Решение № 501 от 07.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. П., 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20261720102092 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника юрк. Ц., срещу Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 255,65 евро - главница по Договор за потребителски кредит № *** сключен на *** г. със “***“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., за което вземане е издадена Заповед № 652/21.10.2025. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 769 по описа за 2025 г. на Районен съд - П..

В исковата молба се излага, че по електронен път между „***“ АД и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който кредиторът предоставил на ответника сумата 500,00 лв., която последният се задължил да върне при ГПР 42.58% на 1 погасителни вноска в срок до 19.08.2020 г.

На 22.03.2024 г. с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, „***“ АД прехвърлило на ищеца вземанията, произтичащи от договора за потребителски кредит, сключен с ответника. Твърди се, че по силата на изрично пълномощно от цедента ищцовото дружество изпратило до ответника уведомление за извършената цесия, а в случай, че се приеме, че не е надлежно уведомен, следва да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба.

Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесната сума.

1

Срещу заповедта за изпълнение постъпило възражение в срок от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове в хипотезата на чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения се моли за уважаване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника му адв. Георгиев, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение по процесния договор за кредит, както и ответникът да е получил процесната сума. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с императивни разпоредби на ЗЗП и на ЗПК.

Счита, че вземането, предмет на иска, не е включено в договора за цесия, поради което същият не е породил действие, както и поради липсата на валидно вземане по договор за кредит. Възразява за погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските за производството по делото.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „***“ ЕООД, ЕИК ***, е издадена Заповед за изпълнение № 652/21.10.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 769 по описа за 2025 г. на РС-П. срещу Р. Б. П., ЕГН **********, за сумата 500,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № *** от *** г., както и направените разноски за производството.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 23.01.2026 г., който е депозирал възражение на 17.02.2026 г.

С разпореждане от 17.02.2026 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, получено на 18.02.2026 г. На 25.02.2026 г. е депозирана исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставено от разстояние № *** от *** г. между „***“ АД в качеството на кредитор, и Р. Б. П., в качеството на потребител, съгласно който размера на кредитната линия е 500,00 лв. при лихвен процент 0%, ГПР 0%, срок за погасяване на първия транш 30 дни, лихвен процент при просрочени плащания 10%, обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В договора е инкорпориран погасителен план, съгласно който ГЛП е 0%, а ГПР при прпмоцинални условия 42.58%, срокът на кредитната линия е 12 месеца, като датата на вноската по първия транш е 19.08.2020 г.

Представени са общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „***“ АД и потребителите, както и стандартен европесйки формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Приет е договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г. между „***“ 2

ЕООД и „***“ АД и извлечение от приложение 1 към договора за цесия, в което е посочен договорът с ответника, както и уведомление за цесията, изходящо от „***“ ЕООД.

В първото по делото открито съдебно заседание е представена разписка за нареден паричен превод от „***“ АД в размер на 500,00 лв. с основание кредит *** и получател Р. Б.

П..

В приложените на хартиен носител копия от ел.дело № 769/2025 г. на РС-Б. се съдържа пълномощно от „***“ АД, с което упълномощава „***“ ЕООД да уведомява длъжниците, описани в Приложение 1 от 22.03.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Искът е предявен за установяване вземане на ищеца към ответника по заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявявания установителен иск.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „***“ АД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата 500,00 лв. срещу задължение за връщането й на посочения падеж, съответствие на клаузите на договора с императивните разпоредби на ЗПК, настъпване на изискуемостта на вземането, наличието на валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, както и че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.

В случая по делото са представени договор за кредит и общи условия, които не са подписани от страните, нито е налице признание от ответника, че чрез средство от разстояние е сключил договор за кредит с посоченото съдържание със „***“ АД, поради което с доклада по делото е указано на ищеца, че не сочи доказателство за този факт.

Въпреки дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства, че ответникът е изразил съгласие от разстояние със съдържанието на представения по делото договор за кредит, поради което съдът приема, че същият е нищожен поради липса на съгласие.

Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

По делото е представена разписка за извършен превод към Изипей от „***“ АД на сумата 500,00 лв. с получател Р. Б. П., но липсват данни, че сумата е изплатена на получателя.

3

С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск е неоснователен.

За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че ответникът е получил наредената към ИзиПей сума и вземането е валидно прехвърлено на ищеца, то липсват доказателства, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случая, видно от приложеното към исковата молба уведомление, че изхожда от цесионера, а не от цедента „***“ АД чрез пълномощника му „***“ АД. Предвид липсата на отправено волеизявление от името на предишния кредитор за извършената цесия, не може да бъде направен извод, че с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено посоченото уведомление, длъжникът е уведомен за цесията.

С оглед извода за неоснователност на предявения иск, направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземането по давност не следва да бъде обсъждано.

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът. Същият не е представил доказателства за извършени разноски в заповедното и исковото производство, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните възнаграждения за адвокатска работа на адв. Г. следва да бъде определено възнаграждение за осъществената безплатна правна защита в исковото производство за защита по делото.

Съгласно Определение № 2880 от 11.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2271/2023 г. с оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение о т 25.01.2024 г. по дело №С432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда при определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. След постановяване на посоченото решение на СЕС трябва да се приеме несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. /с ново заглавие Наредба за минималните възнаграждения за адвокатска работа/, поради което същите не представляват обвързващи съда правила. Посочените в Наредба № 1/2004 г. минималните размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и 4 количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като същото е с нисък материален интерес /255,65 евро/ и разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание, поради което съдът намира, че минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните възнаграждения за адвокатска работа съответства на количеството на извършената работа.

По изложените съображения, съдът намира, че на адвокат Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК иск да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента/ - главница по Договор за потребителски кредит № *** сключен на *** г. със “***“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., за което вземане е издадена Заповед № 652/21.10.2025. за изпълнение на парично задължение по чл.