Определение № 16507 от 30.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16507 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа дО.дваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110102034 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 119, ал. 4 ГПК вр. 7 ЗОДОВ.

Производството е образувано по подадена искова молба от С. С. О. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 10 225,84 евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на водено ДП №48/2021г. по описа на 01 РУ при ОДМВР – Перник, пр. пр.

№266/2021г. по описа на РП – Перник, което наказателното производство е било прекратено с постановление за прекратяване от 25.06.2021г. на прокурор при Районна прокуратура – Перник, ведно със законната лихва от 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава предявените искове на твърденията, че при извършена проверка от органите на МВР на 27.01.2021г. в гр. Перник спрямо ищеца е съставен АУАН за това, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози, като спрямо ищеца са били наложени и принудителни административни мерки – отнемане на свидетелството на управление на МПС и прекратяване на регистрацията на МПС. В във връзка със случая било образувано ДП №48/2021г. по описа на 01 РУ при ОДМВР – Перник, пр. пр. №266/2021г. по описа на РП – Перник, като въз основа на получените отрицателни резултати от назначената химикотоксикологична експертиза производството било прекратено с постановление за прекратяване от 25.06.2021г. Ищецът твърди, че в резултат на незаконно наложените принудителни административни мерки и незаконно образуваното наказателно производство претърпял неимуществени вреди, поради което претендира заплащането на обезщетение в размер на 10 225,84 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е релевирал възражение за местна неподсъдност на делото на основание чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ.

Съдът, след като взе предвид възражението на ответника, приема, че делото не е местно подсъдно на Софийски районен съд, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ компетентен да разгледа предявеният иск е гражданският съд.

Разпоредбата на чл. 105 ГПК установява общата местна подсъдност по граждански дела – по постоянен адрес на ответника физическо лице, респ. – седалището на ответника юридическо лице. Всички останали разпоредби, уреждащи местна подсъдност се явяват специални спрямо тази подсъдност и я дерогират. Такава специална разпоредба е и тази на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която искът за 1 обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Съгласно константната съдебна практика на Върховния касационен съд по прилагане на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, ищецът може да избере съда за предявяване на иска само по един от двата критерия – място на извършване на увреждането и местожителство на ищеца. Под място на извършването се разбира съдебният район, в който е повдигнато и поддържано обвинението, респективно където е образувано наказателното производство. При предявяване на иска пред друг съд, определен по критерии, различни от законово определените, възражението на ответника за местна подсъдност е основателно.

В случая ответникът е направил такова възражение, а ищецът не може сам да дерогира определената законова подсъдност извън посочените в закона критерии (в този смисъл са Определение № 541 от 25.10.2012г., постановено по ч.гр.д. № 453/2012г. по описа на ВКС, I г.о., Определение № 404 от 02.10.2012г., постановено по ч.гр.д. № 387/2012г. по описа на ВКС, II г.о., и др.). В частност от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че мястото на увреждането попада в района на Районен съд – Перник, тъй като се изясни, че под мястото на увреждането се разбира съдебният район, в който е образувано досъдебното производство – в случая се поддържа, че производството е образувано през 2021 г. по пр. пр. №266/2021г. по описа на РП – Перник.

Същевременно от посоченото в исковата молба, както и от представената справка от ответника, се установява, че адресната регистрация на ищеца е в гр.

Перник, което отново изключва местната подсъдност на Софийски районен съд.

Ето защо и съобразно определените критерии в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ следва да се приеме, че компетентен да разгледа спора е Районен съд – Перник.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №2034/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав, като ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд – Перник, на основание чл. 119, ал. 4 ГПК, вр. чл. 7 ЗОДОВ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

Препис от определението да се изпрати на всяка от страните.

След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд – Перник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2