Решение № 831 от 03.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. Пазарджик, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20255220100044 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявен от А. А. А. от гр. Пазарджик срещу „А1 България“ ЕАД – София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 64,38 лв., заплатени според ищеца без основание под формата на 7 такси за повторно включване на услуга, спряна поради неплащане в срок, и разликата между уговорената с договора първоначална месечна такса от 9,99 лв. и увеличената впоследствие от оператора до 11,52 лв. и по-късно до 12,62 лв., начислена в 19 месечни фактури.

В исковата молба се твърди по отношение на таксата за повторно включване, че представлява такса за непоискана услуга, начислена е без основание, фактически представлява неустойка за забава, дължима наред с лихвата за забава и поради това противоречаща на добрите нрави. Ищецът доразвива доводите си в последващи писмени бележки, като счита също, че срещу тази сума не получава никакво благо, тъй като задължение на оператора е да възстанови достъпа до услугите си след заплащане на дължимото, но олигополната му позиция му дава възможност да го принуждава да заплати 1 сумата. Счита я и за необосновано висока и поради това също противоречаща на добрите нрави – възлиза на 35% от месечната абонаментна такса. Заявява също, че не е искал подобна услуга повторно включване. По отношение на клаузата в договора за индексация на цените – счита я за незаконосъобразна, като отново в последващо становище конкретизира, че тя е неравноправна, тъй като предвижда възможност само за увеличаване на цената при инфлация, но не и задължение за намаляване при дефлация – сочи в този смисъл решение на Районен съд – Пловдив от 2023 г., потвърдено от Окръжен съд – Пловдив.

Искът е увеличен в хода на делото от 24,50 лв. частично от 64,38 лв. до пълния размер от 64,38 лв.

Ответното дружество оспорва иска. На първо място, заявява, че ищецът не е доказал да е заплатил сумите. За таксата за повторно включване смята, че не е непоискана, нито е без правно основание. Те се дължат на основание общите условия и ценоразписа на дружеството, с които ищецът се е съгласил и които предвиждат съответно преустановяване на достъпа до услугата при неплащане в определен срок (общите условия) и допълнителната такса (ценоразписът). Няма законово изискване допълнителна такса като тази да бъде упомената изрично в договора, затова тя е описана в ценоразписа, който е цитиран в договора и ОУ. Тя не се активира от дружеството автоматично, а при поискване от абоната, заявено в магазин на дружеството, където той заявява воля за повторно активиране на услугата, и се начислява в следващата фактура, след реактивация на услугата. По отношение на увеличението на таксата – за нея е уговорено в договора, че може да се индексира веднъж годишно с обявения от НСИ индекс на потребителските цени, ако той е равен или по-голям от 1%. Дружеството не е индексирало таксите по текущи планове въпреки наличието на клаузата около 10 години, но през последните две години това се е наложило от нарастващата инфлация.

В хода на делото страните поддържат и допълват становищата си.

Фактическата обстановка по делото се установява еднозначно от писмените доказателства и заключението на вещото лице, от което става ясно, че сумите, предмет на иска, са били платени от ищеца. Останалите факти са следните:

Ищецът А. А. има сключен с ответното дружество договор за мобилна услуга № 504132086 и приложение № 1 към него от 01.02.2023 г., предвиждащо услугата „фиксиран интернет“ за срок от две години, месечна абонаментна 2 такса от 9,99 лв. за този срок и 13,99 лв. след изтичането му.

С отделно подписано допълнение към приложение № 1 абонатът (ищецът) е заявил, че е съгласен и приема общите условия, каакто и че е уведомен, че актуална информация за цените и тарифите може да получи в магазините на оператора или в интернет-сайта му. В ценоразписа на А1 публикуван на сайта му, се съдържа цена на услуга, наименована „такса повторно включване“, в размер 3,49 лв.

Самите общи условия предвиждат в чл. 16, че „всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на А1, договора и/или приложенията към него“. Според чл. 10.2 допълнителни услуги се предоставят, в случай, че такива са уговорени в договора с абоната. Според чл. 83 от общите условия А1 има право по своя преценка да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа до мрежата в изброени случаи, един от които е „при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане“.

В периода между февруари 2023 г. и октомври 2024 г. ищецът 7 пъти допуснал неплащане в срока. След заплащане на дължимото му бил възстановяван достъпът до интернет, а във фактурата за следващия месец му била начислявана такса за повторно включване в размер 3,49 лв. (с ДДС), която той заплащал заедно с месечната абонаментна такса.

Размерът на месечната абонаментна такса бил увеличен на два пъти – считано от юни 2023 г. от 9,99 лв. на 11,52 лв. и от март 2024 г. – на 12,62 лв. с ДДС, като тези суми също били отразени във фактурите за съответните месеци и заплатени.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

От правна страна няма колебания в разбирането, че не се дължи от потребителя заплащане на услуга, която не е поискана. Спорът е дали повторното включване на изключена поради неплащане услуга попада в обхвата на това понятие.

Не е оспорена правомерността на предхождащото изключване, което е уредено в общите условия, с които ищецът се е съгласил.

