща проверка по указания на СГС, е налице отказ да се издаде удостоверение по чл.5, ал.1 ЗУТОССР, в 2 което работодателят да сочи, че документите, съхранявани от него, са били загубени или унищожени.

Обжалваното определение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени.

В процесния случай, според представеното по делото удостоверение удостоверение с изх.

№ 33/09.06.2026 г. „Корект транс“ АД и писмо с изх. № 1029-21-7122#2 на НОИ, всички ведомости за заплати на дружеството за периода от 01.07.1978 г. до 31.07.1978 г. са налични, не са изгубени или унищожени, като не са налице данни, че ведомостите и книжата на дружеството са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 12 КСО. По делото не е представено и удостоверение от работодателя или от друго лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и др., че докумените се изгубени или унищожени. Нещо повече, копие от трудовата книжка на ищеца с печати и вписани длъжност, дата на постъпване и прекратяване на трудовия договор, както и основанието за това, е приложено по делото.

На следващо място, съгласно задължителните разяснения, дадени с мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълк. дело № 2/ 2015 г. на ОСГК на ВКС, действащото трудово и осигурително право предвиждат два начина за установяване на трудов и осигурителен стаж: установяване с определени документи /трудова, осигурителна, занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение - УП-30, издадено въз основа на ведомости за заплати, присъствени списъци или др. документи/, в които трудовият стаж се вписва от работодателя. Това действие се извършва на основание чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ и е юридическо задължение на работодателя. Трудовата книжка и посоченото удостоверение имат материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Когато тези документи липсват, установяването на трудов и/или осигурителен стаж се извършва единствено по съдебен ред, в рамките на нарочно съдебно производство.

Действащата позитивноправна уредба на установяването на трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред се съдържа в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/ ЗУТОССР/ - обн. ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г., който отмени Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред от 1961 г. /пар.1 ПЗР на ЗУТОССР/. Исковият ред за установяване на трудовия стаж по специалния закон по съдебен ред е единствено приложим и допустим при липса на официални удостоверителни документи за трудовия стаж. Доколкото в настоящия случай ищецът разполага с такива документи, а именно трудовата му книжка, удостоверяваща периода от време, който претендира за трудов стаж, но работодателят отказва да му издаде удостоверение УП - 3, защото работникът не фигурира в разплащателните ведомости, процесуалният ред за разглеждане и разрешаване на спора е по КТ, а не по ЗУТОСРР.

3

Предвиденият особен процесуален ред по ЗУТОССР за установяване на трудов стаж е предназначен да даде защита в случаите, в които не съществува спор относно обстоятелството дали са водени съответните книжа, ведомости и/или счетоводни документи, които установяват начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение и съответстващия на него обем на положен труд, но макар те да са били надлежно съставени, са изгубени или унищожени.

Когато работодателят отрича или не се съгласява с твърдението на работника или служителя относно елементи от съдържанието на трудовото правоотношение - неговата продължителност, обема и характера на полагания труд, дължимото възнаграждение и др., или изобщо съществуването на правоотношението, то тогава е налице трудовоправен спор по смисъла на чл. 357 КТ относно съществуването или изпълнението на трудовото правоотношение /определение № 327 по ч.гр. д. № 1339/2008 г. на IV г.о., ВКС/.

Определението на СРС е постановено в нарушение на процесуалните правила, като по този начин се прегражда пътят на исковата защита, търсена от ищеца в процеса. Неправилно е прието, че спорът е по ЗУТОСРР. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ след изменението й през 2001 г., според която трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Установяването на съществуването на трудово правоотношение включва установяването на трудовия договор в пълното му определено от закона съдържание с всички съществени компоненти на трудовото правоотношение. Извън случаите, когато работникът цели да установи трудов стаж по реда на ЗУТОССР поради загубени или унищожени документи, установяването на трудово правоотношение е допустимо по общия исков ред по чл. 357 КТ.

В конкретния случай не съществува пречка ищецът да установи твърдените от него компоненти на трудовото си правоотношение в общия исков процес. Още повече, жалбоподателят е депозирал молба от 22.01.2026 г., в която посочва, че счита настоящия спор за трудов по смисъла на чл. 357 КТ, а не спор по ЗУТОССР.

Предвид изложеното, като е приел противното, СРС е постановил съдебния си акт в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, като по този начин е накърнил правото на искова защита на страна в трудово правоотношение.

При така възприетото съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като делото трябва да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, защото съдебното производство продължава и разноските ще се определят съобразно изхода делото с окончателния акт.

Така мотивиран, Софийски градски съд, възз. IV-а състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 24849 от 08.07.2026 г. по гр. д. 47222 по описа на СРС, 57 4 състав.

ВРЪЩА делото на СРС, 57 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5