Решение № 66 от 14.10.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. С.З., 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20215501001209 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл. 258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на О. „Ф.Б.“ ЕАД против Решение №260037/13.01.2021 г., постановено по гр. д. №5751/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., с което са отхвърлени исковете за установяване по отношение на П. З. М., чрез особения й представител, съществуването на вземането на 1 О. „Ф.Б.“ ЕАД за сумата 8996.90 лева главница до 12.07.2018 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2016 г., О.уснат от Б.

„Д.“ ЕАД - С. на кредитополучателя Г.С.Л., по който кредит ответницата П.М. е поръчител, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в съда, редовна лихва в размер на 674.40 лева за времето от 21.10.2017 г. до 12.07.2018 г., лихва за надбавка за забава от 66.61 лева за периода 22.10.2017 – 12.07.2018 г., 120 лева заемни такси, присъдени със заповед за парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр. д. №1176/2018 г. по описа на Новозагорски районен съд. С решението са отхвърлени исковете за сумата 8996.90 лева главница по Договор за текущо потребление, О.уснат от Б. „Д.“ ЕАД - С. на кредитополучателя Г.Л., по който ответницата П.М. е поръчител, ведно със законната лихва. В жалбата са наведени доводи за 1 незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като са изложени подробно съображения в тази връзка. Посочена е съдебна практика в подкрепа на доводите, изложени в жалбата. Направено е искане да се отмени изцяло обжалваното решение на районен съд, като неправилно и незаконосъобразно и се постанови друго, с което съдът да се произнесе по предявените в исковата молба искове. Претендират се разноските по делото.

Приложена е съдебна практика.

В законният срок е постъпил писмен отговор от особения представител на страна - адв. Т., в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а изложените доводи неправилни. Направено е искане да се потвърди решението на СРС и жалбата да се остави без уважение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

От събраните по делото доказателства е установено, че между ответника и „Б. Д."ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за кредит и Договор за поръчителство от 15.06.2016 г. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение „Б. Д."ЕАД са изпълнили задължението си да предоставят на длъжника Г.С.Л. заемната сума от 10 000 лв., с изготвен погасителен план като срещу това задължение същата се е задължила да връща усвоените суми по погасителен план от 120 вноски. Вместо това Г.С.Л. погасила изцяло сумите по първите 16 вноски и част от сумите дължими по 17-а вноска/с падеж 21.10.2017г./, след което преустановила плащанията. На 23.07.2018г. по сметката са постъпили 250лева с вписано основание пл.лихва за забава по КТП, а на 03.09.2018г. регистрирано постъпление по съдебни кредити и ИСС, вноска от Асен Илиев - в размер на 210лева. На 22.06.2018 г. Б.та обявила вземанията по договора за предсрочно изискуеми поради забава в плащанията над 90дни и обавяване предсрочна изискуемост, като изпратила известие за това на длъжника Г.Л., но не и на поръчителя П.М. - ответник в настоящото производство, след което се снабдила със Заповед за незабавно изпълнение от 17.07.2018г. против двамата солидарни длъжници. Впоследствие вземанията по процесния договор за кредит са валидно прехвърлени на ищеца в настоящото производство по силата на договор за цесия от 15.05.2019 г. От представените по делото доказателства се установява, че цедентът е упълномощил 2 цесионера да уведомява всички длъжници по всички вземания на „Б. Д."ЕАД по рамковия договор, сключен на 15.05.2019 г..

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1176/2018г. по описа на Новозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 815/17.07.2018г. против Г.С.Л. и П. З. М. - да заплатят солидарно на кредитора - „Б. Д." за сумата 8996,90лева за главница до 12.07.2018г., 674,40лева редовна лихва от 21.10.2017г. до 12.07.2018Г., със 66,61лева лихвена надбавка за забава от 22.10.2017г. до 12.07.2018г., 120лева заемни такси, законна лихва върху главницата от 13.07.2018г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото от общо 347,16лева. Заповедният съд е приложил разпоредбата на чл.47,ал.5 ГПК, като е дал възможност на ищеца да води установителен иск за вземането си против длъжника П. З.

М./като по отношение на нея е спрял принудителното изпълнение с определение № 629/20.09.2019г./, получено от кредитора на 30.09.2019г., като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба предадена на куриер „Интерлогистика" на 30.10.2019г.

Задължението им произтича от Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2016г. за сумата от 10 000 лева за срок на погасяване 120 месеца с кредитополучател Г.С.Л. и поръчител по него П. З. М. посочена в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение като солидарен длъжник.

От материалите по приложеното заповедно производство се установява, че Б.та-кредитор обявила кредита за предсрочно изискуем, което било съобщено само на длъжника Г.С.Л. - нотариална покана от Б.такредитор е изпратена само на нея на 16.03.2018г. чрез нотариус Бъчваров с район PC-Н.З., но не и на поръчителя по договора за кредит - ответницата П.

З. М.. След издаване на заповедта за незабавно изпълнение съдебният изпълнител е приел за връчена поканата за доброволно изпълнение на П. З. М. на осн.чл. 47 ГПК чрез залепяне на уведомление на 27.04.2019г. след три посещения - на 05.04.2019г., на 15.04.2019г. и на 27.04.2019г. на адреса й в гр.Н.З., ***, като я изпратил на Новозагорския районен съд на 13.09.2020г. преди спиране на изпълнителното дело спрямо ответницата в настоящото производство П. З. М..

