Решение № 1398 от 17.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1398 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав В.ев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав В.ев Търговско дело №

20231100900248 по описа за 2023 година

Предявени са от „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология - М.д.’’ ЕАД („СБАЛАГ – М.д.“ ЕАД) срещу „М.-П.“ ЕАД искове както следва: на основание чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 37 248,00 лева, представляваща наемна цена по договор № 25-н -18 от 16.07.2014 г., анекс № 1 от 27.01.2017 г. и анекс № 2 от 02.08.2017 г. към него, за периода от януари 2019 г. до март 2021 г. и от септември 2021 г. до януари 2022 г. включително, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 232, ал. 2, предложение второ ЗЗД за заплащане на сумата от 29 149,10 лева, представляващи консумативни разходи за електрическа енергия, топлинна енергия, студена вода и такса смет свързани с ползването на имота от ответника съгласно договор № 25-н -18 от 16.07.2014 г., анекс № 1 от 27.01.2017 г. и анекс № 2 от 02.08.2017г към него за периода от август 2018 г. до септември 2019 г. и от ноември 2019 г. до март 2020 г. и от юни 2020 г. до януари 2022 г. включително, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 688,10 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на наемната цена за периода от 09.04.2020 г. до 03.02.2023 г.; евентуално, при отхвърляне на иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД, на основание 92 ЗЗД и чл. 14, ал. 1 от договора от 16.07.2014 г. за заплащане на сумата от 2 210,60 лева, представляваща неустойка за забава в плащането на наемната цена; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 174,59 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на разходи за наетия имот за 1 периода от 06.02.2020 г. до 03.02.2023 г.; евентуално, при отхвърляне на иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД, на основание 92 ЗЗД и чл. 14, ал. 1 от договора от 16.07.2014 г. за заплащане на сумата от 1 897,08 лева, представляваща неустойка за забава в плащането на разходите консумативи за наетия имот.

Ищецът твърди, че след проведен конкурс по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (приет с ПМС №112 от 23.05.2003 г., обн., ДВ, бр. 51 от 3.06.2003 г., отм. бр. 40 от 5.05.2020 г.) сключва с „М.-П.“ ЕАД договор № 25-н -18 от 16.07.2014 г. за наем на недвижим имот, представляващ ведомствен бюфет, намиращ се на първи етаж в сградата на болницата, с обща площ 130,70 кв.м срещу насрещното задължение за заплащане на наемна цена в размер на 1 164,00 лева с ДДС до 5-то число на текущия месец, както и консумативните разходи, свързани с ползването на наетото помещение, начислявани по начина, определен в чл. 4, ал. 2 от договора до 25-то число на следващия месец. С анекс № 1 от 27.01.2017 г., поради промяна на правната форма на наемателя „М.-П.“ ЕООД е заменен с правоприемника „М.-П.“ ЕАД. С анекс № 2 срокът на договора е продължен до провеждане на конкурс за отдаване на обекта под наем. Твърди, че ответникът е в неизпълнение на задълженията си по договора да заплати наемната цена, като към предявяване на иска дължи 36 084,00 лева за периода м. януари 2019 г. – м. януари 2021 г. и за консумативните разходи на обща стойност 29 149,10 лева за периода – м. август 2018 – м. януари 2022 г. съгласно описаните в исковата молба фактури и счетоводни справки за размера и начина на формиране на дълга. Съгласно чл. 14, ал. 1 от договора за наем при забавено плащане на дължимите суми наемателят дължи неустойка в размер на 1% дневно върху просроченото вземане на ден, но не повече от 10% стойността на забавеното плащане, както и законната лихва за периода на забавеното плащане. С оглед стойността на незаплатените суми ответното дружество дължи за периода на забавеното плащане неустойка в размер на 6 523,31 лева и обезщетение за забавено плащане по 86, ал. 1 от ЗЗД общо в размер на 17 363,85 лева, определено за дължимите суми за месечен наем и за консумативни разходи, съгласно приложената счетоводна справка. Претендират се и законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска до окончателно им заплащане, както и разноски по делото.

