Решение № 45 от 27.03.2026, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45

********************* 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20253430100917 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 227, ал. 1, б. „б“ от ЗЗД, уточнени с допълнителна молба (л. 29), от ищците П. Т. Б. и М. К. Б., упълномощили адв. Д. М. от АК – Варна (л. 6), за отмяната на дарението, обективирано в Нотариален акт № 66, том 4, рег. № 3439, дело № 547 от 2021 г. по описа на нотариус М. К., вписана под № **** на НК, с което ищците са надарили ответницата със собствените си ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес *********************, ведно с построените в него сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, поради набедяването на ищците в извършване на престъпление в извършване на престъпление по чл. 143 от НК („принуда”), до размера на дарените:

1.1. от П. Т. Б.:

· 5852/8870 ид. ч. от правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор № ***;

· 4/6 ид. ч. от правото на собственост върху Сграда с идентификатор № ***;

· 4/6 ид. ч. от правото на собственост върху Сграда с идентификатор № ***;

1

1.2. от М. К. Б.:

· 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху Сграда с идентификатор № ***;

· 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху Сграда с идентификатор № ***;

1.3. Твърди се, че ищците са близки родственици с ответницата (съответно баба и леля по бащина линия).

1.4. Имотът бил придобит в СИО от П. и К., като след смъртта на К., П. е придобила 2/3 ид. ч. от правото на собственост, а И. и М. по 1/6 ид. ч. С договор за дарение – нотариален акт № 65 от 10.09.2021 г., на ищеца Б. са прехвърлени 12/887 ид. ч. от дворното място, както и по 5/6 ид. ч. от двете сгради.

1.5. На 10.09.2021 г. ищците и И. Б. (баща на ответницата) дарили на последната притежаваните от тях ид. ч. от процесните имоти посредством Нотариален акт № 66, том 4, рег. № 3439, дело № 547 от 2021 г. по описа на нотариус М. К., вписана под № **** на НК. На ответника била прехвърлена изцяло собствеността върху двете сгради, но само 727/887 ид. ч. от дворното място, като уточняваме, че останалите 160/887 ид. ч. са останали собственост на М. Б.. Тя е придобила 1/6 ид. ч., равняваща се на 148/887 ид. ч. – по наследство и още 12/887 ид. ч. – в резултат на дарението. Нямам възражение по доклада. Водим един свидетел за установяване отношенията и ситуацията.

1.6. Твърди се, че от м. септември 2024 г. отношенията между страните са се влошили, вследствие на което ответницата напуснала процесния имот, в който живеели заедно.

1.7. Твърди се, че ответницата умишлено е набедила ищците пред орган на власт, че последните са извършили принуда, поради което било образувано ДП № 6518ЗМ-84 по описа на ОДМВР – Силистра, пр. пр. № 1219/2025 г. по описа на РП – Силистра, впоследствие прекратено.

2. Ответницата П. И. Б. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.

131 от ГПК чрез надлежно упълномощената адв. И. Р. от АК – Силистра (л. 46), в който излага доводи за неоснователност на предявените искове.

2.1. Ответницата признава, че е била надарена от ищците с процесния имот и че от м. август – септември 2024 г. са във влошени взаимоотношения.

2.2. Ответницата твърди, че на 24.08.2024 г. е била принудена от баба си (първата ищца) да напусне семейното жилище, след което посещавала процесния имот единствено за да наглежда баща си, който живеел там.

2

2.3. Твърди се, че при едно от тези посещения – на 07.02.2025 г., ответницата заварила баща си заключен в отреденото му помещение, като при срещата им същият имал видими следи от физическо насилие върху себе си, за което се твърди, че е извършено от съпруга на втората ищца. Поради горното ответницата депозирала жалба в РУ – Тутракан с вх. № 362000-425/08.02.2025 г.. Отрича да е набедила ищците в извършването на престъпно деяние.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. По делото са изслушани показанията на свидетелите: Н. К. Б. – съпруг на ищеца М. Б. и К. Д. Д. – живеещ на семейни начала с ответника, П. И. Д. – колежка на ответника и И.а К.ов Б. – баща на ответника (л. 94)

4. На 26.11.1984 г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 177 на Тутракански районен съдия, съгласно който на К. Н. Б. е прехвърлено правото на собственост върху дворно място, съставляващо имот с пл. № 646, за което е отреден парцел VIII по плана на *********************.

