Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 22.02.2021, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1849/2020
Вид
Решение № 76
Подписан
22.02.2021
В сила
16.03.2021
Състав
СВЕТЛАНА КЪНЧЕВА ЧОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Разград , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело № 20203330101849 по описа за 2020 година

Производството е с правно основание чл.439 от ГПК.

Депозирана е искова молба от З. З. Г., с която е предявен иск против БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България, за приемане на установено по отношение на ответника, че не дължи сумата 1769,41лв., от които главница в размер на 441,67лв., със законна лихва в размер на 269,89лв. за периода 05.11.14г.-12.11.20г., 72,45лв. неолихвяеми вземания, 650лв. присъдени разноски 50лв. разноски по изп. дело №20207610400341 по описа на ЧСИ Г.Солаков. Сочи, че е длъжник по изп. дело №20207610400341 по описа на ЧСИ Г.Солаков, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. №23/2015г. на РРС. Като с иск по чл.422 ГПК са били претендирани суми по договор за заем от 12.05.13г., по който страните уговорили разсрочено връщане с краен срок – 20.05.14г., от който момент тече изискуемостта на вземането. Излага доводи, че задължението се погасява с пет годишна давност, настъпила в случая на 20.05.2019г. Решението по гр.д. №2/2015г. е влязло в сила на 20.07.2015г., като от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла към 20.07.2020г. В този период от време кредиторът не е предприел никакви принудителни действия по събиране на вземането си. Образувано е изп. дело през м. октомври 2020г., след изтичане на давностния срок. Предприетото изпълнително действиеналагане на запор на 29.10.20г. е след изтичането на давността.

Ответникът депозира отговор, намира иска за недопустим. В противен случай изразява готовност за сключване на извънсъдебно споразумение с ищеца, като спорът да бъде уреден доброволно. Сочи при желание на ищеца, делото да бъде спряно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната 1 фактическа обстановка: Изпълнително дело №20207610400341 по описа на ЧСИ Г.Солаков е образувано въз основа на молба от 13.10.2020г. от представител на ответника за издаден изпълнителен лист по гр.д. №23/2015г. на РРС, с решение по което е уважен предявен по реда на чл.422 ГПК иск срещу ищцата, за осъждането и да заплати сумата 441,67лв. главница, 19,13лв. мораторна лихва, 53,14лв. такса обработка, 325лв. разноски. По изпълнителното дело на ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение на 29.102020г., с която е съобщено за наложени запори на МПС, както и на банкови сметки и трудово възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим, поради наличието на интерес от воденето му, тъй като ищецът се позовава на факт – последващ издаването на изпълнителния титул, което може да бъде предявено от длъжника към взискателя единствено по съдебен ред. Установено е, че предмет на изпълнителното производство е събирането на парично вземане образувано по молба от ответника с приложен изпълнителен лист по гр.д. №23/2015г. на РРС. Решението е влязло в сила на 20.07.2015г. Изпълнителното производство е образувано по молба на ответника от 13.10.2020г. Давностният срок започва да тече от влизане в сила на решението, когато вземането е установено със съдебно решение. За да се приеме, че е изтекъл срокът по чл.117 ал.1 от ЗЗД за погасяване вземането на кредитор в изпълнителното производство, следва да се изхожда от задължителното тълкуване дадено с ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Според решението давност върху вземането тече и в изпълнителния процес. Изпълнителното дело се образува с молба от кредитора до съдебния изпълнител, като подаването на тази молба не прекъсва давността. За разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на кое да е действие за принудително изпълнение насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до настъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, прочуването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др. Прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно/за разлика от исковия/ с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа, или да не действа, като е посочено, че 2

ППВС №3/80г. следва да се счита за изгубило сила. От всичко изложено следва, че от влизане в сила на съденото решение по гр.д. №23/2015г. на РРС, започва да тече нова давност, като пет годишния срок в случая е изтекъл на 20.07.2020г., т.е. преди образуваното изпълнителното производство и съответно преди наложения запор от 03.11.2020г. Поради което претенцията е основателна, погасена поради изтекъл пет годишния давностен срок.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 300лв.

По гореизложените съображения, съдът:

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено, по отношение на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК204915054 седалище гр.София, ж.к. Младост 4 Бизнес парк София сгр.14, че З. З. Г., ЕГН**********, адрес ******************, не дължи сумата 1769,41лв., от които главница в размер на 441,67лв. със законна лихва в размер на 269,89лв. за периода 05.11.2014г. - 12.11.2020г., 72,45лв. неолихвяеми вземания, 650лв. присъдени разноски 50лв. разноски по изпълнително дело-предмет на изп.д. №20207610400341 по описа на ЧСИ Г. С., поради изтекла пет годишна давност.

ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК204915054 седалище гр.София, ж.к. Младост 4 Бизнес парк София сгр.14 да заплати на З. З. Г., ЕГН**********, адрес ****************** сумата от 300лв./триста лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3