Определение № 4508 от 08.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4508 гр. София, 08.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002104306 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 17795/28.06.2024 г., подадена от А. М. К., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Д. Д. П., чрез адвокат А.

М., срещу решение № 568 от 10.05.2024 г. по гр. д. № 2727/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261959 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 3591/2021 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Б. Ж. К. срещу И. Г. К., Л. Л. Р. и Л.

Л. Р. иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на 8/12 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, със застроена площ от 119 кв.м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 2 с площ от 10.10 кв.м, заедно с приспадащите му се 6.49 ид.ч. от общите части на сградата, построена върху УПИ *-*, * от кв. 258а по плана на [населено място], местност „П. - Б.“, с площ от 1438 кв.м.

Въззивният съд, сезиран с жалба от Б. Ж. К. (починал в хода на производството, с конституирани на негово място А. Б. К. - наследник по закон, и А. М. К. - наследник по завещание), подробно е изложил наведените с въззивната жалба и отговорите й доводи на страните.

Съобразил е, че ищецът по делото Б. Ж. К. твърди, че синът му М. К. придобил през 2003 г. недвижим имот – процесния апартамент, като същият бил закупен със средства на ищеца на името на сина му. През 2010 г. синът му починал и оставил за свои наследници съпругата си - ответницата И. К., баща си - ищецът Б. К., и майка си Л. К., която от своя страна починала през 2019 г. и оставила за наследници по закон ответниците Л. Л. Р., Л. Л. Р. и ищеца Б. К..

1

Ищецът излага, че притежава по силата на наследствено правоприемство 4/12 ид.ч. от имота, а останалата част от 8/12 ид.ч. придобил по давност, чрез упражнявано владение с намерение да свои в периода от 30.06.2010 г. до предявяване на исковата молба - 08.12.2020 г.; след смъртта на сина си установил фактическа власт за себе си върху целия имот, като в него живели двамата със съпругата му Л. К. до смъртта й през 2019 г., но тя била със съзнанието, че имотът е на ищеца, тъй като той нямал претенции към нейните имоти, с които тя се разпоредила в полза на децата от първия си брак, и манифестирал пред ответниците по делото, че свои имота. От своя страна, И. Г. К. е оспорила исковата претенция с доводи, че са неверни твърденията, че имотът бил закупен със средства на ищеца, че последният владял несмущавано имота от смъртта на М. К. през 2010 г. до смъртта на съпругата му Л. К. през 2019 г., с която живеел в имота, и след това, както и че Л.

К. била със съзнанието, че имотът е на съпруга й. Не е оспорила, че считано от м. януари 2021 г. ищецът владял имота и не допускал други лица до него, за което тя сезирала прокуратурата и било образувано досъдебно производство. Посочила е, че в периода до 2021 г. имала достъп до апартамента, а в началото на 2021 г. установила, че ключалките на жилището са сменени. През цялото време заплащала данъци и консумативи (битови сметки) за имота. Ищецът по никакъв начин не демонстрирал пред нея намерението си да владее целия имот и да го свои за себе си. Преди сключване на брака си и след това живяла със съпруга си М. К. в процесния апартамент и там двамата били адресно регистрирани. В периода от 2018 г. заплащала сметки за ползване на електрическа енергия в имота, както и абонамент за телевизионни и други услуги. След смъртта на съпруга й през 2010 г. била в добри отношения с родителите му и полагала грижи за тях, като им оказвала помощ и заплащала за лечението на Л. К.. Ответниците Л. Л. Р. и Л. Л. Р. са оспорили твърденията на ищеца, че той владял сам несмущавано имота от 2003 г. до смъртта на майка им Л. К. през 2019 г., че тя била със съзнание, че имотът е на ищеца, както и че последният манифестирал спрямо тях намерението си, че владее имота само за себе си. Посочили са, че след като майка им се разболяла, в течение на 7-8 години те поели всички грижи и разноски за лечението й, в това число и за консумативи за апартамента й, пътните разходи на ищеца, който посещавал дъщеря си в гр. Варна, като ответницата И. К. заплащала част от разходите.

Имотът бил закупен от брат им М. К., който го обзавел и се нанесъл да живее в него, а впоследствие и родителите му. След сключване на брака на М. с И., тя също започнала да живее в имота. След смъртта на майка им през 2019 г. ответниците изпратили нотариална покана до ищеца, с която изразили изрично желанието си да получават наем от припадащите им се дялове от имуществото на майка им, притежавани в съсобственост с ищеца, включително процесния апартамент.

Предвид липсата на спор между наследниците по закон и по завещание, въззивният съд е прекратил производството по отношение на наследника по закон на Б. К. - А. Б. К., като е посочил, че наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, което определя и активната процесуална легитимация.

Съдът е приел за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представения по делото нотариален акт № 73/15.04.2002 2 г., вписан с вх. peг. № 6992/2002 г., акт № 14, том XXX на СВ - гр. София, се установява, че М. Б. К. е придобил от „Строй” ООД правото на строеж за изграждане на процесния апартамент, като съгласно удостоверение № 51/08.12.2003 г. сградата на [улица] е въведена в експлоатация. От удостоверение за сключен граждански брак № 402916/11.01.2009 г. се установява, че на посочената дата М. Б. К. и И. Г. Б. са сключили граждански брак, като след брака съпругата е приела да носи името К.. М. К. е починал на 30.06.2010 г. и е оставил за наследници по закон: И. К. – съпруга, и Б. К. и Л. К. - родители. Л. К. е починала на 21.04.2019 г. и е оставила за наследници по закон: Б. К. – съпруг, и Л. Р. и Л. Р. - деца.