С отговора ответникът счита, че исковата молба е нередовна по отношение на претендираните договорни неустойки и лихви по чл. 86 от ЗЗД. По същество не оспорва, че е страна по договора за наем, че в изпълнение на договора му е предоставено ползването на имота и че то отговаря на предназначението, за което е наето. Оспорва като погасени по давност подробно описаните в отговора претенции на ищеца за заплащане на наемна цена и консумативни разноски, неустойки по чл. 14, ал. 1 от Договора за наем от 16.07.2014 г. за периода от възникването им до 02.02.2020 г., включително за заплащане на обезщетения за забава в плащането им. Твърди, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и от 27.11.2020 г. до 31.03.2022 г е в невъзможност да ползва имота поради въведените от държавата 2 епидемиологични мерки във връзка с пандемията от Ковид -19, поради което за тези периоди не дължи наемната цена и консумативните разходи, неустойки и законни лихви по чл. 86 от ЗЗД върху главниците. Оспорва да дължи плащането по фактура № 2000017499/27.01.2021 г. на стойност 1164 лева поради липса на каквото и да е договорно или извъндоговорно основание за начисляването й. Оспорва да дължи плащането но фактура № 20000017612/22.02.2021 г. на стойност 216,60 лева, поради липса на каквото и да е договорно или извъндоговорно основание за начисляването й. Оспорва исковете за консумативи, като счита претенцията за недоказана. Твърди, че ищецът не е монтирал контролен електромер и не са правени отчети на електромер или други контролни уреди (за вода, топлоенергия и др.), респ. на база на тези отчети да е определяна консумираната конкретно от ответника електроенергия. Не е доказана общата площ на „СБАЛАГ М.д.“ ЕАД, за която ищецът плаща консумативни разноски, съответно не е изчислил коректно стойността на припадащата се от тях част на ответника. Оспорва дължимостта на вземането по фактура № 2000018793/15.02.2022 г. за 9 820,51 лева като издадена в противовес с уговорката по чл.1, ал.2 от договора за наем, евентуално претендираните с нея консумативи считат, че не се дължат в този размер. Оспорва да дължи наемна цена, респ. консумативи за месец януари 2022г, тъй като срокът на договора е изтекъл на 30.12.2021 г., евентуално 18.01.2022 г., или ако дължи такъв, той не е в пълен размер, съответно при недължимостта на главниците не дължи лихви и/или неустойки за забава върху тях. Счита за недопустимо кумулирането на договорна неустойка за забавено плащане с претенция за заплащане на лихва по чл. 86 от ЗЗД. Счита, че съгласно договора забавата за наемната цена настъпва от 6-то число на съответния месец, респ. 26-то число на следващия месец за задълженията за консумативите, поради което не дължи претендираните обезщетения за забава за всяко 5-то число на месеца, респ. 25-то число по процесните фактури. Релевира възражение за прихващане със сумата от 2 124 лева, представляваща вземане за връщане на внесени депозит и гаранция по смисъла на чл. 13, ал. 1 от договора за наем и със сумата от 14 611,32 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договора за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и от 27.11.2020 г. до 31.03.2022 г., ищецът да осигури спокойното и несмущавано ползване на процесния имот.

С допълнителната искова молба ищецът счита възраженията за давност за два дни за неоснователно, доколкото в договора е определен размер на месечна наемна цена, вземанията за м. януари 2020 г. и за м. февруари 2020 г. стават изискуеми на 25.02.2020 г. и на 25.03.2020 г. и не попадат в тригодишния период по чл. 111 от ЗЗД. Размерът на консумативните разходи се изчислява съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, съответно задължението за заплащане на тези задължения възниква на датата на издаване на съответната фактура, а забавата настъпва от деня, следващ датата на издаване на фактурата.

