Определение № 2559 от 06.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2559 гр. София, 06.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502200 по описа за 2025 година

Производството се разглежда по реда на чл.274, ал.1 т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С. САК в качеството на пълномощник на „Релок“АД против протоколно определение от 19.06.2025г по т.д. № 2536/2024г на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок, като преклудирана.

Поддържа се, че определението е незаконосъобразно, поради грешните изводи на съда, че е пропуснат срока по чл.64, ал.2 ГПК. Твърди се, че срещу жалбоподателя е подадена искова молба от БДЖ- ПП ЕООД, за която е разпоредено връчването да стане по реда на чл.14 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година връчване чрез пощенска услуга на лица посредством препоръчано писмо с обратна разписка на посочения адрес на управление на ответника в гр.Крайова, Румъния. С определение от 08.04.2025г. съдът е отбелязал, че ответникът е получил препис от исковата молба, връчена на основание чл. 14 Регламент /ЕО/ N 1393/2007 г. чрез пощенска услуга посредством препоръчано писмо с обратна разписка на 25.02.2025 г., без обаче последният да ги е получил реално. Твърди се, че съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, в т.ч. ответникът по чл.14 Регламент /ЕО/ N 1393/2007г., като в призовката е указано да посочи съдебен адрес в РБ, като в противен случай книжата ще се считат редовно връчени. Изтъква се, че връчването е нередовно, поради неспазване на изискванията на цитирания регламент, тъй като документите били единствено на български език без превод на румънски език, а отделно от това липсвало и указание за правото на отказ, ако не са придружени или написани на официалния език или на един от официалните езици на мястото на връчване. Изтъква се, че в последователната практика относно действието на Регламент 2020/1784, който изменя правилата за връчване по Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета, се приема, че връчването по пощата е допустимо и ще е редовно, когато са изпълнени изискванията за прилагане към съдебните книжа на съдържащият се в приложение II към Регламент № 1393/2007, съответно Регламент 1

2020/1784 - формуляр-образец, озаглавен "Информация за адресата относно правото на отказ да приеме документ", който съдържа следната бележка на вниманието на адресата на документа: "Можете да откажете да приемете документа, ако не е написан или придружен от превод на някой от езиците, които разбирате, на официалния език или на един от официалните езици на мястото на връчването. " По делото не се установява това да е било сторено и към изпратената съдебна пратка и книжа да е бил приложен формуляр от съда с цитираните указания до ответника. По изложените съображения за жалбоподателя – ответник не са започнали да текат установените по ГПК процесуални срокове и искането за възстановяване на пропуснатия срок по чл.64 ал.2 ГПК не е преклудирано.

В срок е постъпил писмен отговор по делото от насрещната по жалбата страна „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, чрез процесуален представител гл.юк. Ж., с който се оспорват доводите и се правят възражения по същество, че не са налице особени или непредвидими обстоятелства, които да обосновават приложението на чл.64 ал.2 ГПК. Изтъква се, че според клаузата на чл. 39, ал. 3 от договор № 238/19.11.2019г, сключен с жалбоподателя -ответник, страните са се договорили, всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, ще бъдат разрешавани по българското материално и процесуално право, с който избор последният е приел съдебният процес да се развива съобразно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс на Република България, респ. реда и начина на връчване - по правилата на Глава шеста „Съобщения и призовки“ от ГПК и в частност чл. 46, ал. 1 ГПК. Заема се позиция, че е спазена процедура по Регламент №2020/1784 и Регламент №1393/2007 г, тъй като връчването е извършено на територията на Румъния, на адреса на ответника, по надлежния ред и съгласно чл. 12, т. 3 от Регламент 2020/1784: ,,Адресатът може да откаже да приеме документ или в момента на самото връчване, или в срок до две седмици от момента на връчването чрез писмена декларация за отказ от приемане, за тази цел адресатът може да върне на получаващия орган или формуляр Л в приложение I, или друга писмена декларация, указваща, че адресатът отказва да приеме документа заради езика, на който той е бил връчен.

Софийският апелативен съд, в настоящия състав, преценявайки данните по делото и основателността на визираните в жалбата оплаквания, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на подлежащ на инстанционен контрол акт, поради това е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

По делото е депозирана искова молба от БДЖ- ПП ЕООД срещу „Релок“ АД /RELOK SA/ - дружество регистрирано в Румъния, по отношение на която е разпоредено връчването да стане на основание чл.14 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година чрез пощенска услуга на лица посредством препоръчано писмо с обратна разписка на посочения адрес на управление на ответника в гр.Крайова, Румъния. Въз основа на известието за доставяне /л.217/ съдебният състав е приел връчването за редовно на 25.02.2025г, от който момент е отброил едномесечен срок за отговор, след изтичането на който констатирал, че такъв не е подаден и насрочил делото в открито заседание на 19.06.2025г. Отново приел редовност на връчването въз основа на известие за доставяне на 19.05.2025г по реда на чл.14 Регламент /ЕО/ N 1393/2007г. чрез пощенска 2 услуга посредством препоръчано писмо с обратна разписка, с указание в съобщението да се посочи съдебен адрес в Република България на основание чл.ЗЗ ал.З КМЧП.

Непосредствено преди открито съдебно на 19.06.2025г е постъпила молба от същата дата чрез адв. С., упълномощен надлежно от законния представител на румънското дружество, с която се иска възстановяване срока за отговор при условията на чл.64 ал.2 ГПК с прилагане на нужните съдебни книжа.

