Решение № 340 от 01.06.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20221800500907 по описа за 2022 година

С Решение № 2/29.04.2022г., постановено по гр.д. № 284/2019г. по описа на Пирдопския районен съд, е осъдено на основание чл. 200 от КТ, „Д.п.м.Ч.“ ЕАД с ЕИК *********, да заплати на С. П. К.: сумата от 63 лева, представляваща разходи за лекарствени средства за лечение на професионалното му заболяване „Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вент. показатели и кръвно – газови параметри за ДН 2 ст.“, за периода от 13.10.2019 г. до 01.11.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 76 лева, сумата от 95 лева, представляваща разходи за закупуване на усилена и витаминозна храна, над нормално необходимата за здрав човек, с цел профилактика и лечение на професионалното му заболяване „Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вент. показатели и кръвно – газови параметри за ДН 2 ст.“, за периода от 13.10.2019 г. до 01.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2019 г. до окончателното 1 изплащане на тази сума, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 101,33 лева сумата от 50 лева, представляваща разходи за закупуване на лекарствени препарати за лечение на професионалното му заболяване „вибрационна болест от локално вибровъздействие 12ст.“, за периода от 13.10.2019 г. до 01.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2019 г. до окончателното изплащане на тази сума.

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществени вреди за ексцес на професионалното заболяване „Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вент. показатели и кръвно-газови параметри за ДН 2 ст.“ в размер на 35 000 лева, предявен от С. П. К. срещу „Д.п.м.Ч.“ ЕАД.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по въззивна жалба от С. П. К. срещу горното решение, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за обезщетение за неимуществени вреди , които същият е търпял и търпи от ексцес на процесното му професионално белодробно заболяване „Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вентилаторни показания и кръвногазови параметри за ДН 2 ст.“ , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10. 2019 г., до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваните си части първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е постановено и при условията на необоснованост и при непълнота на доказателствата. Оспорва извода на ПРС за недоказан ексцес на професионалното заболяване към 2018г., установено с ЕР на ТЕЛК № 0934 от 29.11.2018г. (отменено), в сравнение със състоянието на същото това заболяване, констатирано с предходно ЕР на ТЕЛК № 1132 от 12.10. 2016г.

Изтъква, че последващото ЕР на ТЕЛК № 0518 от 10.12.2021г. (влязло в сила) препотвърждава констатациите в отмененото ЕР на ТЕЛК № 0934 от 29.11.2018 г., както по отношение на диагнозата на процесното професионално белодробно заболяване, така и процента ТНР, а именно- 80 %.

Изтъква, че формалната разлика в процента ТНР в двете решения се дължи на включване, респ. невключване, на други заболявания на жалбоподателя.

Счита, че фактът на препотвърждаване на тези обстоятелства в ЕР на ТЕЛК № 518/10.12. 2021г. бил потвърден и от в.л. д-р В.Д. в устно дадените от нея допълнения към заключението по СМЕ. Намира, че ЕР на ТЕЛК № 934 от 29.11.2018г. е годен правопораждащ юридически факт за исковите претенции, а незачитането му от ПРС е довело до неправилно отхвърляне на исковата претенция. Оспорва извода на районния съд, че влязлото в сила ЕР на ТЕЛК № 0518 от 10.12.2021г. не удостоверявало състоянието на ищеца към датата на предявяване на иска – м. май 2019г. В тази насока се позовава на епикризи за периода от 2016г. до 2019 г. и на истните изявления на вещото лице. Прави доказателствени искания. Оспорва обжалваното решение и в частта за разноските. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в 2 обжалваните му части и да реши правния спор по същество, като уважи исковата му претенция за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от неговото процесно професионално белодробно заболяване, в размер на 35 000 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, с който въззиваемото дружество я оспорва. Акцентира върху продължителното време, изминало между предявяването на исковете и момента на постановяване на решение по делото, респ. актуалното здравословно състояние на ищеца. Счита, че районният съд правилно е сравнил ЕР на ТЕЛК от 2016г. и това от 2021г., като е взел предвид и предходно присъдените обезщетения от съда с Решение № 296/04.10.2018г. по в.гр.д. № 339/2018г. на ОС- София за репариране на неимуществени вреди от ексцес на същото професионално заболяване. Сочи, че по настоящото дело ищцовата претенция се е основавала на ЕР на ТЕЛК от 2018г., което било отменено, и поради това не пораждало правни последици, респ. не би могло да бъде основа за правни изводи. Излага същите съображения и за двете ЕР на ТЕЛК от 2020г., като счита, че техните констатации са неприложими.

