Определение № 460 от 07.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Ловеч, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500274 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази :

Подадена е частна жалба

№1750/11.03.2025г. от С. Н. против определение №192/05.03.2025 г. на ТРС , което моли да бъде отменено, като определеното и адв. възнаграждение бъде увеличено със сумата 1660 лева.

Заявява, че по делото е представен ДПЗС и фактура, от която е видно , че е заплатен адв. хонорар в размер на сумата 1900 лева. Позовава се на липсата на възражение за прекомерност и счита ,че следвало да бъде присъдено изцяло заплатеното адв. възнаграждение. Моли да бъде изменен постановения съдебен акт, в частта за разноските и да бъде определено възнаграждение до размер на сумата 1900 лева .

В законоустановения срок е подаден отговор от „Изи Асет Мениджмънт“АД-София, в който посочва, че жалбата е недопустима, тъй като е постановено неприсъствено решение. Изтъква се цената на иска от 61.96 лева, липсата на фактическа и правна сложност на делото и се посочва, че искането за сумата 1900 лева-адв. възнаграждение на ищеца е превратно упражняване на субективни права и злоупотреба с право.Моли искането по чл.

248 от ГПК да бъде оставено без уважение.

Исковото производство пред

Тетевенски районен съд е по искова молба на С. Т. Н. против „Изи Асет Мениджмънт“АД-София за присъждане на сумата от 61.96 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4072589, сключен между С. Т. Н. и „Изи Асет 1

Мениджмънт“ АД. Ищцата-жалбоподател е упълномощила еднолично адвокатско дружество „Д. М.“-София и лично адв. Д. М. М. за проц.представителство по делото попълномощно без дата /л.5 по гр.д.

910/2024 г. на ТРС/. Подписан е договор за правна защита и съдействие между адв. М. и Ст.Н. за заплащане в брой на сумата 1900 лева с ДДС-адв. възнаграждение.

Подадена е писмена молба от 09.01.20-25 г. от Ст.Н. с искане да бъде постановено неприсъствено решение, заявяване, че проц.представител е ангажиран за явяване в съдебно заседание и довод да бъде уважен иска предвид действителния процент разходи по договора.Проведено е едно съдебно заседание на 09.01.2025 г., в което ищцата или проц.представител не са явили, а искането за постановяване на неприсъствено решение не е уважено. Районният съд е поизнесъл съдебно решение №9/13.01.2025 г. по гр.д. №910/2024 г. на РС-Тетевен в,,с което е осъдил на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Г.Т., да заплати на С. Т. Н. с ЕГН:

********** с постоянен адрес **** сума в размер на 61.96 лева, представляваща недължимо платена сума за лихва по признат за нищожен Договор за паричен заем № 4072589 от 25.02.2021 г., сключен между С. Т. Н., с ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 17.09.2024 г. в съда до окончателното изплащане на вземането,а на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и сума в размер на 290 лева разноски по делото, в т.ч. 240 лева-адв. възнаграждение. Съдебният акт е съобщен на жалбоподателката на 28.01.2025 г.

С писмена молба №1015/11.02.2025 г., подадена по ЕПЕП ищцатажалбоподателка е поискала изменение на съдебното решение в частта за разноските и присъждане допълнително сумата 1660 лева адв. възнаграждение. С определение № 192/05.03.2025 г. районният съд е оставил без уважение искането на Ст.Н. като неоснователно.

Настоящата инстанция счита, че частната жалба е допустима и не се касе до постановяване неприсъствено решение. В съдебно заседание на 09.01.25 г. първоинстанционният съд изрично се е произнесъл и оставил без уважение искането за прилагане на чл. 38 от ГПК. От друга страна следва да се спомене, че по отношение на решенията по чл. 238 от ГПК е приложима хипотезата на чл. 248 ,ал.1 от ГПК и като необжалваеми актове, срокът за 2 изменение на акта в частта за разноските е едномесечен от постановяването.

След преценка на доказателствата по делото, действията на страните и доводите им, съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При това положение съдът изцяло се съобразява с решение на СЕС С-438/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС. В него се установява, че чл. 101, §1 ДФЕС във връзка с чл.

4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако съществува наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид значението на решенията на СЕС по преюдициални запитвания, които са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК.От изложеното се прави извод, че правилото, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите размери, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22.

Следователно посочените в Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адв. възнаграждения, но без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са 3 видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Н. е упълномощила надлежно проц.представител, сключила е договор за правна помощ и съдействие,но размерът на дължимото възнаграждение за про.представителство следва да се обоснове от обстоятелствата по делото.

Предявеният осъдителен иск е за много малка по размер сума от 61.96 лева, извършените проц.действия от представителя на жалбоподателката са свързани с подаване на искова молба и молба , че не може да се яви в съдебно заседание на чл. 09.01.25 г. поради служебна ангажираност. Казусът не е представлявал сложност от фактическа страна, нито от правна такава..

Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200 лв. предвид цената на иска, вида на спора, предмета на делото и защитавания материален интерес, при отчитане на извършените от процесуалния представител на ищцата действия. Следователно искането за увеличаване на размера на дължимото адв.възнаграждение до размер на сумата 1900 лева е неоснователно.

Съдът приема, че са представени писмени доказателства, че ЕАД“Д.М.“ е регистрирано по ДДС-акт за регистрация по ЗДДС под №BG177492004.

Ловешки окръжен съд съобрази действието на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС –т.1 ,където е определено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а в договора следва да е вписан начина на плащане. Настоящата инстанция счита, че се касае до субект, който е регистриран по ЗДДС и доставчикът на услугата е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС. В чл. 67, ал. 1 ЗДДС е установено,че когато при договаряне на "доставката" изрично е посочено, че данъкът не е включен в договорената цена, нейният окончателен размер се формира след начисляване на ДДС. Доставените адвокатски услуги съставляват облагаема сделка и проц.представител на Ст.Н. дължи ДДС. Следователно върху определената сума за адв. възнаграждение 200 лева следва да бъде начислен и 20% ДДС или общо дължимия размер на адв. възнаграждение възлиза на сумата 240 лева.

Ловешки окръжен съд намира, че определение № 192/05.03.2025 г. по гражданско дело № 910/2024 г. на Районен съд- гр. Тетевен е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

4

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, определение

№

192/05.03.2025 г. по гражданско дело № 910/2024 г. на Районен съд- гр.

Тетевен.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5