Решаващият състав е приел молбата по чл.64 ал.2 ГПК за просрочена, по съображения, че съгласно приложимата разпоредба в чл. 46, ал.4 изр. трето ГПК, срокът започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването, респ. по чл.64, ал.3 ГПК – в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, който в случая е започнал да тече най-късно от 19.05.2025г /когато е връчено съобщението за насрочено о.з./, следователно молбата е трябвало да бъде депозирана до 26.052025г, вместо на 19.06.2025г и затова е оставена без разглеждане.

Тези изводи на първата инстанция не се споделят от настоящия състав, както и доводите в отговора на насрещната страна, че е спазена процедурата по Регламент №2020/1784 и Регламент №1393/2007г.

По образуваното пред СГС т.д. № 2536/2024 г. е налице международен елемент, доколкото страните по делото имат своето седалище в две различни държави, членки на Европейския съюз, и в този случай следва да бъдат приложени правилата на Регламент (ЕО) 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета.

Точно така е сторено до постановяване на обжалваното определение. Страните в производството, развиващо се пред СГС - ищец и ответник, са съответно със седалище и местоживеене в различни държави членки на ЕС – Република България и Румъния /чл.1, §1 от регламента/, като не са налице предвидените в регламента изключения, при които връчванията на съдебни документи между държавите членки излизат извън приложното му поле - когато е неизвестно местоживеенето или обичайното местопребиваване на получателя /в случая препис от исковата молба е връчен на ответника на адреса му по местоживеене в Румъния/ и когато последният е посочил упълномощен представител в държавата, където се провежда съдебното производство /такъв в случая не е посочен/. От фактическа страна се установява, че съдебните книжа за ответника са изпратени за връчване по пощата при условията на т. нар. "пряко връчване" по смисъла на чл. 609 от ГПК. Такъв ред за връчване е предвиден именно в разпоредбата на чл. 18 от Регламент (ЕС) 2020/1784, (съответно чл.15 от отменения Регламент (ЕО) № 1393/2007 ), като се допуска - връчване на съдебни документи да може да се извърши пряко чрез пощенски услуги на лица, които се намират в друга държава членка, посредством препоръчано писмо с обратна разписка или по равностоен начин. По делото няма данни и не се спори от насрещната страна, исковата молба и приложенията към нея да са били придружени с превод на някой от езиците, предвидени в член 8, т.1, б.а и б от Регламент (ЕО) № 1393/2007 – език, който адресатът разбира, или официалния език на държавата –членка, където е седалището на дружеството.

Съдът неправилно е приел, че ответното дружество редовно е получило препис от исковата молба, респ. че са спазени процесуалните изисквания за призоваване за открито съдебно заседание. В Регламент 2020/1784, който изменя и допълва правилата за връчване по Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета, се приема, че връчването по пощата е допустимо и ще е редовно, когато са изпълнени 3 изискванията за прилагане към съдебните книжа на съдържащия се в приложение II към Регламент № 1393/2007, съответно Регламент 2020/1784 - формуляр-образец, съответно Регламент 2020/1784 - формуляр-образец, озаглавен "Информация за адресата относно правото на отказ да приеме документ", който съдържа бележка на вниманието на адресата, че може да откаже приемането на документи, ако не са написани или придружени от превод на някой от посочените езици по член 8, т.1, б.а и б - езикът, който разбира или официалния език на мястото на връчването.

По делото не се установява тези изисквания да са изпълнени и изпратената съдебна пратка да е била придружена с превод на румънски език, респ. да е бил приложен формуляра от съда, с който формуляр на ответника да е била дадена възможност да заяви приема ли връчването на изпратените съдебни книжа – разпореждането с указан срок за отговор и съобщението за насрочване на делото в открито заседание.

С решение решение на СЕС) от 7 юли 2022 година, по дело С-7/21, "LKW WALTER Internationale Transportorganisation AG срещу CB, DF, GH/ е прието, че: " т.

40... този регламент не предвижда никакво изключение за използването на формуляробразеца, съдържащ се в приложение II към него. Задължителното и системното използване на този формуляр се прилага не само при връчване на документи чрез определени от държавите членки предаващи и получаващи органи, но както е видно от изричния текст на член 8, параграф 4 от този регламент, и към начините на връчване по глава II, раздел 2 от същия регламент, като този, предвиден в член 14 от него, при който връчването се извършва чрез пощенски услуги (в този смисъл решение от 2 март 2017 г., Henderson, C‑354/15, EU:C:2017:157, т. 55, 59 и 61 ). Както е видно от съображение 12 от Регламент № 1393/2007, посоченият формуляр представлява инструмент, чрез който адресатът се уведомява за правото, с което разполага, да откаже да приеме документа, който трябва да се връчи.“ В т.41 ….“Полезното действие на правото да се откаже приемането на връчвания документ изисква, от една страна, адресатът да е бил уведомен за съществуването на това право и от друга страна, да разполага с пълния едноседмичен срок, за да прецени дали следва да приеме или да откаже да приеме документа, а в случай на отказ — да го върне…“ Следователно връчването на съдебните книжа до ответника пред СГС и настоящ жалбоподател е ненадлежно и процесуалните срокове не са започнали да текат на посочената от съда дата /19.05.2025г/, затова е неправилен извода за преклудиране на искането по чл.64, ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.46, ал.4 ГПК във втората си хипотеза предвижда, че адресатът може да иска възстановяване на срока, ако не е било възможно да узнае своевременно за връчването и то тогава, когато връчването е станало на „друго“ лице, както е в случая - различно от законния или процесуален представител на дружеството, от момента на узнаване. С оглед ненадлежното връчване на съдебните книжа първият възможен момент, от който може със сигурност да се приеме, че адресатът е узнал за връчването е депозиране на молбата по чл.64 ал.2 ГПК на 19.06.2025г от надлежно упълномощения представител адв. адв.С. САК, поради което и като краен резултат срокът по чл. 64 ал.3 ГПК не е изтекъл.