Определение № 2344 от 21.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2344 гр. Варна, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Николай Св. Стоянов

Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500942 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Предмет на разглеждане са следните две жалби, подадени от „Д... Р...“ ЕООД (ответник в първоинстанционния процес), действащ чрез адв. Д. Г., срещу решение № 64/07.01.2025 г., постановено по гр.д. № 15744/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 19-ти състав, а именно:

1.) въззивна жалба вх. № 11910/07.02.2025 г. срещу посоченото решение в частта, с която е допуснато, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот: жилище апартамент, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, район Одесос, ***, ет. 1 /ет. 2 по док./, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ... съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последното изменение, засягащо самостоятелния обект от 28.11.2023 г., разположен в поземлен имот с идентификатор ..., брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ от 72,50 кв.м. и прилежащи части: изба, при съседни самостоятелни обекти: под обекта - ....2.3 и ....2.2, над обекта – няма, между съсобствениците и при квоти, както следва: ½ ид.ч. за Е. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г... Б...“ ..., ет. 2, ап. 4, придобити на основание договор за дарение, обективиран в ..., дело № 1029/30.03.1988 г., и ½ ид.част за „Д... Р...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., р-н „В...“, ***, ет. 3, ап. 6, придобити на основание договор за продажба, обективиран в НА №152, том I, рег.№ 2662, дело № 151/08.03.2018 г.;

2.) частна жалба вх. № 8235/28.01.2025 г. срещу посоченото решение в частта, имаща характер на определение, с което жалбоподателят „Д... Р...“ ЕООД е осъден да заплаща на Е. С. М. сумата от 350 лева месечно за ползването на делбения апартамент с идентификатор ..., находящ се в гр.

1

Варна, община Варна, област Варна, район Одесос, ***, ет. 1, считано от влизане в сила на решението в тази му част до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

В ъ в въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при събиране на допуснатите доказателства, като е отказал да разпита водените от него в първото заседание двама свидетели (И... и Я...) поради това, че същите са присъствали в съдебната зала при изясняване на спора от фактическа страна и извършване на доклад на делото, и вместо това му е предоставил възможност да води в следващо съдебно заседание други двама свидетели за установяване на същите обстоятелства, относими към направеното с отговора на исковата молба възражение за придобиване на притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от делбения имот по давност. Сочи, че по арг. от чл. 171, ал. 1, изр. 2 от ГПК присъствието в съдебната зала на неразпитаните все още свидетели е недопустимо само по време на разпита на други свидетели, като дори и в тази хипотеза няма пречка за разпит на присъстващите лица, а единствено е възможно разколебаване на достоверността на показанията им. Поддържа, че в случая свидетелите са присъствали в заседание, на което не са събирани доказателства и не са разпитвани други свидетели, нито страните са изразявали становище по същество на спора, а единствено е направено допълнение на спорните факти, които твърди ищцата във връзка с постъпилия отговор на исковата молба. Затова и намира, че съдът неправомерно е ограничил правото му на защита, като го е задължил да води други двама свидетели, които не са били добре запознати със спорните факти. Счита, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като искът за делба е уважен поради недоказаност (от свидетелските показания) на възражението му за придобиване на имота по давност.

На основание чл. 266, ал. 3 ГПК формулира доказателствено искане за допускане до разпит при режим на довеждане на свидетелите И... и Я..., водени пред първоинстанционния съд в първото заседание, но неразпитани поради посоченото процесуално нарушение на съда.

Поддържа, че съдът неправилно е анализирал и кредитирал всички свидетелските показания, в нарушение на чл. 172 от ГПК, и така е достигнал до грешни правни изводи. Намира, че показанията на водените от ищцата свидетели следва да бъдат кредитирани само частично поради наличието на вътрешни противоречия и заинтересованост на разпитаните лица. Счита за недостоверни показанията на св. Ангелов в частта, според която вратата на апартамента не е била заключвана и достъпът до имота е бил свободен, тъй като същите са изолирани (по данни на всички останали свидетели процесният имот, вкл. външната входна врата, е заключван), житейски нелогични (предвид отдаването под наем на апартамента), вътрешно противоречиви (свидетелят е искал да наеме апартамента, за който твърди, че е бил в много лошо състояние; наложило се е да получи съдействие за достъп до имота, за който твърди да е имал свободен достъп) и е налице потенциална заинтересованост на свидетеля (бивш колега на процесуалния представител на ищцата).

Намира, че показанията на другия воден от ищцата св. Григоров също са 2 повлияни и необективни. Изтъква наличието на множество противоречия в показанията му - според свидетеля имотът е отдаван под наем на работници на ответното дружество до 2016 г., а според останалите свидетели – през целия период 2007 г. - 2023 г.; според свидетеля ищцата винаги е имала достъп до имота, а същевременно същият е отдаван под наем; според свидетеля през 2016 г. той сменил ключалката на външната порта и отварял порталната врата на двамата собственици, които нямали ключ, а същевременно в периода 2016 г. – 2023 г. не е търсен за достъп въобще; според свидетеля той информирал за всичко ищцата, а същевременно пропуснал да й съобщи за интереса на св.

Ангелов да наеме имота.

