Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1987 от 09.11.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2463/2021
Вид
Протокол № 1987
Подписан
09.11.2021
В сила
09.11.2021
Състав
Светла Величкова Пенева, Невин Реджебова Шакирова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 1987 гр. Варна, 09.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100502463 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:47 часа се явиха:

Въззивникът М. М. Б., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. Г.Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД , редовно и своевременно призовани, представляват се от юрисконсулт Н. Ч., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Третото лице – помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„АРМЕЕЦ“, редовно и своевременно призовани, не се представляват от процесуален представител.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба на М. М. Б. срещу Решение № 262089 от 28.06.2021г. по гр.д. № 9231/2020г. по описа на ВРС, ХLI-ти състав, В ЧАСТТА , с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявения от въззивницата срещу „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК 103003668 иск за осъждане на ответника да й заплати разликата над присъдената сума от 3000 лв. до сумата в 1 размер на 11 000 лв. /или за още 8000 лв./, претендирана под формата на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие увреждане на здравето след трудова злополука, настъпила на 22.08.2018г., при която по време на работа около 09:30 часа, в качеството й на кондуктор, при движение на автобусна линия № 17 в посока ЖП Гара, при предприета маневра от шофьора на автобуса завой ищцата загубила равновесие, залитнала, паднала и получила навяхване на ляв крак и разтягане на ставни връзки, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 22.08.2018г. до окончателното плащане на сумата.

Във всички останали части решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е определен несправедливо и в нарушение на критериите по ППВС № 4/1968г. Не са съобразени характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, получените физически и психологически последици за увредения, продължителността на страданията, възрастта на увредения, социалното и общественото му положение и др. Не са съобразени и преценени в съвкупност негативните изживявания на пострадалата, както и причинения й соцеален дискомфорт. Така например въззивницата се е обездвижила, което е довело до напълняването й; тя е в предпенсионна възраст, а ответникът я уволнил. Имала е и други заболявания, които в съчетание с увреждането от злополуката усложнили състоянието й.

Безспорно е установено от заключението на СМЕ, че травмата получена при трудовата злополука не е отшумяла бързо, като болничният лист продължил от 23.08.2018г. до 18.10.2018г.; установено е изкълчване на лявата глезенна става – тежка степен, като е обсъждано и счупване на външния глезен на лявата глезенна става. Заключението на СМЕ потвърждава, че описаните болки и страдания съответстват на претърпяната травма. Не без значение е и фактът, че е изменена походката на пострадалата, че се е наложило да носи патерици и продължава да ги носи и сега, че носи специални обувки. При определяне размера на дължимото обезщетението, съдът е следвало да обсъди и тези факти. В този смисъл цитирала практика на IV ГО на ВКС в Решение № 130/16.07.2019г. по гр.д. № 800/2018г. Отправила искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да се уважи до заявения размер.

В отговор на жалбата „Градски транспорт“ ЕАД оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на определения от ВРС размер на обезщетението. Поддържа, че не е доказана пряката причинна връзка между злополуката и получените увреди на здравето. В тази връзка посочва, че преди злополуката М.Б. страдала от множество тежки заболявания като коксартроза /артроза на тазобедрена става/, гонартроза /артроза на колянна става/, диабет, които заболявания именно са причинили описаните в исковата молба болкови синдроми. Наред с това, ищцата, като пътник в градски автобус не е изпълнила задължението си да се грижи за сигурността си по време на пътуване – да е седнала правилно или да се държи по начин, осигуряващ запазване на здравето й.

2

Проявила е груба небрежност при липса на елементарно старание и внимание пренебрегвайки основни технологични правила за безопасност – не се е държала или подпирала никъде. Претендираният с въззивната жалба размер на обезщетението многократно надвишава справедливата равностойност на обективно понесените болки и страдания от ищцата. Този размер е прекомерен и необоснован и противоречи на принципа за справедливост. А съобразно обясненията на вещото лице при едно добро развитие на заболяването болките продължават в рамките на 15-20 дни. За обратното не са представени доказателства. Отправил искане в тази връзка жалбата да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.

АДВ. Т.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.

АДВ. Т.: Междувременно се водеше между страните и трудов спор, представям невлязло в сила решение, с което уволнението на моята доверителка е признато за незаконно и е отменено. Считам, че това също има отношение към настоящото правоотношение и спор.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Считам, че няма отношение към съдебния спор, това е трудово дело, а спорът е по чл. 200 от КТ, това е за възстановяване в друго време и по друг повод.

