Определение № 236 от 11.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Варна, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20253100900410 по описа за 2025 година

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, удовлетворяващ формалните и съдържателни изисквания за редовност на същия по чл. 131 ГПК, поради което на основание чл. 140, ал. 3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД срещу Х. Х. Х. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащането на сумата от 15 986,69 евро (левова равностойност 31 267,25 лв.), представляваща спор от главници за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 23.07.2019 г. до 07.04.2025 г., с период на прекъсване от 18.12.2019 г. до 17.07.2023 г., по партида с абонатен номер **** за обект – имот, находящ се в г.В. ****, и сумата от 1402,53 евро (левова равностойност 2734,12 лв.), представляваща обезщетение за забава за периода от 22.09.2019 г. до 26.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.05.2025 г., до окончателното погасяване на задължението.

Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се в В. у.Д.****, с абонатен номер **** , е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е отхвърлено с Разпореждане № 20283/16.05.2025 г. по ч.гр.д. № 6233/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането. Сочи се, че част от претендираната сума за главница представлява цена за реално доставено количество вода, отчетено чрез електронен карнет (таблет), при което се прилага правилото на чл. 23, ал. 4 ОУ, като не се изисква подпис от потребителя при отчета. Твърди се, че на 17.07.2024 г. е съставен констативен протокол № 10/17.07.2024 г. за извършен отчет на индивидуалния водомер на ответника в присъствието на лице, което е осигурило достъп до измервателния уред, при което е установено показание от 2576 куб.м., а с констативен протокол № 15/21.08.2024 г. по идентичен начин е установено 1 показание от 3403 куб.м.

С уточняващите молби се пояснява, че с издадените фактури в периода 23.08.2019 г. – 19.12.2019 г. е начислено служебно (прогнозно) определено количество вода за периода от 23.07.2019 г. до 18.12.2019 г. на основание чл. 23, ал.

3 във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ.

Излага се, че задължението по фактура № 1520625321 от 27.05.2024 г. е определено на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ, като количеството от 1497 куб.м. за периода от 23.04.2024г. - 22.05.2024 г. е определено на основание чл. 24, ал. 4, изречение последно ОУ - т.е. това количество вода не е отчетено по водомера на ответника. Разходът на вода е формиран въз основа на нормативно регламентирана методика съгласно чл. 49 от ОУ - по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление на вода в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.

След това с фактура № 1520832844 от 25.06. 2024г. служебно (прогнозно) е определено количество вода за периода 22.05.2024 г. - 20.06.2024 г. на стойност 121,44 лв., на основание чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ. Твърди се, че начисленото с тази фактура количество вода от 5 куб.м. е изравнено при визуалния отчет, извършен на 19.07.2024 г.

Относно задължението по фактура № 1521014249 от 19.07.2024 г., начислено за периода от 17.07.2023 г. - 19.07.2024 г., се сочи, че е фактурирано въз основа на реален отчет на показанието на водомера на ответника, извършено на 19.07.2024 г., удостоверено с подпис на лицето, осигурило достъп до водомера.

Началната дата на периода на потребление е определена на основание чл. 24, ал. 4 във връзка с чл. 24, ал. 3 от ОУ - поради неизпълнение на задължението на потребителя да уточни извършване на отчитането в удобно за двете страни време в срок не подълъг от една година от последното отчитане. Тъй като ответникът не е осигурявал достъп до водомера повече от една година (от 2019 г.) началната дата на периода на потребление е определена на 17.07.2023 г.

Сочи се, че с ф актура № 1521239345 от 23.08. 2024 г . е начислено задължение за реално отчетено количество вода по показание на водомера на ответника, извършено на 21.08.2024 г., за периода 19.07.2024 г. - 21.08.2024г., на стойност 4539.24 лв. на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ. След това с издадените фактури в периода 25.09.2024 г. – 11.04.2025 г., подробно описани в уточняващата молба от 11.09.2025 г., е начислено служебно (прогнозно) определено количество вода за периода 21.08.2024г. - 07.04.2025г., на основание чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ.

Поддържа се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ отчетеното количество ВиК услуги. В този смисъл ищецът моли за уважаване на предявените искове и претендира и присъждане на направените съдебни разноски, в т.ч. и за заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Х. Х. Х., чрез назначения му особен представител адв. В. В., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се качеството на потребител на ВиК услуги на ответника по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ, наличието на облигационна връзка между страните, както и че претендираните ВиК услуги са реално доставени и потребени от абоната, като се оспорва доказателствената стойност на едностранно съставените от ищеца частни документи – опис на отчети и справка за 2 недобора. Акцентира се върху разминаване между адреса на имота, посочен във справката за наложена възбрана, и в приложените към исковата молба писмени доказателства, вкл. опис на отчети, вследствие на което не може да бъде направен категоричен извод, че ответникът е собственик на процесния обект на потребление, заведен при ищеца с абонатен номер ****. Навежда се възражение за ненадлежно проведена процедура по служебно начисляване на количествата вода по партидата на ответника, съобразно правилата на ОУ на доставчика на ВиК услуги. Инвокира се възражение, че отчетеното количество вода за 35 дни в периода от 17.07.2024 г. до 21.08.2024 г. от 827 куб.м. в апартамент в сграда в етажна собственост е твърде голямо за обичайно средно, а дори и над средното потребление за частен абонат и житейски неоправдано, което сочи на неправилно снети показания от длъжностното лице и/или техническа неизправност на водомера, в резултат на което измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора не отговаря на действително потребеното количество. Релевира се и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за претенциите на ищеца за заплащане на суми като главници, дължими за ползвани ВиК услуги, за периода от 23.07.2019 г. до 15.05.2022 г. Поддържа се, че акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД също се явява неоснователна, предвид неоснователността на главния иск. Оспорва се искането на ищеца за присъждане на сторените съдебни разноски в заповедното производство, предвид отказът за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

На основание чл.146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с абонатен номер **** за обект, находящ се в г.В. ****; 2) ищецът да е предоставил на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги, вкл. количествата реално отчетена доставена и потребена вода, чрез технически изправно средство за измерване, както и количествата служебна начислена такава; 3) наличието на предпоставките за служебно начисляване на количество вода, на които се позовава ищецът, вкл. твърденията си, че ответникът не е осигурявал достъп до водомера повече от една година (от 2019 г.). В тежест на ищцовото дружество е да установи тези обстоятелства, като за същите не сочи доказателства. Ищецът следва да докаже точното изчисляване на служебната консумация по предвидения в Общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ ред, за което също не сочи доказателства , настъпването на изискуемостта задължението, както и размера на мораторната лихва върху главницата.

Ответникът следва да установи точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

По доказателствата:

Представените към исковата молба писмени документи следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими писмени доказателствени средства за правилното решаване на повдигнатия материалноправен спор.

Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с посочените в исковата молба задачи съдът намира, че следва да бъде уважено, с изключение на поставения трети въпрос.

3

Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2026 г. от 10,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

УКАЗВА на страните, че в случай че в този срок не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на твърдените обстоятелствата, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба писмени доказателствени средства.

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал служебно изисканото ч. гр. д. № 6233/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 14 с-в.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушване на ССчЕ, със задача вещото лице след запознаване с материалите по делото и намиращата се в счетоводството на дружеството-ищец документация да даде заключение по поставените в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението, в размер на 150 евро (сто и петдесет евро), вносим от ищеца „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, в който срок следва да представи доказателства за внесения депозит.

НАЗНАЧАВА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Я.В.Л., което да бъде уведомено за изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит.

УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.