Съдът е визирал, че спорно по делото е дали Б. Ж. К. е придобил 8/12 ид.ч. от процесния имот въз основа на давностно владение за периода от 30.06.2010 г. до 08.12.2020 г. Посочил е, че съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, като в казуса пред него съсобствеността произтича от наследяване. Изложил е, че в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. За да настъпи ефектът на придобивната давност, владението върху имота следва да бъде явно, владелецът следва да извършва такива фактически действия, които да изразяват намерението му за своене и да могат да станат достояние на собственика. При позоваване на придобивна давност за чуждата идеална част, съсобственикът трябва да докаже при спор, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите. Като изхожда от прилагането на законната презумпция на чл. 69 ЗС, ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. приема, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един-единствен владелец на целия съсобствен имот.

Следва да се установи кумулативното наличие на няколко условия, а именно: упражняване на фактическа власт върху целия имот с намерение за своене; осъществяваното владение да 3 бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато; същото да е продължило за срок от 10 години. За да настъпи промяна в основанието на държането с едностранни действия, необходимо е държателят да извърши действия, с които да прояви активност, която по смисъл и съдържание отрича владението на владелеца, да престане да държи вещта за другиго и да започне да я държи за себе си - към фактическата власт, която упражнява, да прибави и намерение да свои вещта, да извърши действия, с които да демонстрира промяната в основанието и които да са стигнали до знанието на владелеца. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението (interversio possessionis), при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.

Софийски апелативен съд е приел, че от ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че всички свидетели, разпитани по делото - С. Т., М. М., Е. П., В. К., С. Г. и В.

К., са дали показания, че ищецът е започнал да живее в имота след завършване на сградата през 2003 г., заедно със съпругата си Л. К. и сина си М. К.; че Л. К. е живяла в имота до смъртта си през 2019 г. и от този момент и към разглеждане на делото ищецът е продължил да живее в апартамента сам. Посочил е, че относно субективния елемент - намерението, с което е осъществявана тази фактическа власт, ангажираните по делото доказателства са противоречиви, като се оформени две групи свидетели във връзка с твърденията на Б. К., че е закупил имота със свои средства на името на сина си, а след смъртта на сина им съпругата му Л. К. е считала, че имотът е на ищеца и той е владял и нейната идеална част от същия, както и по възраженията на ответниците, че съпругата на М. К. - И. К., е живяла в имота преди брака си с наследодателя, а ответниците Л. и Л. Р. - при посещенията си в България, когато са отсядали в апартамента за времето от 2003 г. до смъртта на майка си през 2019 г.

Свидетелят С. Т., съсед на ищеца, живущ в същата сграда, в която е процесният апартамент, е дал показания, че ответницата И. К. никога не е живяла в жилището и не е имала ключ за него, наследодателят М. също нямал ключ, като след сключването на брака се изнесъл от апартамента и при посещения в жилището Б. К. му отварял. Свидетелят не познава ответниците Л. и Л. Р. и не е виждал последните двама да посещават апартамента. В апартамента живели ищецът и съпругата му, като след като тя се разболяла и залежала, той спрял да пътува и сам се грижил за нея, с помощта на жена, която идвала да чисти и готви.

Относно имуществото на наследодателя М. К., единственото, което знае свидетелят, е това, което му е споделил ищецът и което се отнася до друг имот, не процесния - апартамент, в който са живели М. и И. К. след брака им, за който друг апартамент ищецът споделил на свидетеля, че ще остави на ответницата И. К.. Свидетелката В. К. - съседка на ищеца, е дала показания, че живее на същия етаж и че И. К. не е живяла в процесния имот заедно със съпруга си, преди брака им или след това. След смъртта на М., в имота живели единствено ищецът и съпругата му Л. К.. Виждала е децата на Л. - Л. и Л. Р., да идват на гости по празници, преди смъртта на М. К., но не ги е виждала да отсядат или да нощуват в процесния апартамент, а след смъртта на М. К. не ги е виждала да посещават имота, включително и след като майка им се разболяла. Свидетелката сочи, че тя лично е полагала 4 грижи за Л. К., тъй като е лекар. След като Л. се разболяла, е виждала И. К. да идва в имота, но без да има собствен ключ - винаги звъняла и й отваряли. Говорила с ищеца и Л. К. относно собствеността върху имота, за което свидетелката посочва: „Те са ми споделяли, че И. има собствен апартамент, който аз също го знам, когато го купуваха. Двете деца, които живеят в чужбина, Л. им беше разпределила техните имоти, реално този апартамент беше техен“. Относно свободния достъп до апартамента свидетелката сочи, че е виждала И. К. да посещава апартамента, но смята, че последната не разполагала със собствен ключ.

Разпечатката съдържа 28 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3128a63c-5da7-4689-bdae-0506ac486c0b