Решение № 1341 от 07.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1341 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Й.ка В. Петрова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100508386 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20081233 от 28.02.2023г. по гр.дело № 34248/2019г. на Софийски районен съд, 127 състав, е признато за установено по предявен от С. Н. Ц., Д. А. Ц., Ф. С. Ц. (лично и в качеството си на конституиран с протоколно определение от 05.04.2022г. правоприемник на почИ.лия в хода на делото първоначален ищец И.Й. Ц.), И. Ц. Ц. и Д. С. Ц., срещу И. Д. Л., иск, че ищците притежават право на собственост, придобито по силата не реституция и наследствено правоприемство, върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Панчарево”, местност „ГрадИ.

(Изток)”, целият с площ от 3822 кв.м., при следните квоти: по 3/12 идеални части, притежавани от С. Ц. и Д. Ц.; 4/12 идеални части, притежавани от Ф. Ц. и по 1/12 идеална част, притежавани от И. Ц. и Д. Ц..

Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ответницата И. Д. Л., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост.

Жалбоподателката поддържа, че по делото не се е установила идентичност между възстановения имот с Решение № 168/19.05.2004г. на ОСЗ и имота, който тя е придобила на публична продан, като между тях имало голяма разлика в площта. Освен това, решението на общинската служба за възстановяване правото на собственост по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ страдало от 1 пороци, доколкото не съдържало в себе си необходимите реквизити. В тази връзка се твърди, че решението задължително следва да съдържа имената на лицата, които са правоимащи към момента на влизане на плана за земеразделяне, но в настоящия случай липсвали данни за наследниците на С.Ц.В.. Тази липса водела до нищожност на решението. Не били посочени и границите на възстановения имот, като нямало и приложена скица към решението за възстановяване на собствеността, което също съставлявало задължително изискване по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ. От това следвало, че решението не се ползва със силата на констативен нотариален акт. Не било съобразено от съда, че представената скица е издадена въз основа на описан в нея нотариален акт от 1994г., а не въз основа на решение на поземлена комисия, а този нотариален акт не бил вписан по партидата на имота. При липса на такова вписване както по отношение на нотариалния акт, така и на възстановителното решение, ответницата нямало как да се информира за наличието на вещни права или тежести върху имота, поради което решението на поземлената комисия не можело да й бъде противопоставено на основание чл.113 ЗС. Допълва, че при оспорване валидността и законосъобразността на решението за възстановяване правото на собственост, съдът следва да извърши косвен съдебен контрол по отношение на него. Постановлението за възлагане, въз основа на което ответницата придобила правото на собственост върху процесния имот, било вписано в Имотния регистър на 13.04.2009г. и било отразено по нейната персонална партида, като това постановление съставлявало придобивен способ с вещноправно действие. Жалбоподателката излага съображения и във връзка с упражняваното от нея владение върху процесния имот, осъществявано в продължение на 10 години от датата на възлагането й на имота от съдебния изпълнител. В тази връзка е посочила, че посещаването на имота, снабдяването със скица, вписването в кадастъра, засаждането на дървета и друга растителност и недопускането на други лица, доказват, че върху имота е упражнявана фактическа власт с намерение за своене. Владението било спокойно, явно, непрекъсното и несъмнено, като било достатъчно владелецът да може да реализира фактическата си власт във всеки момент, когато пожелае. Упражняването на фактическа власт в определения от закона срок било достатъчно, за да се придобие правото на собственост, без да е нужно владелецът да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да противопостави на действителния собственик. Според жалбоподателката съдът мотивирал решението си въз основа на притиворечиви свидетелски показания. Не следвало да се кредитират свидетелските показания на Г.Т. и Т.Т., тъй като събраната чрез тях информация, че имотът е бил единствено посещаван от наследниците на С.В. противоречала на показанията на свидетелите Д.Д. и К.Й., които заявили, че са посещавали имота във връзка с изготвянето на проект за скица. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде поставено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Страната претендира и разноски.

2

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищците в първоинстанционното производство не са подали отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2015643/13.06.2019г. на ищците С. Н. Ц., Д. А. Ц., Ф. С. Ц., И.Й. Ц., И. Ц. Ц. и Д. С. Ц., с която са предявили срещу ответница И. Д. Л. установителен иск за собственост по чл.124 ГПК, основан на земеделска реституция и наследствено правоприемство, по отношение на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Панчарево”, местност „ГрадИ.

(Изток)”, целият с площ от 3822 кв.м, трайно предназначение на територията:

Земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градИ., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 033069, при съседни имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***, ***.

Ищците твърдят, че са наследници на С.Ц.В., като с решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево” било възстановено правото на собственост на наследниците на С.Ц.В. върху процесния имот. С писмо от 31.07.2017г. на СГКК ищците били уведомени за извършено вписване на ответницата И. Д. Л. като собственик на имота, която се легитимирала с постановление за възлагане на съдебен изпълнител. Ищците обжалвали вписването на ответницата като собственик в кадастралния регистър, но жалбата била отхвърлена с влязло в сила решение по адм.дело № 2578/2017г. по описа на АССГ, тъй като в случая ставало въпрос за спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия ред.

