Решение № 1098 от 22.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. Пловдив, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330203376 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-1030-008579 от 24.11.2025г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И. А. Г., ЕГН:********** за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят се явява, като поддържа жалбата и прави същото искане. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се иска същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 03.10.2025г. в 11.40 часа жалбоподателят управлявал в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Царевец“ личния си лек автомобил „Мерцедес“, с рег. №****. Бил спрян за проверка от полицейски служители, между които свидетелят С. Д. – **** при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив. Полицейските служители установили, че управляваното от жалбоподателя МПС е със значителна техническа неизправност, изразяваща се в ограничаване на видимостта на страничните предни стъкла, осигуряващи пряка видимост към пътното движение. На посочените стъкла имало поставено фолио и през тях не се е виждало.

За констатираното на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA №4677914 от 03.10.2025г. за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 по ЗДвП. Нарушителят Г. подписал акта без възражения. Получил препис от него на същата дата и удостоверил с подписа си, че е уведомен, че в 7 - дневен срок може да даде допълнителни обяснения и да направи възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на И. А. Г., ЕГН:********** за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя С. Д.. В показанията си актосъставителят Д., разпитан в качеството на свидетел, 2 потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел като произтичащи от незаинтересован източник, логични, съответстващи и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от И. А. Г. нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. За неизпълнение на този законов императив е предвидена санкция в нормата на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, според която който управлява технически неизправно пътно превозно средство, при което са констатирани значителни технически неизправности се наказва с глоба от двеста лева. По според § 6, т.72 от ДР на ЗДвП „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

От доказателствата по делото се установява, че на посочените в АУАН и в НП място, дата и час, управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил с поставено фолио на страничните предни стъкла, което е ограничило видимостта им, заложена от производителя. Това нарушава характеристиките на страничните стъкла и би ограничило възможността на водача да има пряка видимост към пътното движение достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре управляваното от него МПС при счупване. Съгласно чл.10, ал.1, т.6, б."в" от ППЗДвП, МПС е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване: има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. Съгласно §1, т.7 от ДР към Закона за националната стандартизация стандартизационни документи са документите, приети от европейските и международните организации по стандартизация, като технически спецификации, технически доклади, ръководства и работни споразумения, които са общодостъпни. Именно такива характеристики има Правило №43 на ИКЕ на ООН. С подписването, ратифицирането и 3 публикуването на Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания, Република България е приела и „Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства“, представляващи Правило № 43 на ИКЕ на ООН. Доколкото Правило №43 на ИКЕ на ООН представлява стандартизационен документ, то по смисъла на чл.10, ал.1, т.6, б."в" от ППЗДвП всяко отклонение от същото представлява и неизправност на съответния елемент. Съгласно т. 6. 1 от Правило №43 на ИКЕ на ООН, всички материали за остъкляване, в т.ч. и тези за производството на странични стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. В т. 6. 2 се посочва, че материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат и достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на стъклото водачът трябва да може да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре безопасно управляваното от него превозно средство. Когато определените изисквания за прозрачност на стъклата са намалени, това прави превозното средство неизправно по смисъла на чл.10, ал.1, т.6, б."в" от ППЗДвП, попадайки в хипотезата на значителна неизправност по §6, т.72 от ДР към ЗДвП.

Ето защо, поради всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че с действията си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер 4

– 200 лева, поради което и не може да подлежи на корекция от съда.

Констатираното нарушение разкрива типичната обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска, което прави и невъзможно приложението на чл.28 от ЗАНН в процесния случай. Още повече, че извършеното нарушение не е изолирана и инцидентна проява, предвид на това, че за жалбоподателя се установява и друго предходно нарушение по ЗДвП, видно от справката за нарушител/водач, независимо от краткия му стаж като водач на МПС.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Поради горните съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с наказателното постановление глоба в размер на 200 лева, следва да бъде с равностойност евро – 102,26 евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на 5 извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 66,47 евро /с левова равностойност на 130 лева/. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като същото е приключило в едно съдебно заседание, без участие на процесуален представител в съдебното заседание, а единствено с депозиране на писмено становище Поради това следва да се присъди възнаграждение на минимума от 66,47 евро.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-1030-008579 от 24.11.2025г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И. А. Г., ЕГН:********** за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 102,26 евро /с левова равностойност от 200 лева/ на осн. чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. А. Г., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Пловдив сумата в размер на 66,47 евро, представляваща сторените по делото разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6