5 . Между страните не се спори, че ответника П. Б. живеела заедно с баба си (ищеца П. Б.) и баща си (свид. И. Б.) в процесния имот. Бабата полагала грижи за внучката си от навършването на двегодишна възраст на последната.

6. На 10.09.2021 г. е сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 65 на нотариус М. К., вписана под № **** на НК, по силата на който П. Т. Б. и И.

К.ов Б. даряват на М. К. Б. 12/887 от процесното дворно място и 5/6 ид. ч. от построените в имота сгради, с идентификатори № *** и №

*** (л. 56).

7. На същата дата г. е сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 66, том 4, рег. № 3439, дело № 547 от 2021 г. по описа на нотариус М. К., вписана под № **** на НК, съгласно който:

7.1. П. Т. Б. и И. К.ов Б. даряват на ответника 727/887 от процесното дворно място;

7.2. П. Т. Б., И. К.ов Б. и М. К. Б. даряват на ответника сграда с идентификатор № *** и № ***;

7.3. при запазено право на ползване на П. Т. Б. и И. К.ов Б. върху дареното 3 имущество.

8. През 2023 г. – 2024 г. отношенията между страните се влошили, причини за които са поведението на бащата на ответника и неразбирателства между ищеца Б. и свид. Д.. Тези факти се установяват от свидетелските показания и не се оспорват и от самите страни.

9. В началото на есента на 2024 г. (според свид. Д.) ответника била изгонена от имота ищеца П. Б.. Според свид. И. Б. майка му (ищеца Б.) поискала ключовете на ответника и последната ѝ ги предала. Всички стаи били заключени, с изключение на едната от обитаваните от ответника стаи.

10. На 08.02.2025 г. отв. П. Б. подала Жалба до Началника на РУ на МВР – гр.

Тутракан, в която е посочено, че е изгонена от обитаваната от нея сграда, от баба си, след упражнен психически тормоз. Твърди, че баща ѝ се оплакал, че свид. Н. Б.

(съпруг на ищеца М. Б.) го е бил. Отв. П. Б. твърди в жалбата, че е лишена от достъп до подарените ѝ имоти и съхраняваните там лични вещи. Оплаква се също така от извършвани неправомерно от ищеца М. Б. и свид. Н. Б. ремонти по сградите (л. 53).

Образувано е досъдебно производство за престъпление по чл. 143, ал. 1, във вр. с чл.

18, ал. 1 от НК (опит за принуда).

11. На 08.08.2025 г. прокурорът е прекратил образуваното по жалбата наказателно производство поради липса на установено престъпление (л. 14) От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

12. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на производството, поради което исковете следва да бъдат разгледани по същество.

II. По основателността

13. За да се отмени дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. „б” ЗЗД е необходимо да се установи, че дареният е набедил дарителя в извършване на 4 престъпление. Самото набедяване също е престъпление, което следва да бъде установено по надлежния съдебен ред – с влязла в сила присъда или с решение по чл.

124, ал. 5 ГПК (Решение № 626 от 6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1670/2008 г., I г. о.;

Решение № 357 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5779/2007 г., III г. о.; Решение № 804 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 195/2009 г., IV г. о.).

14. Тук следва да бъде пояснено, че производство по чл. 124, ал. 5 от ГПК може да бъде образувано, ако наказателното производство е прекратено на основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 от НПК. В случая ДП е прекратено от прокурора, на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като не е извършено престъпление от общ характер.

Установената от прокурора фактическа обстановка, напълно кореспондира с доказателствения материал по настоящото дело.

15. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Това не изключва възможността за злоупотреба с право, която е противоправна. Такава е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други лица (чл. 57, ал. 2 от КРБ), а също и - в противоречие с интересите на обществото (чл.

8, ал. 2 от ЗЗД). Подаването на жалба (молба, тъжба) до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни.

Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право, т. е. противоправно поведение е налице, когато жалбата (молбата, тъжбата) не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят предварително знае, че те са неверни и подава жалбата с цел да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. (Решение № 1347 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5006/2007 г., II г. о.; Решение № 53/04.04.2018 г. по гр. дело № 1913/2017 г. на ВКС, III г. о.;

Определение № 449 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4758/2017 г., IV г. о.; Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. дело № 1243/2009 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 245/05.11.2014 г. по гр. дело № 1734/2014 г. на ВКС III г. о.).