АДВ. Т.: Считам, че това не е основателно възражение, защото доверителката ми именно заради болестното си състояние и решение на ТЕЛК за трудоустрояване беше уволнена.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Няма отношение.

СЪДЪТ намира, че представеното в днешно съдебно заседание от въззивницата невлязло в сила решение на Районен съд - Варна по искове с правно основание чл. 74 и чл.

344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ между страните е неотносимо към предмета на настоящия спор, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ и искането на процесуалния представител на въззивницата за приемане като писмено доказателство по делото на Решение № 262723/29.10.2021г., постановено по гр.д. № 7939/2020г. по описа на Районен съд – Варна, и ПРИЛАГА същото към корицата на делото.

СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.

АДВ. Т.: Преди сме водили разговори. От тези разговори, които досега сме водили преди решението на първа инстанция, становището им беше, че не следва да заплащат нищо.

3

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Бяхме готови да платим сумата по първоинстанционното решение.

АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

ЮРИСКОНСУЛТ

Ч.: Нямам доказателствени искания.

Претендирам юрисконсултско възнаграждение. Правя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на въззивната страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Т.: Моля да отмените решението в частта над 3 000 до 11 000 лева. Считам, че при определянето на размера на имуществените вреди съдът неправилно е отчел различните критерии, от които трябва да изходи. Съдът приема факта, че доверителката ми има други заболявания в смисъл, че не само конкретната злополука е причина за търпените от нея вреди. Ние не споделяме това разбиране, защото се събраха доказателства, че тя рязко и значително е напълняла от това обездвижване, което по-нататък се е отразило на факта, че тя има заболяване на бедрената става и е получила необходимостта да бъде оперирана. Тя е търпяла значителни болки и страдания, които съдът е следвало да отчете и да не приема, че другите заболявания, като например диабетът и възпалението на бедрената става, допринасят за страданията и́, защото в конкретния случай ние считаме, че тази злополука е допринесла за повишаване размера на претърпените от нея болки и дискомфорт. От значение е фактът, че доверителката ми на 08.01.2022г. ще навърши пенсионна възраст и с тази злополука бяха намалени нейните доходи, което ще се отрази на размера на пенсията и́.

Освен това ответната страна използва този факт, за да я уволни незаконосъобразно. Това също допринесе за нейните морални вреди, защото в такова болестно състояние тя беше оставена без доходи и изгонена, като се наложи да води дела. Моля да уважите въззивната жалба по изложените в нея съображения, като ни присъдите сторените разноски.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: В хода на първоинстанционното заседание по това дело не бяха доказани нито едно от така казаните болки и страдания със съответните доказателства.

Напротив, съобразно приложената към делото съдебномедицинска експертиза категорично 4 трудовата злополука не е станала причина за множеството тежки заболявания, които въззивницата е имала много години преди трудовата злополука. По отношение на напълняването няма доказателства, че се дължи точно на това, не е била измервана като килограми преди злополуката и след това, не е представено доказателства дали толкова е била или не. Едно напълняване е физиологичен процес и си зависи от човека, няма как да се отнесе към трудова злополука, която е навяхване на глезен. В самата искова молба въззивницата потвърждава, че никъде не се е държала и поради тази причина е възникнала трудовата злополука, което считам, че не е маловажен факт. Поддържам изцяло отговора на исковата молба. Моля да ми бъде предоставена възможност за представяне на писмени бележки.

АДВ. Т.: За това какви страдания преживява доверителката ми има достатъчно доказателства, изслушана беше съдебномедицинска експертиза, която заяви, че всички изложени оплаквания в исковата молба на доверителката ми отговарят на травмата.

Съдебномедицинската експертиза потвърждава тези болки и страдания, които е претърпяла доверителката ми. За напълняването бяха събрани свидетелски показания.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: По отношение на претърпените финансови загуби съдебносчетоводната експертиза потвърждава, че няма загуби във връзка с получените болнични.

Разликата е 2-3 лева, които би получила като работна заплата.

СЪДЪТ дава възможност на въззиваемата страна в петдневен срок, считано от датата на съдебното заседание, да депозира писмени бележки.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:57 часа.