Подчертава, че в решението от 2021г. не се отразява състояние на ищеца към предходен момент, вкл. и към момента на предявяване на иска (м. май 2019г.).

Оспорва заключението по СМЕ, че имало и други доказателства за влошаване на състоянието на ищеца и към 2019г. Намира, че това заключение не разграничава състоянието на ищеца в различни моменти от време, поради което ПРС правилно не го бил ценил. Сравнява данните от всички представени ЕР на ТЕЛК и прави извод, че те не подкрепят тезата на вещото лице, че процесното професионално заболяване било необратимо и с прогресиращ и неблагоприятен темп на развитие, вкл. към 2018г. – 2019г.

Солидаризира се с мотивите на районния съд, че на 04.10.2018г. на ищеца вече било присъдено обезщетение от 17000 лв. за неимуществени вреди от същото заболяване по предходно дело. Подчертава, че решаващият съдебен състав бил взел предвид всички вреди на ищеца до датата на постановяване на решението. Намира претенцията за необоснована и недоказана. Моли съда да отхвърли жалбата и да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Нецова, която оспорва отговора и поддържа жалбата, като моли съда да я уважи. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Представя и писмени бележки, в които възпроизвежда – отчасти дословно – доводите от въззивната жалба.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият се представлява от адв. Л., който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение по съображения, изложени в отговора, който поддържа. Счита, че претенцията е недоказана, с оглед ясното разграничение от медицинска гледна точка на развитието на болестта спрямо предявения иск и посоченото основание през продължителен период от време. Изразява становище, че медицинската експертиза дала отговори на някои въпроси, но без ясен отговор. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение.

3

В производството пред въззивния съд не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените искове.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество

Предмет на иска е обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване „силикоза“.

Легално определение на термина „професионална болест“ се съдържа в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от КС, съгласно която това е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

Съгласно ал. 3 на същия нормативен текст, към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици – т. нар. „ексцес”.

Следователно, по принцип, на обезщетяване подлежат и вредите от влошаването на здравословното състояние на лицето. При това, обаче, съгласно т. 10 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние само ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено. В мотивите към това принципно разрешение е посочено, че ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях.

Поради това, предпоставки за уважаване на иска, разглеждан в настоящото производство, са обективното влошаване на състоянието на ищеца, както и настъпилите в резултат от това влошаване вреди.

Отношение към доказването на първата предпоставка има разпоредбата на чл. 3 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, 4 обжалване и отчитане на професионалните болести, съгласно която професионалните болести се потвърждават или отхвърлят от териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). В случая, както се посочи по- горе, в подкрепа на иска първоначално са представени епикризи и няколко ЕР на ТЕЛК, последното от които е от 29.11.2018г. В хода на производството, обаче, е установено, че именно това решение е отменено, а впоследствие през 2020г. са издадени две други решения (л. 125 и л. 157 от първоинстанционното дело), които също са отменени. Така на 10.12.2021г. се е стигнало до издаване на ЕР на ТЕЛК № 0518 от 138 на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, с което на ищеца са признати 100% ВСУ без чужда помощ. Решението не е обжалвано пред НЕЛК и е влязло в сила, като страните не спорят по този въпрос.

Правният спор се концентрира върху наличието или липсата на фактически основания за присъждане на обезщетение за ексцес, както и за момента, от който тези основания – евентуално – са налице.

За да отхвърли иска, районният съд е изложил мотиви, че в предходно съдебно производство на ищеца е било присъдено обезщетение от 17000 лв. за ексцес от процесната професионална болест с решение от 04.10.2018 г. по гр. дело № 339/ 2018 г. на Софийски окръжен съд, а настоящото дело е заведено само седем месеца по- късно, като за този период не може да се очаква влошаване на състоянието на ищеца. Допълнително е изтъкнато, че ищецът е основал претенцията си на ЕР на ТЕЛК от 29.11.2018г., което е било отменено, поради което не поражда правни последици, а представеното впоследствие ЕР на ТЕЛК от 10.12.2021 г. отразява сегашното актуално състояние на ищеца, поради което не може да бъде годен доказателствен източник за предходния му здравословен статус към 2018 г.-2019 г., тъй като в същото никъде не е споменато, че отразява медицински изводи или констатации за евентуалното състояние на ищеца, считано към предявяване на иска – м. май 2019 г. и исковия период за 2019г.