Решение № 1899 от 22.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1899 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.Г.Г. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело № 20231110215638 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на И. Д. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № *** от ***г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т, 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

С жалбата твърди, че няма как жалбоподателят, който е само водач на МПС, да знае, че то е било тежко и няма вина, а отговорност следва да носи превозвачът. Твърди, че именно превозвачът е този, който може да подаде заявление за разрешително за движение на извънгабаритно или тежко МПС. Счита, че нарушението следва да е по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която е специална норма относно отговорността на водачите на ППС. Моли НП да бъде отменено и претендира разноски. Алтернативно, моли за намаляване на наказанието до минимума.

Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. В писмен вид излага съображенията от жалбата. Моли НП да бъде отменено и претендира разноски. Алтернативно, моли за намаляване на наказанието до минимума.

Наказващият орган не изразява становище.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят работел в „Х.” ОДД като машинен оператор на автобетон помпа съгласно трудов договор № *** от *** г. На *** г. той управлявал МПС /бетоновоз/ с 4 оси с управляеми две оси марка „Мерцедес Акрос“ с рег. № *** в гр. *** по *** с посока от гр.

*** към с. ***, като извършвал превоз на бетон. Около 11:40 ч. бил спрян на разклона за с.

*** от св. А. – инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ. Св. А. извършил замерване с мобилна електронна везна на теглото на МПС-то, като измерил всяка ос поотделно и накрая събрал стойностите. Установил, че сумата от натоварването на ос на двойно задвижваща ос на МПС било 30, 150 тона при максимално допустимо натоварване на ос – 19 тона. Поради това приел, че МПС е тежко и тъй като жалбоподателят не представил разрешение за за движение на тежко ППС, приел, че е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б.

„в” вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т, 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Съставил на място срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ***.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. А. и събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От показанията на свидетеля се установиха фактите относно извършената проверка и констатацията за теглото на ППС и липсата на платена такса.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП в частта за това нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

2

АУАН и НП са издадени от компетентен административен орган:

Издателят на НП е оправомощен със заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ, а актосъставителят - със заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ.

Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци. Описанието съответства на правната квалификация.

По същество:

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП предвижда, че за дейности от специалното ползване на пътищата се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение.

Нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ предвижда: "Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м, височина - до 4, 30 м, и дължина до 22 м. ".

Съгласно чл. 3 от наредбата Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат:

1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6;

2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.

В случая ППС-то е било тежко и е трябвало да бъде управлявано само с разрешение, издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 на МРРБ от администрацията, управляваща пътя А "ПИ" за дейност от специално ползване на пътищата, каквото същият не е имал.

Жалбоподателят обаче е бил само водач тежко ППС, а не превозвач или собственик на същото. Поради това и не следва да носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, като извършител на задължение, касаещо превозвача и собственика, произтичащо от задължение от чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП. Отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. тежките ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи. Собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец (чл. 15, ал. 3 от Наредбата).

Тоест, задължението да се изиска издаването на разрешение е на собственика на ППС или на превозвача. Посочените в чл. 53 от Закона за пътищата физически лица са тези, които осъществяват транспортната дейност, в качеството си на търговци, регистрирани по съответния ред, а не физическите лица - водачи на пътното превозно средство. Именно 3 регистрираните превозвачи – търговци следва да се снабдят със съответното разрешение за извършване на превоз в случаите по чл. 26 от Закона за пътищата. Следователно деянието, е несъставомерно по отношение състав на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като водача, който е извършил движение на тежко пътно превозно средство без разрешение.

По изложените съображения съдът намира, че НП следва да се отмени.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските за адвокатски хонорар, който видно от договора за правна защита, е 650 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № *** от ***г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ да заплати на И. Д. Т. 650 лева - направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4