Протокол № 141 от 19.06.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 154/2026
- Вид
- Протокол № 141
- Подписан
- 19.06.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 29 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
ПРОТОКОЛ
№ 141 гр. Бургас, 19.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20262000500154 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За въззивника „Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД, редовно призован, се явява адв. М..
Въззиваемата П. М. С. не се явява и не се представлява, редовно призована. Постъпила е молба от процесуалния й представител адв. М. Т. с искане да се даде ход на делото в нейно отсъствие. В молбата се заявява поддържане на отговора на въззивната жалба.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът, предвид липсата на процесуални пречки пред хода на делото, О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение № 251 от 03.06.2026 г., с което е приета за допустима въззивната жалба на „Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД против Решение № 35 от 10.03.2026 г., постановено по гр.д. 403/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, в частта, с 1 която са отхвърлени исковете на това дружество, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.22 ЗКНИП, чл.92 и чл.86 ЗЗД за приемане за установено, че П. М. С. дължи на „Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД следните суми: за главница за разликата над сумата 24 073,74 лв. до размера на сумата 29 658,36 лв., за възнаградителна лихва в размер на 10 374,24 лв., за периода 27.10.2023 г. - 20.06.2024 г., за неустойка за забава в размер на 570,17 лв., за периода 27.10.2023 г. - 20.06.2024 г., за мораторна лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница в размер на 227,22 лв., за периода от 21.06.2024 г. до 10.07.2024 г. и за сумата 66 лв. разноски за уведомяване, за които вземания ищецът „Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 2116/2024г. по описа на Районен съд Ямбол и делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба. Нямам нови доказателствени искания. Единствено за сведение на съда представям няколко относими по спора решения на Окръжен съд – Пловдив, Апелативен съд – Пловдив и ВКС.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства по делото.
ДАВА ход на устните състезания.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените първоинстанционното решение в отхвърлителната част и да постановите такова, съобразно искането в първоинстанционното производство от страна на довереното ми дружество.
Във връзка с изложените съображения на първоинстанционния съд и в обратен ред на съображенията на първоинстанционния съд, моля да приемете на първо място, че възнаградителната лихва, въпреки че е 60%, не 2 противоречи на добрите нрави и цитираната от съда практика е остаряла и неприложима към настоящия момент. С промените в Закона за потребителския кредит през 2016 г. и приемането на ЗКНИП се създава практика на ВКС, с която се приема, че единственият измерител за оскъпяване по кредитите следва да бъде годишният процент на разходите (ГПР). И в случай, че възнаградителната лихва и всички други разходи по кредита съответстват на допустимия размер, съгласно закона, то тя не може да се приема, че противоречи на добрите нрави и съответно не може да се съпоставя като граница двукратният размер на законната лихва за забава.
Практиката, съществуваща от 2009-2020 г., която към днешна дата не е актуална, съществуваше поради обстоятелството, че в периода 2009-2016 г.
ГПР не е бил измерител на оскъпяването по кредитите и съответно съдът е следвало все пак да контролира размерите на оскъпяванията по кредите, като именно в тази връзка е създадена практиката.
В този ред на мисли считам, че мотивите на първоинстанционния съд не са правилни, като приложената съдебна практика в кориците на делото го потвърждава. Приложеното решение на ВКС е именно в този смисъл, тъй като възнаградителната лихва там е 37%.
По отношение на втория мотив на съда, с който вече прогласяват целия договор за недействителен, а именно, няма обяснение как е калкулиран този ГПР. Отново относима практика е приложена в кориците на делото, която споделя, че когато единствен разход по кредита е възнаградителната лихва и ГПР разбира се е в допустимите размери, то няма недействителност на договора в цялост.
На последно място, съдът е приел, че приложимият ГПР за периода до сключване на договора е по-малък от този, който е посочен в договора за кредит. Видно от въпрос № 4 от първоначално назначената съдебноикономическа експертиза, вещото лице е посочило, че ГПР по договора е 64.44% и е определен в съответствие с изискванията на чл. 29 ЗКНИП. В заключението на вещото лице в следващ абзац е посочено, че въпросният ГПР отговаря на посоченото в ЗКНИП като методика за изчисление.
В този смисъл, моля да отмените първоинстанционното решение.
Напълно разбирам, че възнаградителни и ипотечни кредити, които са в размер на 50 и повече процента звучат стряскащо, но истината е, че има свобода на 3 договаряне. Ответницата се е съгласила на тези условия и не само това, а е извършвала плащания по кредита и с оглед изложеното, че годишният процент на разходите отговаря на калкулациите, моля да отмените първоинстанционното решение, като моля за срок за писмени бележки, за да изложа писмени съображения и съдебна практика.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си в законния срок.
Съдът, с оглед обстоятелството, че въззиваемата П. М. С. се представлява в процеса от особения представител адв. М. К. Т. от Адвокатска колегия - Ямбол, намира че на същата следва да бъде изплатено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство внесеното като депозит по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат М. К. Т. от АК – Ямбол за участието във въззивното производство в качеството й на особен представител на въззиваемата П. М. С., възнаграждение в размер на 664,67 € /1300 лв./, платими от внесения депозит.
/изд. РКО/18.06.2026г. за 664,67 €- секретар:............/ Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4