Решение № 127 от 24.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Перник, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500077 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1191/22.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2122/2023 г., Пернишкият районен съд е признал за установено по отношение на Р. Б. П., ЕГН:

**********, с адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – главница, сумата от 38.10 лв. (тридесет и осем лева и 10 стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 19.08.2020г. до 09.12.2020г., сумата от 111.56 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.08.2020г., до датата на подаване на заявлението в съда – 01.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд - 01.09.2022г., до окончателното изплащане на главницата.

С решението искът е отхвърлен за разликата до пълния размер от 267.51 лв., обезщетение за забава за периода от 20.08.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.09.2022г.

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

В частта, в която съдът е отхвърлил иска за обезщетение за забава над присъдения размер, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

1

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба о т Р. Б. П., чрез адв. М. Г., с която се обжалва първоинстанционното решение в уважителната му част и частта за разноските. Сочи, че с отговора на исковата молба предявените с нея искове са оспорени изцяло по основание и размер. Отбелязва, че по делото пред първата инстанция е изразено становище за липса на доказателства ответницата да е подписвала Договор за паричен заем, поради което и не е налице облигационна връзка между страните. С въззивната жалба подробно се описват направените възражения по отношение на изложените в исковата молба твърдения. В продължение се сочи, че макар първата инстанция правилно да е разпределила доказателствената тежест и да е уважила исканията но страните, не е обсъдила направените възражения от страна на П., което е довело до постановяване на частично неправилно и незаконосъобразно решение. Въз основа на изложените съображения се моли съда за отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част и частта за разноските, като се постанови ново с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез юрк. И.Н. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и недоказана. Наведени са твърдения, че атакуваното решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на законовите разпоредби. Моли се съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.

Прави се искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лева.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Районен съд – Перник е сезиран с предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940 срещу Р. Б. П. положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, с който се иска постановяване на решение, с което съдът да признае за установено в отношенията между страните, че 2 ответника Р. Б. П. дължи на ищеца следните суми: 600,00 лева – главница, 38,10 лева – възнаградителна лихва за периода от 19.08.2020г. до 09.12.2020г. и сумата от 267,51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.08.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда (като за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС), ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът, чрез депозиран в срок писмен отговор, е оспорил изцяло предявените искови претенции. Оспорено е твърдението, че процесния договор е подписан от ответника, както и че сключения договор за цесия е породил правни последици по отношение на ответника. Релевирано е и възражение за нищожност на договора за заем и цесия. Оспорена е редовността на воденото счетоводство на ищцовото дружество, както и размера на исковите претенции.

По делото е представен (в заверено копие) Договор за паричен заем № *** към искане № *** от ***, по силата на който „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ 29, ет. 7, в качеството му на заемодател е предал на заемателя Р. Б. П. сумата от 600 лева, като страните са уговорили в договора, заемът да се погаси на 17 седмични вноски, от които 2 в размер на 4,67 лева и 15 в размер на 42,54 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите – 49,51 %. В договора е посочен и размера на общо дължимата се сума, а именно: 647,44 лева. Към договора е приложен погасителен план, в който е отразена всяка една от погасителните вноски, ведно с отделните компоненти, в т. ч. главница, лихва и неустойка. Приложени са и Общи условия към договора, които по силата на чл. 4 от договора са приети от зеамателя.

Приет по делото е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.07.2021г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, в качеството на продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на купувач, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача формиран измерим портфейл от необслужвани потребителски кредити, които не се погасяват надлежно, но не са предприемани действия по снабдяване със заповед за изпълнение, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, посочени в Приложение № 1 към договора.

По делото е прието заверено копие на пълномощно от представител на „СИТИ КЕШ“ ООД, с което последния упълномощава „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД да уведоми от името на „СИТИ КЕШ“ ООД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е прехвърлило, съгласно договора за цесия.

Представено по делото е Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до Р. Б. П.. Видно от приложените в тази насока доказателства е, че пратката е върната със статус „непотърсена“ от получателя.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че ответницата е получила заемната сума в размер на 600 лева на ***, а размерът на задължението (неплатената сума) възлиза на 749,66 лева, от които: 600,00 лева – главница, 38,10 лева – възнаградителна лихва и 111,56 лева – лихва за забава върху главницата за периода от датата на забава на всяка погасителна вноска до датата на заявлението в съда – 31.08.2022г.

3

По делото е изслушана и приета съдебнографическа експертиза, от заключението на която се установява, че подписът, положен в графа „заемател“ в процесния договор за паричен заем, е изпълнен от ответницата Р. Б. П..

Настоящия състав, също както и първоинстанционния съдия, кредитира изцяло приетите съдебни експертизи, като обосновани и компетентно дадени, при липса на данни за предубеденост или заинтересованост на вещите лица.

При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:

Предявеният иск е положителен установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК, където е посочено, че когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

В конкретния случай е спазена процедурата и сроковете по цитираните разпоредби на ГПК, предвид на което въззивния съд намери предявеният иск за допустим.

Преценката на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове е правилна, като настоящия съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния съд е установил фактическата страна на спора, респ. релевантните факти и обстоятелство, достигнал е до правилни и законосъобразни правни изводи, поради и което ги възприема и по силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да доведат до промяна на фактическата обстановка по делото, респ. до различни правни изводи.

По оплакванията във въззивната жалба, настоящия съд намери следното:

Заявените във въззивната жалба оплаквания по същество преповтарят твърденията в отговора на исковата молба, като се акцентира на неправилност на направените от Районен съд - Перник крайни изводи.

Приетата и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза установява, че ответницата е получила в заем сумата по процесния договор за заем, възлизаща на 600,00 лева. Установява се и размера на неизплатеното общо задължение от страна на ответницата. От приетата по делото съдебнографическа експертиза се установява, че ответницата лично е изпълнила подписа, положен в графа „заемател“.

На следващо място, не могат да бъдат споделени оплакванията на въззивния жалбоподател за нищожност на представения по делото договор за цесия поради противоречие с императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК (доколкото не се сочат други основания за нищожност). В тази връзка следва да се посочи, че ответника не е страна по процесния договор за цесия, поради което разпоредбите на ЗЗП и ЗПК са неприложими. Неоснователни са и съображенията на жалбоподателя, че договора за цесия не е породил твърдените правни последици, тъй като не е връчен надлежно на ответната страна. В константната си практика ВКС приема, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която 4 новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /какъвто е и настоящия случай/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК, което е и сторено от първоинстанционния съд. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД /в т.см. Решение №78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013 г., II т.о.; Решение №123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.