Решение № 16499 от 04.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16499 гр. София, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20231110156228 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 284331/12.10.2023г., с която ищецът ******** е предявил против М. Л. И. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лв., представляваща непогасена главница по сключен между ответника и ******** договор за предоставяне на кредит от разстояние № 378410 от 18.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 20.12.2022г., до окончателно изплащане на задължението; сумата от 92.34 лв.- договорна лихва за периода от 18.03.2022 г. до 14.09.2022 г., както и за сумата от 19.11 лв.- лихва за забава за периода от 14.09.2022 г. до 08.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69238/2022г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че между М. Л. И. и ******** бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 378410 от 18.03.2022г., по силата на който ******** предоставило на ответника паричен заем в размер на 800лв., които последният се задължил да върне на 6 месечни вноски за периода от 17.04.2022 г. до 14.09.2022 г., от които първите 5 в размер на 133.33 лв. и 6-та в размер на 133.35 лв., последната дължима на 14.09.2022 г., в които били включени суми за погасяване както на главница, така и на уговорената възнаградителна лихва във фиксиран размер от 40.15%. Въпреки настъпилия краен срок на договора, ответникът не погасил всички формирани парични задължения, поради което изпаднал в забава, за което дължал обезщетение за забава върху непогасената главница.

Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1

69238/2022г. на СРС, 55 състав, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК от името на ответника М. Л. И., чрез особен представител – адв. Й. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция, поддържайки, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, както и оспорва да е получавал в заем посочената от ищеца сума за главница по процесния договор. При условията на евентуалност спрямо изложените доводи, в случай че се установи наличието на договор за потребителски кредит, възразява, че същият е недействителен. Поддържа, че клаузата за заплащане на лихва се явява нищожна, на основание чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 вр. ал.5 от ЗПК, доколкото само формално е уговорена под установения максимум в размер на 48,44%, а при включването на начисленият размер на неустойка в общ размер от 310.56 лв., който компонент е следвало да бъде включен в ГПР, при изчисляването на ГПР върху главницата с посочената неустойка, то ГПР е в размер на 66,50%, който надвишава допустимия максимум по чл. 19, ал.4 ЗПК. Навежда довод, че при предоставяне на информацията съобразно чл.11 ЗПК, на потребителя не е предоставена реалната стойност на ГПР за кредита, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, договорът се явява недействителен. Намира, че уговореният размер на неустойка по чл.3, ал.2 от договора е единствено с цел да се избегне забраната за уговорка на ГПР над 50% от главницата и с това се цели заобикаляне на законовата разпоредба за максимален размер на ГПР. Възразява, че клаузата по чл.3 от договора е нищожна поради противоречие със закона, доколкото уговореният размер на неустойка не е включен в ГПР и по този начин да се избегне забраната за уговорен размер на ГПР над 50% от главницата. Оспорва да е дължима и акцесорната претенция за лихва за забава, с оглед неоснователността на иска за главното задължение. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети препис от Договор за предоставяне на кредит № 378410 от 18.03.2022г. и от Общите условия към него, от които се установява, че не посочената дата между ищеца ******** (кредитодател) и ответника М. Л. И. (кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 800 лева, със срок на кредита - 180 дни, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40,15 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 48,44 %. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено потребителят в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от обезпеченията, посочени в същата клауза: банкова гаранция в полза на кредитора или поръчителство на две физически лица, като е договорено, че при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи неустойка в размер на 310,56 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия, като в договора е обективиран погасителен план в два варианта в чл.4, ал.3, т.1 и т.2 - един при представяне на обезпечение по чл.3, ал.1 и втори при непредставено обезпечение. Видно е, че и в двата случая заемната сума следва да се върне на месечни вноски в периода от 17.04.2022г. до 14.09.2022г., всяка от които включва част от главница, част от възнаградителна лихва и част от неустойката по чл. 3, ал. 1 от договора (ако обезпечение не е било представено). Главницата по всяка вноска е в еднакъв размер от по 133,33 лева. Общо дължимата сума по кредита при представено обезпечение възлиза на 892,34 лева, а при непредставено такова – на 1202,90 лева.

Съгласно чл. 2, т.5 от договора при формирането на годишния процент на разходите 2 от 48,44 % са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

Посочено е, че М.ката на изчисление на ГПР е законово уредена, като се намира в ЗПК, Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него, въведен с изменение на ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за кредитните институции, обн. с ДВ, бр. 41 от 2018г. в сила от 01.07.2018г., както и че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР, е възнаградителната лихва по т. 3. Уточнено е, че размерът на ГПР е изчислен от съответен софтуер, като при изчисление на размера на ГПР е спазена посочената законово регламентирана формула.

Представено е електронно съобщение от 18.03.2022г., изпратено от ищеца на ответника по посочения от последния в договора за кредит имейл адрес, като с това съобщение ответникът се уведомява, че главницата по договора от 800 лева е преведена по посочената банкова сметка и в него се съдържа и погасителен план към процесния договор за кредит. Видно е от последния, че размерите на месечните погасителни вноски са идентични с размерите на погасителните вноски, предвидени в погасителния план по чл.4, ал.3, т.2 от договора, т.е. при непредставено обезпечение по чл.3, ал.1. Предвид това, съдът намира, че в тежест на ответника е било възложено заплащането и на неустойка по чл.3, ал.2 от договора за кредит в размер на 310,56 лева, поради неизпълнение на задължението му да представи обезпечение по чл.3, ал.1.

Към доказателствената съвкупност е приобщено платежно нареждане от 18.03.2022г. за сумата от 800 лева, с наредител ********* и получател М. Л. И., като е посочено, че сумата се превежда на основание договор за заем № 378410.

По делото е изслушано и прието и заключение на допусната съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че главницата по договора за кредит от 800 лева е преведена по банковата сметка на ответника на 18.03.2022г. Посочено е, че отразеният в процесния договор за кредит ГПР от 48,44 % не включва като компонент неустойката за непредставяне на обезпечение. Размерът на ГПР, ако в него се включи и посочената неустойка в размер от 310,56 лева, ще възлиза на 87,26 %.

Изслушано е и съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че процедурата по кандидатстване за кредита е изпълнена, като на ответника е изпратен SMS, с който процесният договор е активиран.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът е предявил положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

9, ал. 1 ЗПК.

Възникването на заявените от ищеца за защита вземания се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): наличието на валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 378410 от 18.03.2022 г., сключен между ******** и М. Л. И., и неговото съдържание; формата за действителност по чл.10, ал.1 ЗПК по см. на §1, т. 10 ДР ЗПК, съответно спазване изискванията на чл.5 ЗПФУР; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на уговорената договорна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по договор за предоставяне на кредит; размера на обезщетението за забава; изискуемост на вземанията.

3

Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на задълженията.

След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът М. Л. И. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът ***** е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ищецът ******** се е задължил да предостави на ответника парична сума срещу задължението на последния да я върне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.