Счита, че въпреки допуснатото процесуално нарушение на съда от показанията на водените от него св. Петров и св. Александрова се установява упражняваното от него владение върху делбения имот в законоустановения 10-годишен срок, при което той се легитимира като изключителен негов собственик. По-конкретно сочи, че от показанията на посочените лица се установява, че апартаментът е бил в много лошо състояние към 2007 г., което наложило ремонт и обзавеждане, а през 2022-2023 г. е извършен по-луксозен ремонт заради отдаването му под наем; че няма свободен достъп до имота, а вратата към булеварда се е заключвала и ключът от нея е съхраняван от негов служител, който е настанявал работници в жилището; че другият собственик изобщо не се е интересувал от жилището.

Поддържа, че придобивното основание, въз основа на което е установена фактическата власт върху имота, сочи на съвладение, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена съгласно разясненията на ТР № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Намира, че съвладението е възникнало през 2007 г. с придобиването на ½ ид.ч. от свързано с него дружество, като последното е установило владение върху своята ид.ч. и държане върху идеалната част от делбения имот, притежавана от другия съделител. Счита, че това е обяснимо с придобивното основание и инвестиционното намерение, свързано с придобиването на ид.ч. от земята. Поддържа, че още през 2007 г. намерението е било променено и той (съответно праводателят му) е установил владение върху целия имот, което счита за видно от поведението му, вкл. заключването на имота и неосигуряване на ключ за другия съсобственик, извършването на подобрения, отдаването под наем на имота и цялостната му поддръжка, за което не са поделяни през годините нито приходите, нито разходите.

Поддържа, че имотът постоянно е бил отдаван под наем в периода на владението му и давността не е прекъсвана, като едва през 2023 г. ищцата се е опитала да се противопостави на владението, но към този момент придобивната давност вече е била изтекла в негова полза и той е бил собственик на целия делбен имот.

С тези аргументи по същество въззивникът моли за отмяна на решението по допускането на делбата и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Е. С. М., чрез адв.

Е. С., депозира отговор на въззивната жалба, с който излага становище за нейната неоснователност. Намира, че първоинстанционният съд не е допуснал соченото процесуално нарушение и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК за допускане до разпит пред въззивния съд на поисканите от въззивника двама свидетели И... и Я.... Излага, че последните са присъствали в съдебната зала в първото съдебно заседание пред ВРС при уточняването на 3 фактите, пряко свързани с обстоятелствата, за които са допуснати до разпит, при което достоверността на евентуалните им показания е напълно разколебана. Счита, че съдът по никакъв начин не е ограничил правото на защита на ответника (въззивник), тъй като не го е лишил от възможността да се ползва от свидетелски показания, а напротив – дал му е възможност да ангажира други двама свидетели, на което ответникът изобщо не се е противопоставил. В условията на евентуалност – ако въззивният съд допусне до разпит поисканите двама свидетели на въззивника, моли при спазване принципа на равнопоставеност да се допуснат по разпит и двама нови свидетели при режим на довеждане от негова страна, които да установят същите обстоятелства относно достъпа до имота и отдаването му под наем и да опровергаят твърдяното владение на ответника в сочения период.

Намира за неоснователни оплакванията на въззивника за неправилен анализ на свидетелските показания от страна на първоинстанционния съд.

Счита, че в обжалваното решение показанията са обсъдени поотделно и в съвкупност и така съдът е достигнал до законосъобразния извод за недоказаност и неоснователност на възражението на ответника за придобиване на собствената й ½ ид.ч. от делбения имот по давност. Счита, че показанията на св. Григоров са достоверни, тъй като са основани на преки лични впечатления - в процесния период този свидетел ежедневно е посещавал неговия офис, разположен в същата сграда, майка му е собственик на апартамента, съседен на делбения, и той се е грижил и управлявал имота, вкл. той е вземал мерки по отстраняване на течове, засегнали двата апартамента. Намира, че наличието на роднинската връзка между нея и на свидетеля не изключва достоверността на показанията му.

Поддържа, че по делото е установено, че в периода 2007 г. – 2023 г. тя е имала достъп до делбения апартамент, като достъпът й е ограничен от ответника едва през лятото на 2023 г., когато той е извършил ремонт на жилището и го е обявил за продажба, което негово поведение е станало повод тя да предяви иска за делба.

По изложените съображения моли за потвърждаване на решението и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

С частната жалба жалбоподателят оспорва като незаконосъобразно първоинстанционното определение по чл. 344, ал. 2 ГПК в частта по уважената претенция за сумата от 350 лв. месечно. Счита, че не са изпълнени предпоставките за определяне на привременната мярка, тъй като не е налице лично ползване на делбения имот от негова страна. Сочи, че той е отдал имота под наем на трето лице, което представлява действие на управление на общата вещ, а не акт на лично ползване. Намира, че в тази хипотеза другият съсобственик има правото по чл. 30, ал. 3 ЗС да получи част от получаваните граждански плодове, но не и правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, частен случай на което е и обезщетението по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Позовава се на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на посочена съдебна практика на ВКС.

По същество моли за отмяна на определението (обективирано в решението) в посочената негова част.