Решение № 7763 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7763 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100504440 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 86223/11.03.2025 г. на ответницата И. П. И., ЕГН **********, чрез адв. С.С., срещу решение № 2897 от 21.02.2025 г., постановено по гр. дело № 68792/2023 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 181,99 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.06.2023 г., за която сума по ч. гр. дело № 37960/2023 г. по описа на СРС, 64 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 27.07.2023 г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, тъй като съгласно общите условия от 2016 г. изпадането в забава е обусловено от съставянето от продавача на ежемесечни фактури, отнасящи се за процесния период, каквито по делото не се доказва да са били издавани и получавани. Поддържа се, че сумите по издадените фактури се заплащат от клиента в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, но доколкото се претендират прогнозно начислени суми и общата фактура се издава в по-късен момент, то изпадането в забава е обусловено от отправянето на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения се отправя искане първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за забава върху главницата за цена 1 на топлинна енергия да се отхвърли. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, с който я оспорва. Поддържа се, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен краен извод относно дължимостта на акцесорното вземане за лихва за забава, поради което се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а постановеното решение да се потвърди в обжалваната част.

Претендират се и разноски.

Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Далсия“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Решение № 2897 от 21.02.2025 г., постановено по гр. дело № 68792/2023 г. по описа на СРС, 64 състав, не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е признато за установено, че И. П. И., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 1 579,26 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия до имот на адрес: гр.

****, таван, с аб. № 367427, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2023 г. до окончателното плащане, т. е. със сила на пресъдено нещо между страните е установено наличието на главен дълг в посочения размер.

Доколкото установеното главно вземане за цена на топлинна енергия се отнася за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., то приложение следва да намерят общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., като в чл. 33, ал. 1 от същите се предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от общите 2 условия започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая, падежът на задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Следователно, анализът на посочените клаузи от общите условия показва, че лихва се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва - арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в случая ответницата е изпаднала в забава относно задължението си за главница за цена на потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след издаване на общата фактура за първия отчетен период на 31.07.2021 г., т. е. от 15.09.2021 г. и до посочената крайна дата 22.06.2023 г., тя дължи обезщетение за забава в размер на 181,99 лв. върху установения главен дълг.

С оглед съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2897 от 21.02.2025 г., постановено по гр. дело № 68792/2023 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, с която е признато за установено, че И. П.

И., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 181,99 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.06.2023 г., за която сума по ч. гр. дело № 37960/2023 г. по описа на СРС, 64 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.07.2023 г.

ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ет. 1 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 273, вр. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия” ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4