Решение № 2861 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2861 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110123612 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от К. А. Б. срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес [адрес], представлявани от управителя на ЕС М.Ц.М., конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, приети от Общото събрание на ЕС на 03.04.2024 г.

Ищецът К. Б. излага твърдения, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [адрес], като ответната страна по делото са останалите собственици на самостоятелни обекти. Посочва, че на 03.04.2024 г. било проведено общо събрание на етажните собственици, на което били приети конкретни решения по т. 1 – т. 4 от обявения дневен ред, а именно: по т. 1 – за избор на нов Управителен съвет и касиер на ЕС; по т. 2 – за отмяна на решения на Общото събрание на ЕС, приети на 03.03.2024 г.; по т. 3 – за строеж на ограда; по т. 4 – за поставяне на технически средства – видеокамери, и за премахване на такива. С исковата молба ищецът оспорва като незаконосъобразни решенията по т. 1 – т. 4 с искане за тяхната отмяна, изтъквайки наличието на конкретни нарушения, касаещи организирането на общото събрание, приемането на решенията и изготвянето на протокола от събранието. Твърди, че решението по т. 1 е взето в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗУЕС и на чл. 23, ал. 1, т. 12а ЗУЕС, тъй като на 03.03.2024 г. е избран Управителен съвет за срок от две години, както и в нарушение на чл. 13, ал. 7 ЗУЕС, тъй като избирането на нов касиер не присъствало в предварително обявения дневен ред. Сочи, че решението по т. 2 е незаконосъобразно поради това, че решения на Общото събрание се отменят само по съдебен ред. Поддържа незаконосъобразност на решението по т. 3 с твърдения, че същото не е взето с изискуемото мнозинство съгласно чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. Излага, че решението по т. 4 е взето в нарушение на чл. 17а, ал. 3 ЗУЕС и чл. 16, ал. 6, изр. 2 ЗУЕС, тъй като на ищеца не му е дадена възможност да гласува неприсъствено, въпреки направеното от него искане за това, както и в нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС, предвид това, че поставянето на видеокамери не присъствало в предварително обявения дневен ред. Изяснява, че на 15.03.2024 г. е получил 1 молба от трима етажни собственици за свикване на общо събрание с предварително обявен дневен ред, вследствие на което в срока по чл. 12, ал. 3 ЗУЕС ищецът, в качеството си на председател на УС, свикал такова, но без да се съобрази изцяло с предложения от собствениците дневен ред. Твърди, че на така свиканото ОС никой от етажните собственици не се е явил, като впоследствие Общо събрание било свикано по инициатива на собствениците, но в нарушение на чл. 12, ал. 4 ЗУЕС. Излага твърдения, че в поканата за свикване на общото събрание липсва подпис на един от свикващите собственици, което е в нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, както и, че липсва час на поставяне на поканата. Излага доводи за нарушение на чл. 13, ал. 7 ЗУЕС – в поканата не бил посочен електронен адрес на Управителния съвет и не били предложени конкретни проекторешения в случай на неприсъствено гласуване. Ищецът посочва и, че не е спазена разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС – съобщението за изготвен протокол от Общото събрание било поставено от новоизбрания председател на УС на ЕС - М.М., въпреки че решението на ОС за избирането му не било влязло в сила към този момент. Ищецът излага, че протоколът от ОС е оспорен пред Управителния съвет по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, което оспорване било уважено.

Поради тези причини К. Б. счита, че взетите от ОС решения по т. 1 – т. 4 са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, отправяйки искане за това.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна – останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес [адрес], представлявани от председателя на УС на ЕС М.Ц.М., чрез пълномощника си адв. Н., намира исковата молба за допустима, но нередовна. По същество оспорва изцяло предявената искова претенция като неоснователна. Не оспорва, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната жилищна сграда в [адрес], като изрично възразява срещу твърденията му същият да е бил преизбран за председател на ЕС на заседание от 03.03.2024 г., както и за наличието на допуснати нарушения при свикването и провеждането на процесното ОС от 03.04.2024 г. Посочва, че това Общо събрание е свикано по реда на чл. 12, ал. 4 ЗУЕС поради несвикване на ОС от УС на ЕС в срока по ал. 3. Излага се, че на 15.03.2024 г. до предходния управител на ЕС – ищеца по делото К. Б. била отправена покана от етажните собственици, притежаващи общо 55,42 % идеални чати от общите части на сградата, за свикване на общо събрание с предложен от тях дневен ред, който обаче не бил уважен от управителя. Последният действително свикал общо събрание, но с произволен дневен ред. По тази причина собствениците, притежаващи 55,42 % ид. ч., свикали събрание по своя инициатива съобразно чл. 12, ал. 4 ЗУЕС. Оспорва твърденията на ищеца, че в поканата за свикване на ОС липсва подпис на един от собствениците, както и час на поставянето . Уточнява, че на таблото в сградата на ЕС бил поставен екземпляр от поканата, на който не бил ясен подписът на етажния собственик М.К., тъй като същата не желаела личните данни да бъдат разгласявани на обществено място. Оригиналната покана за свикване на ОС съдържала подписите на свикващите събранието. В отговора на исковата молба ответната страна излага, че за поставяне на поканата на таблото във входа на сградата бил съставен и нарочен протокол, съдържащ отбелязване на деня и часа на това действие.

