Решение № 1897 от 20.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1897 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100501129 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, чл. 251 и чл. 248 от ГПК.

Образувано е по три броя молби всички депозирани на 06.02.2026г. от М. М.

(въззиваем по делото) чрез адвокат Т. Б.,

С молба вх. 16746 се иска поправка на очевидна фактическа грешка чрез посочване в диспозитива на решение на точния размер на уважения иск по чл. 127 , ал.

2 ГПК за всеки от двата договора за кредит и точния размер на отхвърлената част.

Сочи, че в мотивите били отразени различни числови стойности, които не били вътрешно съгласувани, а именно било посочено : „Общо за двата месеца ищеца е покрил 296,99 лева-припадащи се на ответницата“, а в диспозитива съдът отменил първоинстанционното решение над размера от 296,99 лева до 302,32 лева като отхвърлил иска за 5,33 лева. Това водело до неяснота за точния уважен размер.

Постъпил е отговор на молбата от въззивника М., с който се оспорва молбата и се сочи, че не е налице ОФГ.

СГС намира молбата за неоснователна. ОФГ е налице когато волята на съда изразена в мотивите не е намерила точно отражение в диспозитива. В случая волята на съда е точно отразена в диспозитива. Както в мотивите така и в диспозитива ясно е посочена волята на съда и за кой договор точно се отнася. Отделно са изложени мотиви за основателността на иска свързан с единия договор и за основателността на иска свързан с другия договор за кредит с конкретно посочване на размерите до които исковете са основателни и на размерите за които исковете подлежат на отхвърляне и неправилно са били уважени.

Конкретния посочен в молбата цитат от решението ясно е свързан структурно с мотивите на съда по отношение на иска по чл. 127 отнасящ се до договор за потребителски кредит по програма премия № HL64163 от 13.11.2013г.

1

В диспозитива също има структурно разделяне, като в отделна точка се съдържа произнасянето по иска отнасящ се до договор № HL64163 от 13.11.2013г. и ясно е посочено ,че решението се отменя над размера от 296,99 лева до 302,32 лева и се отхвърля иска за 5,33 лева, за която сума е посочено ясно, че е разлика между 296,99 и уважения от СРС размер от 302,32 лева. В диспозитива се посочва, че се потвърждава решението на СРС в останалата обжалвана част , което ясно сочи, че уважена в крайна сметка се явява сумата от 296,99 лева, защото до този размер се потвърждава осъдително решение.

Няма никаква грешка.

С молба вх. 16747 се иска тълкуване на решението. Сочи се, че не било ясно от диспозитива дали плащанията от застрахователя се изключват изцяло и принципно от обхвата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД или това изключване е ограничено само до конкретните факти по делото и дали за в бъдеще, между същите страни регрес по чл. 127, ал. 2 е допустим ако длъжникът изпълни задължението чрез друг правен механизъм. Това създавало трудност при прилагане на решението.

Постъпил е отговор на молбата с който тя се оспорва.

СГС намира молбата за неоснователна.

Така депозираната молба всъщност не съставлява искане за тълкуване на решението. С молбата се иска от съда да се произнася по бъдещи хипотетични правоотношения между страните и между тях и трети лица, което не може да става в процедура по чл. 251 ГПК. На Тълкуване подлежи диспозитива (какво е постановил съдът) по конкретния спор, когато произнасянето е неясно, а такава неяснота няма в случая. Предмет на спора са били вземания на ишеца срещу ответницата за изплатени от него припадащи се на нея по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД части от вноски по договори за банков кредит. Съдът се е произнесъл ясно какъв е размерът на вземанията на ищеца и за какъв размер исковете са били неоснователно уважени от първата инстанция.

С молба вх. 16749 се иска допълване и изменение на решението в частта му по разноските. Сочи се че няма произнасяне за дължимите на ищеца разноски за въззивното производство и не се произнесъл за съразмерността при положение че исковете били частично уважени. Иска се да се допълни решението с произнасяне по разноските на ищеца за въззивното дело, а лтернативно да измени присъдените разноски като бъде съобразен точни процент на уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на молбата с който тя се оспотрва.

СГС намира молбата за неоснователна. Ясно в мотивите на решението е посочено, че ищецът – въззиваем не е доказал разноски за въззивна инстанция. При неуважаване на искане за разноски не се дължи отделен диспозитив за отхвърляне на искането за разноски (Определение № 261 от 01.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1772/2015 г., г. к., I г. о. на ВКС). Въззиваемия М. не е представил доказателства за сторени във въззивното производство разноски и такива не му се дължат и няма основание за допълване на решението в частта му по разноските.

Алтернативното искане за изменение на решението е недопустимо-въззиваемия не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК съгласно т.9 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС не може да иска изменението на решението.

Водим от горното, СГС, II-А с-в

РЕШИ:

Оставя без уважение молба вх. 16746/06.02.2026г. депозирана от М. М. за поправка 2 на явна фактическа грешка в постановеното по настоящото в.гр.д. 1129/2023г. решение от 005.02.2026г.

Оставя без уважение молба вх. 16747/06.02.2026г. депозирана от М. М. за тълкуване на постановеното по настоящото в.гр.д. 1129/2023г. решение от 05.02.2026г.

Оставя без уважение искането за допълване на постановеното по настоящото в.гр.д. 1129/2023г. решение от 05.02.2026г в частта по разноските, обективирано в молба вх. 16749/06.02.2026г. депозирана от М. М.о.

Оставя без разглеждане евентуалното искане за изменение на постановеното по настоящото в.гр.д. 1129/2023г., решение от 05.02.2026г. в частта по разноските, обективирано в молба вх. 16749/06.02.2026г. депозирана от М. М..

Настоящото решение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Софийски апелативен съд само в частта му с характер на определение, с която се оставя без разглеждане евентуалното искане по молба вх. 16749/06.02.2026г. за изменение на основното решение по делото в частта му за разноските.

В останалата си част настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3