Решение № 487 от 16.11.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Козлодуй, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20231440100451 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на П. С. П., ЕГН********** от гр.Козлодуй, ........, чрез пълномощник адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2, ПРОТИВ "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния си директор Георги Кирков, с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, с цена на иска: 1454.63лв. /хиляда четиристотин петдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/.

Иска се съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че П. С. П., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, ......, не дължи на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, обл.Враца, сумата от 1035.56лв. /хиляда тридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ представляваща главница за ползвана и неплатена топлинна енергия и топла вода за периода м.05.2014г. до м.09.2015г., такса топлинно счетоводство в размер на 8 лева /осем лева/, лихва за забава в размер на 86.07лв., /осемдесет и шест лева и седем стотинки/, както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25.00лв. /девадесет и пет лева/ и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300.00лв. /триста лева/, за които е издаден изпълнителен лист от 25.05.2016г. по ч.гр.дело № 420/2016г. на РС - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 429/2016г. по описа на СИС при Районен съд Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.

Да се обезсили издадения на 25.05.2016г. по ч.гр.дело № 420/2016г. на РС -Козлодуй изпълнителен лист.

Да се осъди „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772, да заплати направените по делото разноски.

1

В съдебни заседания ищецът участва, чрез пълномощник адвокат М. С. от Адвокатска колегия - Враца и поддържа иска.

Ответникът в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения иск от П. С. П..

Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, равно на адвокатското такова.

По делото са събрани и приложени като писмени доказателства: – Молба от 24.11.2016г. за образуване на изпълнително дело № 39/2016г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд-Козлодуй; Изпълнителен лист от 25.05.2016г. по ч.гр.дело № 420/2016г. на РС -Козлодуй; ИД №288/2007г., ведно с присъединени ИД №448/2012г.;ИД 121/2014г.; ИД №39/2016г. от ДСИ М.а Димитрова при РС Козлодуй.

Козлодуйският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд, Козлодуй е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 439 от ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това същият основават претенцията си на изтекла погасителна давност.

На 25.05.2016г. в полза на ответното дружество — „АЕЦ Козлодуй" ЕАД е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 420/2016г. на РС - Козлодуй срещу П. С. П. за сумата от 1035.56лв, представляваща главница за ползвана и неплатена топлинна енергия и топла вода за периода м.05.2014г. до м.09.2015г., такса топлинно счетоводство в размер на 8 лева, лихва за забава в размер на 86.07лв., както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25.00лв. и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300.00лв.

От доказателствата по делото е видно, че въз основа на изпълнителния лист и подадена на 24.11.2016г. молба от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е образувано изпълнително дело № 429/2016г. по описа на СИС при РС - Козлодуй.

С молбата за образуване взизкателя е поискал след изтичане срока на доброволното изпълнение по ПДИ, вземането по новообразуваното изпълнително дело да бъде присъединено към вземането по изпълнително дело № 288/2007г. по описа на СИС при РС - Козлодуй, тъй като страните са едни и същи.

На 12.12.2016г., ПДИ е връчена лично на длъжника, но не са последвали доброволни плащания. Това е единственото действие което взискателя е искал, а изпълнителя е извършил по делото.

От съдържащите се данни в изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б "в" от ЗЗД. В този 2 смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС, според което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.

От отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на взискателя не е установено с влязло в законна сила съдебно решение, а изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен.

В Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС е дадено подробно тълкуване по поставения въпрос, по който са съществували противоречия в съдебната практика. По силата на т.14 от тълкувателното решение подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание но чл.242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД. В т. 10 на тълкувателното решение е посочено, че: „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването па изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. “

Съгласно разясненията, дадени в т. 10 на Тълкувателното решение прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл.116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо 3 съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

За вземането по изпълнителния лист давността не е прекъсната с разпореждането на ДСИ за присъединяване на процесното вземане по изпълнително дело № 429/2016г. към изпълнително дело № 288/2007г., тъй като това не е същинско изпълнително действие. Безспорно, сред изрично изброените в т.10 на ТР № 2/2015г. изпълнителни действия прекъсващи давността в изпълнителното производство е посочено „присъединяването на кредитора", но в случая е налице присъединяване на изпълнителни дела между същите страни, а не присъединяване на кредитор по смисъла на чл.456 ГПК.

В т.14 от ТР № 2/2015г., ВКС е прието, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Ако такъв иск не е предявен, какъвто е и настоящият случай, давността не се счита прекъсната със заявлението. След като давността не е прекъсната, то не е налице основание за изключването от давностния срок на периода от време, изтекъл между настъпването на изискуемостта на вземането и влизането в сила на заповедта за изпълнение.

Съдът приема, че началният момент на давностния срок е преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, но крайният момент на изтичането на 3-годишната давност за погасяване на вземането за главница е станало след издаването на изпълнителния лист, но преди образуването на изпълнителното производство. Поради това погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.439 ГПК, който следва да бъде взет предвид при оспорването на изпълнението.

По отношение на вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск, започналата да тече от падежа на вземането погасителна давност не се е прекъснала с предявяване на заявлението в съда. От посоченото в изпълнителния лист е видно, че вземането касае неплатена топлинна енергия в периода от месец май 2014г. до месец септември 2015г. В случая крайната дата на периода на консумация на топлинната енергия е месец септември 2015г., а падежът на задължението по последната фактура е един месец след тази дата, т.е. месец октомври 2015г. Доколкото не е посочена дата на заплащане на фактурата, то най - късната възможна такава е 31.10.2015г. Следователно, започналата да тече от 01.11.2015г. погасителна давност по отношение на вземането е изтекла на 01.11.2018г., до когато в изпълнителното производство не са поискани от взискателя „АЕЦ Козлодуй" ЕАД и извършени от съдебния изпълнител никакви изпълнителни действия, който да са я прекъснали.

С погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД. Погасяват се и разноските, направени в заповедното производство.

Ищецът не дължи на ответното дружество сумите по посочения 4 изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 420/2016г. по описа на PC - Козлодуй, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главница, лихви и разноски.

Искането на ищеца за обезсилване на изпълнителния лист на основание погасяване на задължението, обективирано в него по давност, е неоснователно и следва да се отхвърли. Влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 ГПК, е основание за прекратяване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител (чл. 433, ал.1, т.7, пр.1 ГПК), но не и за обезсилване на изпълнителния лист.

По разноските: