Решение № 35 от 06.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Кюстендил, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20241500100131 по описа за 2024 година

Й. В. В., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. *****, общ. Д., обл. К., действаща чрез процесуалния си представител адв. З. В. от АК Кюстендил е предявила срещу *** *** ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. С., район „**“, ул. „***“ № , иск за сумата 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ексцес, изразяващ се във влошаване на здравословното й състояние в резултат от причинени травматични увреждания при ПТП от 27.07.2012 г., настъпило след подписване на споразумение от 09.08.2013 г. и за сумата 545.51 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата в размера на трудовото възнаграждение и получаваното обезщетение поради заболяване за периода от 05.08.2020 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от датата на поканата депозирана до застрахователя- 13.05.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че на 27.07.2012 г. в гр. С. ищцата е претърпяла ПТП, вследствие на което е била хоспитализирана по спешност в ***, където счупената й дясна ключица била оперирана и й била поставена титаниева пластина.

Сочи се, че е било постигнато извънсъдебно споразумение с ответника съгласно което ищцата е била възмездена. Заявява се, че след ПТП ищцата не се възстановила напълно, като понякога имала изтръпване и временни прояви на слабост на дясната ръка, заради които се консултирала с лекари. След проведени консултации на 31.03.2014 г. постъпила в клиника, където й била извършена реканализация на дълъг участък от дясната артерия, която операция била извършена на 01.04.2014 г. След като за известен период ищцата пила предписаните й медикаменти, проблемът й отшумял и тя се върнала към обичайното си ежедневие. През месец март 2020 г., прибирайки се от работа ищцата започнала да усеща болка в дясната си ръка, която прогресивно се усилвала. През нощта болките били много силни и пръстите й придобили лилав оттенък. В тази връзка посетила лекар, който й назначил медикаментозна терапия и я насочил за консултация с лекар- ангиолог. В *** й били направeни редица прегледи и изследвания, била на медикаментозна терапия няколко месеца, но състоянието й 1 прогресивно се влошавало. На 05.08.2020 г. ищцата постъпила в клиниката за оперативно лечение. При оперативната интервенция лекарите установили, че исхемията е предизвикана от аневризма на крайника, поради което се наложило поставяне на стенд, за да се възстанови артериалния кръвоток в крайника и артериотомията била затворена с директен шев. Предписано й било пълно щадене на ръката и активно проследяване на състоянието. Няколко дни след операцията възникнали още по- силни болки и още по- интензивно посиняване на пръстите. След възобновилите се симптоми, на 17.08.2020г. ищцата отново посетила ** гр. С.. При прегледа се оказало, че е получила ретромбоза на оперирания участък. Наложило се да продължи на оптимално лечение, с множество медикаменти и непрекъснато наблюдение, които ще трябва да приема до края на дните си, за да не загуби ръката си.

Ищцата не можела да си служа пълноценно с ръката, не можела да понася минимално натоварване при полагането на какъвто и да е труд. Тъй като е самотна майка, постоянно се затруднявала в битовото обслужване и грижите за четиригодишното си дете, като често се случвало и да изпуска чаши, съдове и др. предмети. При консултация специалист й препоръчал да ограничи физическото натоварване на ръката като бъде трудоустроена. Обяснено й било, че опасността да загуби ръката е реална и че трябва много да я щади и пази. Лекуващите лекари били категорични, че ищцата е получила постравматична аневризма на дясната субклавийна артерия, усложнена с дистална артериална емболия, което е в резултат от претърпяното ПТП. С експертно решение на ищцата била определена 20% трайно намалена работоспособност, като в предписанието било посочено, че не може да изпълнява професията си. След като **** не успяло да й предложи подходяща работа с оглед трудоустрояването, трудовият й договор бил прекратен и ищцата останала без работа. Започнала нова работа при друг работодател, но скоро и той прекратил трудовия договор, тъй като не му била полезна, поради невъзможност да си служи с дясната ръка, бавното обработване на документи и честото отсъствие от работа. Ищцата счита, че влошаването на здравословното й състояние е обусловено от обективно проявление на настъпил ексцес, като този ексцес е пряко свързан с получените при деликта увреждания на здравето й. Поради тази причина отправила застрахователна претенция до ответното дружество, от което била уведомена, че заплащане на обезщетение за настъпилия ексцес не й се дължи, тъй като претенциите й са били погасени по давност още на 26.03.2019 г.

В отговора на исковата молба представителят на ответното дружество оспорва изцяло предявените искове. Твърди се, че не се касае за усложнение на уврежданията, получени вследствие на ПТП от 27.07.2012 г., а за симптоми и проявления на вече получените увреждания. Във връзка с претърпените от ищцата телесни увреждания от станалото на 27.07.2012 г. ПТП, ответното дружество, по споразумение с ищцата, й е заплатило обезщетение в размер на 12000.00 лв. за неимуществени вреди и в размер на 2 662.00 лв.- за имуществени вреди. С тези плащания ответното дружество е изпълнило изцяло задължението си да обезщети пострадалото лице, поради което предявеният иск се явява неоснователен. На самостоятелно основание, прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като, видно от представената с исковата молба медицинска документация, първите документи, доказващи наличие на ексцес, в случай, че се установи че е налице такъв са с дата 26.03.2014 г. В условия на евентуалност счита, че размерът на претендираното обезщетение е неоснователно завишен и не съответства на обективния критерий за справедливост, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.