Поканата за доброволно изпълнение на Г.С.Л. на осн.чл.47 ГПК 3 съдебният изпълнител е приел за връчена на осн.чл.47 ГПК чрез залепяне на уведомление на 02.05.2019г. след три посещения - на 04.04.2019г., на 12.04.2019г. и на 27.04.2019г. на адреса й в гр.Н.З., ул. "Ягода" № 6, като лицето е получило поканата и лично - връчена й е в кантората на ЧСИ Павел Георгиев, рег.№ 837 на КЧСИ - на 01.10.2019г.

След снабдяването на кредитора - „Б. Д." с процесната Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 17.07.2018г. бил сключен Договор за покупкопродажба на вземания /Договор за цесия/ от 15.05.2019г., по силата на който „Б. ДСЮЕАД прехвърлила на „О. Ф.Б." ЕАД пакет от вземания, включващ и вземането към Г.С.Л. и П. З. М. по Договора за кредит текущо потребление от 15.06.201бг. и Договора за поръчителство от 15.06.2016г. - видно от извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 15.05.2019г.

С оглед изпълнение на задължението на упълномощителя по чл.99, ал.З ЗЗД във връзка със сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2019г. „Б. Д."ЕАД са упълномощили ищеца да уведоми всички длъжници по всички вземания по Договора за покупко- продажба на вземания, като на ответника П. З. М. е изпратено уведомително писмо изх.№ PSFABG00DJUG3/ OTPF/ 20.06.2019г., което не е връчено на ответника с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При проверката за допустимост на решението /същото е обжалвано изцяло/, настоящата инстанция констатира, че същото е частично недопустимо в частта, с която първоинстанционния съд е разгледал и се е произнесъл по предявения от ищцовото дружество – цесионер „О. Ф.Б.“ ЕАД, гр.С. при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника поръчител П. З. М. да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 8996,90 лева до 12.07.2018г., по Договор за кредит за текущо потребление № 11/23636271 от 15.06.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда /представляваща и покана за доброволно изпълнение/ 31.10.2019г. до окончателното й заплащане , като районният съд е отхвърлил иска като неоснователен. Съображенията за това са следните:

Районният съд е сезиран с предявени от цесионера „О. Ф.Б.“ ЕАД, гр.С. против поръчителя П. З. М. при условията обективно съединяване, както следва: 1.

4

Кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответника – поръчител П. З. М. дължи вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.07.2018 г. и изпълнителен лист от 18.07.2018 г. по ч.гр.д.№1176/2018 г. по описа на РС – Н.З., произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2016 г., Договор за поръчителство към него от 15.06.2016 г., сключени с цедента „Б. Д.“ ЕАД, гр.С., включващи сумата от 8 996,90 лева за главница, 674,40 лева договорна лихва за периода от 21.10.2017 г. до 12.07.2018 г., 66,61 лева лихвена надбавка за периода 22.10.2017 г. до 12.07.2018 г., 120 лева заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата от 13.07.2018 г. до изплащане на вземането; 2. Предявени при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане от страна на ответника на следните суми, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2016 г., Договор за поръчителство към него, сключени с цедента „Б. Д.“ ЕАД, гр.С., както следва: 8996,90 лева за главница , 128,42 лева законна лихва за периода 22.06.2018 г. до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Условието за евентуалното предявяване на осъдителните искове, ищцовото дружество определя по следния начин: ако съда приеме, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК не следва да бъде уважен, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост.

Въззвният съд намира така предявените осъдителни искове за недопустими.

При действието на чл. 290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС, отричаща допустимостта на осъдителен иск за парично вземане, за което е проведено успешно заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена по надлежния процесуален ред на чл. 415, ал. 2 ГПК или по искане на заявителя - кредитор. Осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.

410/чл. 417 ГПК, е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл. 422, ал. 1 ГПК специален установителен иск.

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК, т.11.б. , въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Следователно, за да е допустим евентуален осъдителен иск в специалното производство, е необходимо той да се основава на въведено друго, различно основание за възникването и съществуването на вземането.

5

В настоящия случай, безспорно сме в хипотезата на специалното производство по иск по чл.422 от ГПК, тъй като кредиторът е избрал за реализиране на правата си по договора за кредит специалния ред по чл.417 от ГПК – снабдяване със заповед за незабавно изпълнение, надлежно издадена му. Видно от изложените в исковата молба обстоятелства, факти, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право – неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2016г., Договор за поръчителство към него от 15.06.2016г., основанието, от което произтича вземането, респ. вземанията за главница и лихва, по установителния иск и евентуалния осъдителен иск е едно и също. Вземанията, предмет на двата вида иска, произтичат от едно и също договорно основание, за един и същ период и на база настъпила по силата на същия договор предсрочна изискуемост. Следва да се посочи, че различната правна квалификация на установителния и осъдителния иск, не означава разлика в основанието, от което произтича вземането. Безспорно, видно от исковата молба се касае до същото вземане, предмет и на заповедното производство, като кредиторът, респ. цесионерът в исковото производство, се позовава на същото основание /договорите за кредит и поръчителство/, от което произтичат вземанията, предмет на установителния иск и тези, предмет на осъдителния иск.