Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 03.02.2022, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 153/2021
Вид
Решение № 9
Подписан
03.02.2022
В сила
15.12.2022
Състав
Георги Методиев Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 30 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 29 - 37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 8 · Закон за защита на търговската тайна
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • Член 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • Член 477 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 28 · Конституция на Република България
  • чл. 29 · Конституция на Република България
  • чл. 30 · Конституция на Република България
  • чл. 32, ал. 1, изречение първо · Конституция на Република България
  • чл. 32, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 34 · Конституция на Република България
  • чл. 37, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 39 · Конституция на Република България
  • чл. 41 · Конституция на Република България
  • чл. 43 · Конституция на Република България
  • чл. 44 · Конституция на Република България
  • чл. 4, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 56, изречение първо · Конституция на Република България
  • чл. 6, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 6, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 1, ал. 1, т. 6 · Търговски закон
  • чл. 286, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 7 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№9 гр. гр. Добрич, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20213200900153 по описа за 2021 година

Търговско дело № 153/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 281/17.03.2021 г., подадена от ЮЛ.

АЛ. ИВ. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. ***, ул. „***“ № 38, общ.

***, област Добрич, с която срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ гр. София, ул. „***“ № 7, ет. 5, ЕИК 121265177 е предявен частичен иск за сумата от 75 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени от водач на товарен автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно с лихва за забава, считано от 20.03.2016 г.

( датата на увреждането) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, като инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От доказателствата по делото се установява, че на 20.03.2016 г., около 02.00 ч. – 02.15 ч., по междуселищен път ІІ-71 гр. Силистра – гр. Добрич, по 1 посока гр. Добрич се е движел състав от превозни средства товарен автомобил – седлови влекач „DAF FT 95 XF 430“ с рег. № *** с прикачено полуремарке „BLUMHARD“ рег. № ***, управляван от ***. Пътната настилка била асфалтова, запазена, в много добро състояние, без неравности и повреди по нея. Движението на състава от превозни средства – влекач и полуремарке се е осъществявало в тъмната част на денонощието, при нормална видимост за тази част от денонощието, при липса на други движещи се в участъка превозни средства. Съставът от превозни средства – влекач и полуремарке се е движел със средна скорост 80 км/ч. В същото време, в противоположната посока, в посока гр. Силистра се е движел лек автомобил „MERCEDES S 320 CDI“ с рег. № ***, управляван от ***., като на предната дясна седалка в автомобила пътувал ***,а на задната седалка вляво – ЮЛ. АЛ. ИВ. и в дясно – ***. Лекият автомобил се движел със средна скорост от 92.58 км/ч.

Наближавайки бившия комплекс „Ловчанското ханче“, водачът на състава от превозни средства загубил контрол върху управлението на състав, който се отклонил вляво и навлязъл в лентата за насрещно движение. При създалата се ситуация, в резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил и на състава от превозни средства е настъпил удар между предната лява част на лекия автомобил и предната лява част на влекача. Мястото на първоначалното съприкосновение между превозните средства се намира на около 38 м. -40 м. след ОР1 и около средата на лентата за движение по посока гр. Силистра. Вследствие на възникналите моментни сили в резултат на посоките на движение, скоростите на движение и значителната разлика в масите на превозните средства, при удара лекият автомобил се завърта около вертикалната си ос, при което е последвал страничен удар на задната му дясна част с лявата странична част на влекача, а след това и удар на лекия автомобил в крайпътно дърво. След изразходване на кинетичната енергия, превозните средства се установили в покой. Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Вещото лице е установило, че към момента на ПТП, пасажерът ЮЛ. АЛ. ИВ. е пътувал без поставен предпазен колан. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, пострадалият И. е получил следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош, счупване на множество ребра в лява и дясна гръдна половина.

2

Получените травми са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, травматичното увреждане е протекло с тежка клинична картина със значителни по сила болки и страдания и силно затруднено дишане, поради невъзможност за нормално участие в дишането на гръдния кош.

Оздравителният период протича в рамките на 2-3 месеца и завършва д образуването на костен калус на местата на счупване на ребрата. Вещото лице не е констатирало усложнения в оздравителния период, поради което следва да се приеме, че е завършил в обичайния срок. Установените на по-късен етап промени в структурата на гръбначния стълб и стави не са с травматичен характер и нямат връзка с уврежданията при ПТП.

Непосредствено след ПТП пострадалият е бил транспортиран в „МБАЛ-ДОБРИЧ“ АД, където е бил хоспитализиран в периода 20.03.2016 г. – 29.03.2016 г. След изписването си от болницата е продължил лечението в домашни условия. По време на инцидента е преживял силен шок, търпял е и продължава да търпи силни болки вследствие от получените сериозни травматични увреждания. През целия си съзнателен живот пострадалата била жизнен и енергичен човек, всекидневно ангажиран с разнообразни дейности.

Вследствие на претърпения инцидент и последствията от него, пострадалият се чувства изключително обезкуражен относно здравния си статус и възможността да се върне към предишния си начин на живот.

Гореизложените факти се установяват от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля ***.

За ПТП е било образувано ДП № 114/2016 г. по описа на ІІ РУ-МВРДобрич.

С влязло в законна сила Решение от 31.01.2018 г. по НАХД № 1623/2017 г. по описа на Районен съд-Добрич, *** е признат за виновен за това, че на 20.03.2016 г. по междуселищен път ІІ-71 гр. Силистра – гр.

Добрич, на около 80 м. преди бившия комплекс „Ловчанското ханче“ при управление на МПС товарен автомобил – седлови влекач „DAF FT 95 XF 430“ с рег. № *** с прикачено полуремарке „BLUMHARD“ рег. № ***, собственост на „ДАН КОС“ ЕООД, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, в т. ч. и ЮЛ. АЛ.

3

ИВ., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, алт. 1 във вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 3, алт. 1, б.“а“, пр. 2 във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1 500.00 лв.

По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на товарен автомобил седлови влекач „DAF FT 95 XF 430“ с рег. № *** към трети лица при застрахователя ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ гр.

София, ул. „***“ № 7, ет. 5, ЕИК 121265177 по силата на застрахователна полица № BG/23/115003105509, валидна до 17.12.2016 г.

Видно от доказателствата по делото, пострадалият е предявил срещу застрахователя претенция вх. № ЦУ 99-8426/25.11.2020 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, по което е образувана щета вх. № 0411-930-0006-2016 С писмо изх. № ЦУ 99-8560/03.12.2020 г. застрахователят е предложил на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 2 500.00 лв.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковите претенции:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.

1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

4

Ищецът е спазил процедурата по чл. 380 КЗ.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледат по същество.

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква 5 едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице трябва да е изчерпило процедурата по чл. 380 КЗ. В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно произшествие на 20.03.2016 г., за което вината е на водача на състава Николов, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/23/115003105509, валидна до 17.12.2016 г.

С влязло в законна сила Решение от 31.01.2018 г. по НАХД № 1623/2017 г. по описа на Районен съд-Добрич, *** е признат за виновен за това, че на 20.03.2016 г. по междуселищен път ІІ-71 гр. Силистра – гр.

Добрич, на около 80 м. преди бившия комплекс „Ловчанското ханче“ при управление на МПС товарен автомобил – седлови влекач „DAF FT 95 XF 430“ с рег. № *** с прикачено полуремарке „BLUMHARD“ рег. № ***, собственост на „ДАН КОС“ ЕООД, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, в т. ч. и ЮЛ. АЛ.