В срока по чл.131 ГПК ответницата И. Д. Л. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения срещу нея иск. Моли да бъде извършен косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на решението за възстановяване правото на собственост. В тази връзка поддържа, че представеното по делото решение № 168 от 19.05.2004г. на ОЗСГ „Панчарево” е издадено на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, поради което в него следвало задължително да се съдържат имената на лицата, които са правоимащи към момента на влизане на плана за земеразделяне, като липсата им водела до нищожност на решението. В настоящия случай липсвали данни за наследниците на С.Ц.В.. Нямало и приложена скица към решението за възстановяване на собствеността, което също съставлявало задължително изискване по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ. От това следвало, че не са настъпили последиците на чл.27, ал.3 ППЗСПЗЗ и решението не се ползва със силата на констативен нотариален акт. Допълва, че представената от ищците скица е издадена въз основа на описан в нея нотариален акт от 1994г., а не въз основа на решение на поземлена комисия, а този нотариален акт не бил вписан по партидата на имота. Освен това, две от лицата, посочени в скицата като 3 собственици на имота, били почИ.ли преди нейното издаване. Самото решение на поземлената комисия било издадено месец и половИ. след скицата. Възстановителното решение не било надлежно вписвано в Имотния регистър и това водело до непротивопоставимост на решението на поземлената комисия спрямо ответницата на основание чл.113 ЗС. Освен това, в кадастралната скица като носител на правото на собственост била посочена самата ответница. Нямало и идентичност между претендирания от ищците имот и този, който е собственост на ответната страна. Ответницата твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на деривативно придобивно основание - постановление за възлагане от 20.03.2009г. на ЧСИ М.М., рег. № 786. Това постановление било вписано в Имотния регистър на 13.04.2009г. и било отразено по нейната персонална партида, като това постановление съставлявало придобивен способ с вещноправно действие. Ответницата се позовава и на изтекла в нейна полза петгодишна придобивна давност. Счита, че е добросъвестен владелец, който владее имота от вписването на постановлението за възлагане на 13.04.2009г. несмущавано, като освен това била изтекла и 10 годишната давност.

С оглед настъпилата в хода на делото смърт на ищеца И.Й. Ц., с протоколно определение от 05.04.2022г. на негово място е конституирана на основание чл.227 ГПК като единствен законен наследник неговата майка и ищца Ф. С. Ц.. Последната е продължила участието си по делото в лично качество и като конституиран правоприемник на почИ.лото лице.

Установява се от приобщеното по делото удостоверение за наследници от 14.01.2019г., че С.Ц.В. е почИ.л на дата 08.01.1968г. и е оставил като наследници по закон ищците С. Н. Ц., Д. А. Ц., Ф. С. Ц., И.Й. Ц., И. Ц. Ц. и Д.

С. Ц.. Лицата Й.Н.В., А. С. Ц. и Й. С. Ц., съответно съпруга и двама синове, също са негови наследници по закон, но са почИ.ли към момента на предявяване на иска.

По делото е прието Решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево”, съгласно което се възстановява правото на собственост на наследниците на С.Ц.В., бивш жител на гр.София по удостоверение за наследници № 649/1992г., съгласно плана за земеразделяне в землището на село Горубляне върху Овощна градИ. от 3,822 дка, пета категория, местност „ГрадИ. /изток/”, представляваща имот № 033069 по плана за земеразделяне, при граници: № 033071 – овощна градИ. насл. на К.Ц.М., № 033070 – овощна градИ. насл. на С.С. Д.а, № 033068 – овощна градИ. насл. на П.И.П., № 000101 – дере на общИ. и № 033085 – полски път на общИ.. Посочено е, че решението се издава на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, влязъл в сила план за земеразделяне и протокол № 54 от 01.02.1993г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № 364/27.02.1992г. От приетото удостоверение, издадено на 01.04.2019г. от Министерство на земеделието, храните и горите, ОД „Земеделие” – София град, се установява, че за поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София, район „Панчарево”, местност „ГрадИ. /изток/”, с площ от 3822 кв.метра, който е 4 идентичен с имот № 033069 по КВС на землище Горубляне, няма данни за реституционни претенции по ЗСПЗЗ освен от наследниците на С.Ц.В..

Представена е скица № Ф01254/02.04.2004г. на имот с номер 033069 в землището на село Горубляне, местността „ГрадИ. /изток/, с площ от 3,822 дка, като отразените в нея граници на имота са същите като тези, посочени в решение № 168 от 19.05.2004г. на ОСЗГ „Панчарево”. Отбелязано е, че имотът е собственост на Й.Н.В., А. С. Ц. и Й. С. Ц. въз основа на нотариален акт № 38 от 07.02.1994г., том II, дело 293. Препис от този нотариален акт също е представен, като се установява от него, че е съставен съгласно влязло в сила решение № 58/93г. на Поземлената комисия – общИ. Младост и съгласно чл.27 ППЗСПЗЗ, като наследниците на С.Ц.В. – Й.Н.В., А. С. Ц. и Й. С. Ц. са признати за собственици на празно място /овощна градИ./ с площ от 3770 квадратни метра по решение на поземлена комисия и 3786 квадратни метра по скица, съставляващо имот с пл. № 72 от кадастрален лист № Г-9-5-Б от неодобрения кадастрален план на село Горубляне, Софийска област, при съседи: П.И.П., К.Ц.М., път и С.С. Д.а.

В скица № 15-481773-31.05.2019г. от СГКК – гр.София е отбелязано, че поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.София, район „Панчарево”, местност „ГрадИ. /изток/”, с площ от 3822 кв.метра, е бил с предходен номер по план 033069. Като собственици на имота са отразени ответницата И. Д. Л. /въз основа на постановление за възлагане от съдебен изпълнител № 173, том XXXVI, рег. 13514 от 13.04.2009г./ и наследниците на С.Ц.В. /въз основа на решение на ПК № 168 от 19.05.2004г./.