Решение № 361 от 14.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора С. П. П. като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602624 по описа за 2026 година за 2026 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 25.06.2020 г. по НОХД №13240/2014 г., СРС, НО, 12 състав е признал подсъдимата Д. Б. Г. за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което й е наложил наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимата Г. е призната за виновна и по обвинението за извършено престъпление по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което съдът й е наложил наказание 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил общо най- тежко наказание на подсъдимата в размер на 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. С присъдата в тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимата- адв.А. В., в която твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неспазване на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди, че присъдата е постановена без обективно, всестранно и пълно да са изследвани всички 1 относими доказателства, обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, а присъдата е постановена в противоречие с чл.303, ал.2 от НПК. Сочи, че събраните доказателства не са били подложени на обстоен анализ, а самата присъда почива на предположения. Смята, че наказанието не отговаря на целите на същото. Посочва, че допълнителни аргументи ще изложи при запознаване с мотивите по делото, каквито допълнителни аргументи не са изложени на този етап.

Иска от въззивния съда да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимата за невиновна и да я оправдае по повдигнатите й обвинения.

В жалбата не се иска събиране на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. Същевременно въззивният съд е счел, че следва да укаже на подсъдимата, че явяването й пред настоящата инстанция е задължително с оглед необходимостта да вземе становище и да заяви изрично дали желае производството по делото да продължи и съдът да се произнесе по съществото на обвинението или желае производството по делото да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност досежно и двете повдигнати обвинения.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът при СГП счита, че производството по делото следва да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност и с оглед изрично заявеното в тази връзка от подсъдимата.

Защитникът на подсъдимата Д. - адв.В. моли съдът да постанови решение, с което да отмени присъдата на СРС и да прекрати наказателното производство по делото поради изтекла абсолютна давност за преследване за двете престъпления, за които подсъдимата е предадена на съд.

Подсъдимата Д. моли да бъде прекратено производството спрямо нея, а присъдата на СРС- отменена.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

СРП е внесла срещу Д. Б. Г. ОА с обвинение за извършени от нея престъпления по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК с крайна дата на двете инкриминирани престъпления съгласно ОА съответно- 06.11.2009 г. досежно престъплението по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и 14.10.2009 г. досежно престъплението по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

С обжалваната присъда състав на СРС е признал подс.Д. за виновна и по двете повдигнати й с ОА обвинения.

Към датата на проведеното по настоящето дело пред въззивната съдебна инстанция съдебно заседание по съществото на делото, а именно към 12.05.2026 г., респ. към момента 2 на приключване на съдебните прения пред въззивната инстанция е изтекла абсолютната давност за преследване на престъпленията, за които подсъдимата е била предадена на съд и е била призната за виновна с първоинстанционната присъда.

Деянията и по двете обвинения съгласно ОА са довършени през съответно ноември и октомври 2009 г. За престъплението по чл.201, ал.1 от НК, към момента на инкриминираните деяния, законодателят е предвидил наказание до 8 години.

За престъплението по чл.212, ал.1 от НК към момента на довършване на инкриминираните деяния, законодателят е предвидил наказание от 2 до 8 години лишаване от свобода.

От своя страна разпоредбата на чл.80, ал.1, т.3 от НК гласи, че наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 10 години от извършване на деянието за всички случаи, при които предвиденото от закона наказание за съответното престъпление е повече от 3 години лишаване от свобода, какъвто е и настоящият случай.

От своя страна разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК гласи, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно за престъпления, за които законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 8 години, абсолютната давност е 15 години и с нейното изтичане се погасява наказателната отговорност на лицето и възможността на държавата да реализира същата спрямо него.

Изложеното по- горе съотнесено към конкретния казус сочи, че към 2024 г.- съответно 07.11.2009 г. досежно престъплението по чл.20, ал.1 от НК и към 15.10.2024 г. досежно престъплението по чл.212, ал.1 от НК, както и към 12.05.2026 г. е изтекъл срок, който надвишава с една втора давността за преследване на деяния, квалифицирани като престъпления по чл.201, ал.1 и по чл.212, ал.1 от НК - т.е. изтекъл е срок повече от 15 години - той е изтекъл още към 2024 г., поради което и наказателната отговорност на подс.Д. за конкретните инкриминирани престъпления, за които тя е предадена на съд и за които е била призната за виновна и са й наложени наказания на първа инстанция – такова по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е погасена поради изтекла абсолютна давност.

Подсъдимата изрично заяви, че желае да се ползва от закона за давността и производството спрямо нея да бъде прекратено, като не пожела въззивният съд да се произнася по въпроса за вината.

Същевременно изричната разпоредба на чл.334, т.4 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК гласи, че единственото правомощие на въззивния съд е, когато констатира, че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, да отмени присъдата на първостепенния съд и да прекрати наказателното производство по делото. В настоящия случай както вече бе отбелязано абсолютната давност за преследване на конкретните престъпления по чл.201 и чл.212 от НК с оглед датата на конкретните 3 инкриминирани деяния, е изтекла. При това положение за въззивния съд е налице една единствена законова възможност, а именно тази предвидена в чл.334, т.4 вр. ч.24, ал.1, т.3 от НПК- да отмени първоинстанционната присъда изцяло и да прекрати изцяло наказателното производство спрямо Д. Д., водено срещу нея за престъпление по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.212, ал.1 вр. чл26, ал.1 от НК. В този случай съдът не разполага и с възможност да обсъжда дали е налице съставомерно деяние и неговата правна квалификация.

Ето защо и с оглед прекратяване на наказателното производство по делото спрямо подсъдимата поради изтекла абсолютна давност и доколкото съдът не разполага с възможност да се произнесе по вината на същата и направените по делото разноски следва да останат в полза на държавата.

Така мотивиран и на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда от 25.06.2020 г. по НОХД №13240/2014 г., СРС, НО, 12 състав.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу Д. Б. Г. за престъпление по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15- дневен срок от съобщението до страните.

Препис да се изпрати на подсъдимата Д., на нейния защитник и на СГП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4