КнОС, като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в съвкупност и при условията на чл.12 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че на 27.07.2012 г. в гр. С. е настъпило ПТП, при което е пострадала ищцата като пътник в лек автомобил *** с рег. № ***, управляван от Р. Г.

2

М.. Няма спор също така, че към датата на ПТП л. а. *** с рег. № *** е бил застрахован за риска "Гражданска отговорност" в ответното дружество.

Безспорно се установява, че на 09.08.2013 г. страните в настоящото производство са сключили извънсъдебно споразумение за уреждане на спора по гр.д.

№ 1362/2013 г. по описа на ДРС относно застрахователното събитие, настъпило на 27.07.2012 г., съгласно което на ищцата са изплатени сумите: 12 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени и 2 662 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Представени са медицински документи: епикризи и амбулаторни листове, които установяват извършени прегледи на ищцата и лечение през м. април 2014 г. и след м. април 2020 г.

От приложените по делото Експертни решения № 531 от 16.03.2021 г. и № 2101 от 05.10.2021 г. на ТЕЛК Общи заболявания към ** гр. К. се установява, че на ищцата е призната 20 % трайно намалена работоспособност при водеща диагноза „емболия и тромбоза на артерии на горните крайници“. В тях е отразено, че освидетелстваната не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по настоящата си професия и са дадени предписания същата да се трудоустрои.

По делото са представени болнични листове (от л. 26 до л.31) от които е видно, че в периода от 05.08.2020 г. до 31.01.2021 г. ищцата е била в отпуск по болест.

По делото се съдържа Предложение №10/06.12.2021 г. отправено от *** АД до ищцата за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 331, ал.1 от КТ. Видно от Заповед № 110/01.03.2022 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните.

С удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ** от ** г. се установява, че ищцата има дъщеря- Д. П., която е родена на ** От заключението на съдебно- счетоводната експертиза изпълнена от вещото лице Н. Ш. се установява, че разликата между нетното /чисто/ трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 05.08.2020 г. до 31.01.2021 г. е на стойност 545.51 лв., а лихвата за забава на плащането върху посочената сума за периода от 13.05.2022 г. до 23.02.2023 г. е на стойност 43.48 лв.

В заключението на съдебномедицинската експертиза, вещото лице *** посочва, че ищцата е претърпяла ПТП на 27.07.2012 г. вследствие на което е постъпила на лечение в *** гр. С. с диагноза „счупване на дясна ключица“, че при нея е настъпило усложнение, а именно – аневризма на подючичната артерия с дистална емболизация.

Според експерта усложненията са напълно възвратими при констуиране на бай- пас, но рискът от последващо влошаване и загуба на ръката е голям, т.е. рискът от загуба на крайника е по- голям от пълното възстановяване. Според вещото лице е налице причинна връзка между травмите настъпили вследствие на ПТП- то и влошеното състояние на ищцата. Сочи, че настоящото здравословно състояние е различно спрямо същото през 2013 г. и се изразява във влошаване. Това състояние не е било нито очаквано, нито предвидимо. Заявява, че здравословното състояние не пречи на ищцата да живее пълноценно, но съдовият статус пречи същата да извършва и полага минимални усилия с дясната ръка. Според експерта влошаване на състоянието е започнало през 2014 г. като причината е пост травматична тромбоза във втория сегмент на подключичната артерия.

От показанията на свид. В. Л. се установява, че през 2014 г. на ищцата са й сложили стенд, а през 2020 г. е получила усложнения- дясната й ръка била посиняла.

След рождения ден на дъщеря й и направили операция на ръката по спешност.

Оттогава тръгнала по процедури, по болници, не можела да си върши къщната работа, да пере, чисти, готви. Променила коренно начина си на живот, спряла всякакъв вид спорт, а също и начина си на обличане, тъй като ръката й била цялата с белези, 3 започнала и през лятото да носи ризи с дълъг ръкав. Загубила работата си, защото не можела да работи. Пробвала да работи на други места, но я освобождавали, тъй като с дясната ръка не можела да върши нищо. Сега била кметски наместник в с. В., но й било трудно, тъй като не можела да си пише документите и й ги пишели други хора.

Свид. Й. В., която е сестра на ищцата и чиито показания съдът кредитира при усл. на чл. 172 от ГПК сочи, че усложненията при ищцата настъпили през 2020 г.ръката й не можела да се кръвоснабдява и не можела да върши нищо. Често изпадала в депресивни състояния, не можела да си гледа детето, поради което се налагало свидетелката да й помага. Спряла да прави всичко, което преди правела. Имало спорове между нея и съпруга й породени от това, че не можела да върши домакинските си задължения, пиела лекарства всеки ден иначе ставала доста емоционална, обзета от тревоги.

По делото е представена застрахователна претенция, с която ищцата е заявила претенция пред застрахователното дружество за изплащане на претърпените от нея в резултат на проявилите се усложнения на травма, получена при настъпилото ПТП на 27.07.2012 г. имуществени и неимуществени вреди. С писмо изх. № 0-926878/25.05.2022 г. ответното дружество е отказало изплащане на претендираното обезщетение

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 от КЗ. Предвид представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл.380 от КЗ и отказа на застрахователя да заплати обезщетение, съдът намира, че искът е допустим. При така предявения иск в тежест на ищцата, при условията на пълно и главно доказване е да установи настъпването на имуществените и неимуществени вреди, представляващи ексцес на първоначално обезщетените, както и размерът на същите, причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносния резултат, представляващ усложнение/ексцес на вече обезщетените вреди.