Оспорва като неоснователни възраженията за погасяване по давност на вземания посочени в т. 3 до т. 6 от отговора, тъй като счита, че началният момент на давността започва от друга дата и към предявяване на иска не е изтекла. Не оспорва, че с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обп., ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) е обявено извънредно положение във връзка с пандемия от COVID-19, въпреки това счита, че 3 ответникът не може да се позовава на непреодолима сила с оглед обстоятелството, че е в забава преди възникване на ограничителните мерки за ресторантите и заведенията. Отделно от това достъпът до ведомствения бюфет не е ограничаван въз основа на посочените мерки, както и че функционирането му е изцяло във възможностите на наемателя, включително чрез предоставяне на пакетирана храна за консумация извън салона за хранене. Преди отговора ответникът не се е позовавал на невъзможност за ползване на наетия имот, не се възползвал от възможността за прекратяването на договора по реда на чл. 306, ал. 5 от ТЗ. С молба вх № 22-00- 218/28.10.2021 г. прави искане за редуциране на месечния наем за периода март 2020 г. - август 2021 г. с 50% или 100%, която молба не е уважена от Съвета на директорите на болницата, а с оглед действието на разпоредбата на чл. 6в от ЗМДВИП, за периода след 17.02.2021 г. са изискани доказателства, установяващи намаляване или преустановяване на дейността в наетия обект, каквито не са представени. Възраженията в отговора на исковата молба, в т. III за двукратно начислени без основание вземания счита за неоснователни. Във фактура № 2000017499 от 27.01.2021 г. е фактуриран наем за м. 01.2021 г. за 1164.00 лв. с вкл. ДДС. Във фактура № 2000018710 от 25.01.2022 г. е фактуриран наем за м.01.2022 г. за 1164.00 лв. с вкл. ДДС, изписването на друг месец в исковата молба е техническа грешка. Във фактура № 2000017378 от 31.12.2020 на стойност 212,26 лв. са включени всички режийни разходи за м. 11.2020 г. на обща стойност 186,36 лв. и режийни разходи за м. 12.2020 г. за вода и сметоизвозване на стойност 25,90 лв., но не са включени режийните разходи за топлоенергия за м.12.2020 г. Към момента на издаване на фактура № 2000017378 от 31.12.2020 г ищецът не разполага с данни за стойността на топлоенергията за м.12.2020 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, поради което режийните разходи само за топлоенергия на стойност 216,60 лв. са включени във фактура № 2000017612/22.02.2022 г.

Разходите за електрическа енергия твърди, че се определят въз основа на отчетните данни от контролния електромер, който е наличен в наетия обект от момента на сключване на договора за наем. Месечният отчет се изготвя от длъжностни лица на двете дружества съсобственици на сградата „СБАЛАГ - М.д.“ ЕАД и УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ ЕАД и съдържа информация за количеството потребена ел. енергия за месеца от всички ползватели.

От месечните данъчни фактури за доставка на ел. енергия и за пренос на ел. енергия от електроразпределителното дружество се определят единичните цени, въз основа на които и с оглед отчетеното количеството използвана електрическа енергия в процесния обект се определя данъчната основа за фактуриране на електрическа енергия на наемателя.

Консумативните разходи за топлоенергия, вода и сметоизвозване се определят в размер на 0,33 % от месечните фактури, издадени от съответния доставчик на услугата. Този процент за изчисляване на режийните разходи е определен като съотношение на площта на наетия ведомствен бюфет 130.70 кв. м. към общата площ на сградния комплекс 40 148 кв. м., която е отразена в акта за държавна собственост. С оглед постъпилите от ответника писмени искания за редуциране на дължимите плащания за наемна месечна цена и необходимостта от решение на Съвета на директорите начисляването на сумите за консумативни разходи за 2021 г. е извършено с фактура № 2000018653 от 14.1.2022 г. на стойност 9820,51 лева. Във фактура 2000018793 от 15.2.2022 г. на стойност 1315,16 лева са начислени консумативни 4 разходи за м. януари 2021 г. в сключения договор за наем няма ал. 2 на чл. 1 и няма клаузи, които да ограничават фактурирането на консумативни разходи за по-дълги периоди. С Решение рд-09-105/29.12.2021 г., на основание чл. 29, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, е открита процедура за отдаване под наем чрез търг с тайно наддаване на процесния обект. Протоколът от проведения търг с тайно наддаване е подписан от комисията на 20.01.2022 г. и утвърден от изпълнителния директор на 21.01.2022 г. В съответствие с резултатите от проведения търг е сключен договор за наем № 25-Н-1 от 01.02.2022 г. с определения наемател „Б.м.“ ЕООД и от тази дата е преустановено ползването на процесния обект от страна на ответника, затова на последния са начислени наем и консумативи и за месец януари 2022г. Главен е искът за законната лихва по чл.86, ал.

Разпечатката съдържа 14 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3123f76e-760f-430d-9add-30f723a70dd0