Оспорва се при свикване на ОС в условията на чл. 12, ал. 4 ЗУЕС в поканата да е необходимо посочване на електронния адрес на Управителния съвет. Изтъква се, че всички въпроси, за обсъждане и гласуване на които е свикано процесното ОС, не са от категорията на тези, за които е допустимо неприсъствено гласуване. Не оспорва, че новоизбраният на процесното ОС председател на УС М.М. е поставил съобщение за изготвения протокол от събранието, като твърди, че решенията на ОС на ЕС са с незабавно изпълнение. Сочи, че ищецът е оспорил протокола от събранието пред себе си, а не пред новоизбрания председател на УС, поради което оспорването по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС е недействително. По същество в отговора се излага, че взетите решения по т. 1 от процесното Общо събрание са законосъобразни, посочвайки, че през 2020 г. ищецът е бил избран за управител на ЕС, но от този момент същият извършил множество нарушения и своеволия, като инсталиране на 2 незаконно видеонаблюдение, затваряне на пътеката за достъп до входа на сградата, разрушаване на оградата, разделяща имотите на № 14 и № 16 и много други, с което създал огромно напрежение в жилищната сграда. Поддържа се, че по негова инициатива на 03.03.2024 г. било проведено ОС на ЕС, въпреки възразяването от останали етажни собственици, предвид това, че се касае за официален празник, на което присъствали всички собственици. На това събрание било прието решение – гласувано единствено от ищеца Б. за изваждане на всички собственици и ползватели в сградата, с изключение на две лица, срещу което останалите присъстващи заявили, че са против. Други решения не били приети. Излага се, че въпреки това ищецът добавил в протокола от 03.03.2024 г. несъществуващи решения, за да бъде вписан като председател на ЕС за нов период. В отговора на исковата молба се оспорва да е било прието решение по т. 4 на ОС на 03.03.2024 г., а именно за избор на УС и на председател на същия с довод, че протоколът от това ОС е оспорен по съдебен ред, като съдържащ несъществуващи решения. Посочва се, че това обстоятелство и други такива довели до свикване на процесното ОС и провеждането му при посочените точки от дневния ред. Излага се, че поради явната злоупотреба с права, а именно гласуването от ищеца за изваждането на собствениците от сградата, на процесното ОС било прието изрично решение за отмяна на тези решения, като в тази връзка се посочва, че е инициирано нарочно производство пред СРС. По отношение на решението по т. 3 от дневния ред се излага, че с взетото решение на ЕС за предприемане на действия по законен ред за възстановяване на разрушената по нареждане на ищеца ограда, по същество ЕС единствено допълва бъдещи административни процедури, без да ги замества. В отговора се посочва, че в процесния дневен ред няма точки, по отношение на които законът да позволява неприсъствено гласуване, поради което и на ищеца не е дадена такава възможност. С тези доводи ответната страна - останалите етажни собственици от процесната сграда в режим на ЕС отправя искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на ЕС, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

По своята правна същност исковете по чл. 40 ЗУЕС са конститутивни и имат за свой предмет упражняване на потестативното материално право на собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС за отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажни собственици.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУЕС една от формите на управление на етажната собственост е общото събрание, при която органи на управление са Общото събрание и управителния съвет (управител), а съгласно чл. 11 и чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, при упражняване на законовите си правомощия Общото събрание, в която участват собствениците/ползватели на самостоятелни обекти, приема решения. Решенията на Общото събрание на сграда в режим на етажна са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на една обща цел. Последните се вземат по специално законовоустановена процедура, регламентираща начина на свикване на ОС, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за действителността на решението – в т. см. Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. дело № 657/2012 г., I г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Характера на решенията на етажната собственост обуславя и особения ред за проверка на законосъобразността им, определен от правилата в ЗС и ЗУЕС, като контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен. Последният се 3 инициира от ограничен кръг активно процесуално легитимирани лица - собствениците на обекти от етажната собственост – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в рамките на преклузивен по характера си срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

С оглед специфичния характер на решенията на ОС, правомощията на съда в производство по реда на чл. 40 ЗУЕС и предмета на проверка също са изчерпателно посочени, доколкото отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с решението си не може да замести решението на общото събрание на етажните собственици.

Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда искова молба. Предвид това и с оглед принципа на диспозитивното начало, установен в разпоредбата на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определяне на вида и предмета на търсената защита от страните, то и в производство по иск по чл. 40 ЗУЕС съдът дължи да изследва именно посочените от ищеца доводи, насочени към оспорване процесуалната и материална законосъобразност на взетите решения.

Разпечатката съдържа 17 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/312856ca-1e4c-4cfd-93a8-424e9284ab8c