Наистина по делото няма писмено или друго доказателство ищецът изрично да е поискал да бъде включен повторно. Възобновяването на достъпа до 3 услугата обаче се подразбира от самия предмет на договора: ако тя не бъде повторно включена, потребителят ще продължи да дължи месечните такси по силата на самия непрекратен договор, но няма да може да ползва услугата срещу тях. Не се дължи заплащане на непоискана услуга, когато тя е допълнителна, самостоятелна услуга или изобщо услуга, за която потребителят никога не се е уговарял с доставчика – това не се отнася до достъпа до фиксирания интернет, който е единственият предмет на приложени № 1 към договора. Самият ищец твърди, че задължение на оператора е да възстанови достъпа до услугите си след заплащане на дължимото, и съдът напълно споделя това мнение. Отникъде не следва обаче, че за изпълнението на такова допълнитено възникнало в хода на договора задължение не може да се събира и допълнителна, предварително обявена такса. Задължения са и задълженията, за които се дължи отделно заплащане.

Цената от 3,49 лв. е предварително известна, препращане към ценоразписа, част от който е, се съдържа в общите условия и в приложението към договора, и не е необосновано висока, тъй като очевидно изобщо не е висока за такса, която се заплаща по принцип еднократно, а не редовно, като зависи изцяло от потребителя да предотврати заплащането и. Само по себе си това, че е в размер 35% от месечната такса, при изброените условия не я прави прекомерна и противоречаща на добрите нрави. Ако повторното включване е свързано с разходи за оператора и той не начислява такава такса, това ще означава, че разходите трябва да се разпределят върху месечните сметки на всички абонати. Вярно е, че нито потребителят, нито съдът могат да проверят дали нейният размер вярно отразява разходите на оператора по новото включване и има ли операторът изобщо такива разходи, но доказването на точно съответствие между таксата и разходите не може да се счита за условие за действителността на клаузата, която я урежда. Възможно е в размера на таксата да е включена надценка, т.е. да се съдържа фактически и елемент на санкция за забава, но след като не е установено операторът да няма никакви разходи по включването, няма и причина да се приеме, че таксата по същество изцяло представлява неустойка за забава, за да се направи извод, че е недопустимо кумулирането и с лихва за забава.

Колкото до индексирането на месечните абонаментни такси, този състав на съда не споделя становището, отразено в решението на Пловдивския районен съд и Пловдивския окръжен съд, независимо, че последният е от по-висока 4 инстанция, и по-конкретно не е съгласен с направената аналогия между лихви по банкови кредити, изразени в проценти годишно, и цени на услуги или стоки, изразени в парични единици. Общоизвестно е, че инфлацията на цените, изразени в абсолютна стойност в пари, е поначало еднопосочен процес, който върви само към увеличение. Това е така за всяка икономика и за всяка парична единица. Дефлация е възможна, но се дължи на извънредни, излизащи извън обичайното причини или на съзнателни, изкуствени до някаква степен мерки от страна на държавата, трае кратко време, обикновено не е висока и е изключение от общото правило за непрекъснат процес на инфлация. Същото не се отнася за лихвите, които силно зависят от скоростта на инфлацията, наред с останалите фактори, и търпят много по-симетрични изменения и в двете посоки. По тази причина е несправедлива и неравноправна уговорката търговецът да има право да увеличава лихвения процент при увеличение на пазарните лихвени проценти, без да е длъжен да го намалява съответно при обратния процес, но не е аналогично несправедлива уговорка за индексация на цените при общо увеличаване на цените на стоки и услуги на пазара, и не напразно чл. 144, ал. 4 от ЗПП изключва индексацията на цените от действието на чл. 143, ал. 2, т. 13 от същия закон. В случая договорът допуска индексация най-много веднъж годишно, свързва я с външен за оператора и достатъчно надежден фактор – обявения от НСИ индекс на цените, и в допълнение предвижда увеличение само при инфлация над 1%. Така е изпълнено условието на чл. 144, ал. 4 – методът на промяна е описан подробно и ясно в договора, няма и законов текст, който да го забранява.

По изложените причини съдът стигна до извода, че и двете клаузи са законосъобразни и оттам – действителни, сумата не е платена без основание и връщането и не се дължи. Искът следва да се отхвърли, а поради ниският материален интерес и характера на иска като потребителски разноските за юрисконсултстко възнаграждение за ответника да се определят в минималния размер по НЗПП от 200 лв., и с оглед изложеното съдът РЕШИ:

Отхвърля иска на А. А. А., ЕГН **********, от П., ул. ********* № ***, срещу „А1 България“ ЕАД – София, ул. „Кукуш“ № 1, ЕИК 131468980, за 5 осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 64,38 лв., представляваща заплатена при начално липсващо основание сума – сбор от 7 такси за повторно включване на услуга фиксиран интернет по договор № 504132086, спряна поради неплащане в срок, и разликата над уговорената с договора първоначална месечна такса от 9,99 лв. до увеличената впоследствие от оператора до 11,52 лв. и по-късно до 12,62 лв., като сумите са начислени във фактури, издадени от ответното дружество в периода между 10.03.2023 г. и 10.12.2024 г.

Осъжда А. А. А. да заплати на „А1 България“ ЕАД – София сумата 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6