Решение № 32 от 28.06.2021, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Девня , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АНТОНИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20213120200077 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Н. Д. Д., ЕГН: **********, срещу НП № 23 – 0000774 / 10. 09. 2020 г. на Директор РД – АА – Варна. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 2 от Наредба № 40 / 14.

01. 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари и на основание чл. 103, ал. 2, т. 8 от ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на пет хиляди лева.

Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

На 24. 06. 2020 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, възз. Н. Д. Д.

1 управлявал моторно превозно средство – т. а. с ДК№ ***, кат. № 3, с прикачено ремарке с ДК№ ***, кат. О 4, като осъществявал превоз на опасен товар – 24 620 кг. амониев нитрат. Движението му било преустановено от свид. Д. П. К., свид. Т. С. Т. – служители при РД – АА – Варна, които при извършената проверка установили, че водача не притежава валидно ARD свидетелство. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива.

Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетелите от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

С оглед задълженията за цялостна проверка за законосъобразност съдът намира, че в рамките на административно – наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процедурните правила.

Актосъставител и административно – наказдващ орган са приели, че въззивнника е нарушил разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 2 от Наредба № 40 / 14. 01. 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари. Същата визира задължение „при превоз на опасни товари в транспортната единица да се намира и при поискване от контролен орган да се представи ARD свидетелство на водач, превозващ опасен товар, за съответния клас“. Същевременно АУАН и НП не съдържат описание в този смисъл, а е посочено, че „водачът извършва превоз на опасни товари без да притежава ARD удостоверение за обучение на водач, превозващ опасни товари за съответния клас“, т. е. не е направена разлика между „непредставяне“ и „непритежаване“.

Административно – наказващият орган е наложил наказанието на основание чл. 103, ал. 2, т. 8 от ЗАП. Тази разпоредба предвижда наказание за „водач, който извършва превоз на опасни товари, без валидно свидетелство за превоз на опасни товари“. В този смисъл не ставя ясно в какво се състои твърдяното нарушение – липса на валидно свидетелство или непредставяне на такова, но и в двата случая е налице несъответствие между материално – правна и санкционна норма. Следва да бъде акцентирано, че без значение за какво е била волята на актосъставител и административно – наказващ орган, а именно за „липса“ или за „непредставяне“ и в двата случая не е налице относимост между приетите чл. 43, ал. 2, т. 2 от Наредба № 40 / 14. 01. 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари и чл. 103, ал. 2, т. 8 от ЗАП.

В контекста на изложеното следва да бъде уточнено, че видно от АУАН и НП, актосъставител и административно – наказващ орган не са направили 2 разлика между „удостоверение“ и „свидетелство“. Законодателят изрично е уточнил, че става въпрос за „свидетелство“, а в конкретните АУАН и НП се посочва „удостоверение“, с уточнението, че в НП двете се приравняват, което също няма как да бъде прието от съда, доколкото се касае за два различни документа, като удостоверението е междинен такъв, доказващ течащо обучение на водач и необходим за издаването на свидетелство, доказващо завършено обучение с успешно положен изпит и дадени съответни права.

Отделно разглеждайки казуса в този аспект, налице е неотносимост между посоченото „удостоверение“ и волята на законодателя, а именно да се санкционира непредставяне на „свидетелство“.

В контекста на изложеното съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не може да изменя материално – правната или санкционната норма, доколкото в противен случай би се нарушило правото на административно – наказващия орган да определи самостоятелно нарушението и наказанието. Същевременно нарушителят трябва да има възможност да разбере в какво точно се състои нарушението му, респективно да организира адекватно защитата си. Всяко нарушение в тази насока представлява процесуално такова, от категорията на съществените такива, като обуславя цялостна отмяна.

Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на въззивника следва да се присъди сумата от хиляда и осемстотин лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23 – 0000774 / 10. 09. 2020 г. на Директор РД – АА – Варна, с което на Н. Д. Д., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 2 от Наредба № 40 / 14.

01. 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари и на основание чл. 103, ал. 2, т. 8 от ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на пет хиляди лева.

ОСЪЖДА РД – АА – Варна да заплати на Н. Д. Д., ЕГН: ********** сумата от хиляда и осемстотин лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 3