Решение № 219 от 17.06.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Карлово, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320101818 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК,, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД от „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.М. Д., ул. „Р. П.-К.“ № *-*, с ЕИК ****************, представлявано от Р. И. М. - Т. с ЕГН **********, в качеството си на управител, чрез пълномощника адв. Д. П. - АК С. З., преупълномощена от „И. И Д.-АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“, адрес за призоваване; гр. С. З. бул. „Ц. С. В.” № ***. ет.*, тел.************* , против С. Е. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Т. м.“, бл.****, вх.*, ет.*, ап.*.

В исковата молба се твърди, че на 30.09.2008 г. е сключен Договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК08090224 между „С. и и. б.“ АД /С./ и С. Е. Е., по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 30 000 лева. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски с краен срок за погасяване на кредита 30.09.2018 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си. След изтичане на крайния срок за издължаване на кредита – 30.09.2018 г., вземането станало изцяло изискуемо.

Твърди се, че на 28.09.2012 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „С. и и. б.” АД и „Е. М.“ ЕООД, по силата на който задължението на С. Е. Е., произтичащо от Договор за потребителски кредит по кредитни програми №РК08090224 от 30.09.2008г., било изкупено от „Е. М.“ ЕООД.

1

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД, длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „Е. М.“ ЕООД. Съгласно приложено пълномощно, цесионерът „Е. М.“ ЕООД бил изрично упълномощен от цедента „С.” ЕАД, да извършва уведомяване от името на цедента.

Уведомления за цесия били изпратени на посочения в договора постоянен адрес на ответника. Писмото се върнало в цялост с отбелязване „непотърсен“.

„Е. М.“ ЕООД моли съда на основание чл.235 ал.3 ГПК да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба.

Поради непогасяване на задълженията по процесния договор на 31.05.2021 г. било входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Е. Е. за сумата от 3 810,83 лв., от които: главница – 3000 лв., част от общо дължимата главница в размер на 23 838,13 лв.; лихва за забава – 810,83 лв. За претендираните суми била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 841/2021 г. и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело 501/2022 г. по описа на ЧСИ С. Г..

Поради продължаващото неизпълнение на задължението за погасяване на дължимите суми по процесния договор за кредит „Е. М.“ ЕООД подало второ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата в размер на 27 205,69 лв., от които: 20 838,13 лв. – останала несъдебно претендирана главница по договора; лихва за забава – 6 367,56 лв., дължима за периода от 30.08.2020 г. до дата на подаване на заявлението в съда. За претендираните суми била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1354/2023г. по описа на Р. с. - град К.. Срещу тази заповед ответникът е подал възражение, което пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия иск.

Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. 1354/2023 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК:

- 20 838,13 лева – главница;

- 6 367,56 лева – лихва за забава за периода от 30.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.08.2023 г.;

- законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 03.08.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноските по делото, включително и сторените в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

Такъв е постъпил извън законовия срок, поради което съдът го приема за 2 становище по същество на спора. Ответникът, чрез адв. Г. Г. оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да му присъди разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Представени са в заверен препис Договор за потребителски кредит по кредитни програми №РК08090224 с приложен погасителен план, от които е видно, че договорът е сключен на 30.09.2008г. между кредитора „С. и и. б.“ АД и кредитополучателя С. Е. Е.. Съгласно уговореното, банката е отпуснала на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 30 000 лв. със срок за издължаване 120 месеца. Падежът на последната погасителна вноска е м. септември 2018 г.

От представения в препис договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г., се установява, че цедентът „С.“ ЕАД продава на цесионера „Е. М.“ ООД вземанията, подробно описани в Приложение №1 към договора, където под №1997 е вписан първоначален размер на кредита на С.

Е. Е. по Договор №РК08090224 – 30 000 лв.; остатъчен дълг по главница – 23 838,13 лв.; остатъчен дълг от лихва – 2 521,55 лв. и общият дълг – 26 360 лв.

Цесията е потвърдена от цедента с Потвърждение от 01.11.2012 г.

По делото е представено в препис нотариално заверено пълномощно от 16.11.2012 г., с което П. Г. А. и Х. А. Ф., в качеството си на законни представители на „С.“ ЕАД, упълномощават Р. И. М. - Т. и Т. И. В., представляващи „Е. М.“ ООД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 28.09.2012 г., да реализират правата на банката по отношение на длъжниците от Приложение 1, включително и с право да изготвят, подписват и предприемат действия по връчване на уведомления по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД /т.4 от пълномощното/ и да преупълномощават адвокати и адвокатски дружества /т.8/.

Представено е в препис пълномощно от 03.06.2013 г., с което управителят на „Е. М.“ ООД Р. И. М.-Т. е упълномощила Адвокатско дружество „И. и Д.“, ЕИК: ************, представлявано от адв. И. И. и адв.

Ж. Д. да реализират правата на упълномощителя, във връзка с договора за цесия от 28.09.2012 г. между „С.“ ЕАД и „Е. М.“ ООД, включително и с право да уведомяват длъжниците съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД /т.5 от пълномощното/ и да преупълномощават адвокати и адвокатски дружества /т.10/.

С последващи пълномощни управителят на „Е. М.“ ООД Р. И. М.-Т. е преупълномощила Адвокатско дружество „И. и Д.“, представлявано от адв.

И. И. и адв. Ж. Д., а те от своя страна – адв. Ж. Д., адв. И. И., адв. Д. П., адв.

Н. К. и адв. П. Д., да реализират правата на „Е. М.“ ООД в качеството му на цесионер по договори за цесия.

Адвокатско дружество „И. и Д.“, представлявано от адв. И. И. и адв.

3

Ж. Д. е с актуално състояние „И. и Д. – Адвокатско дружество“, видно от представеното удостоверение с изх. №1770/01.02.2022 г. на С. о. с..

От представените Уведомление с изх. № 1716/10.03.2021 г. и изх. № 1717/10.03.2021 г. се установява, че „С.“ ЕАД и „Е. М.“ ООД чрез пълномощника си адв. Ж. Д., са изпратили уведомления до ответника С. Е. за извършената на 28.09.2012 г. цесия на задължението му, на адрес: гр. С., ул.

„Т. м.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*. Изрично е посочено, че задължението е станало предсрочно изискуемо и всички плащания на дължими суми по Договора за кредит 30.09.2008 г. следва да бъдат по сметка на „Е. М.“ ООД.

От приложеното известие за доставяне е видно, че уведомленията не са получени от адресата, като са върнати с отбелязване „непотърсени“.

От приложеното ч. гр. дело №1354/2023 г. по описа на РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е била издадена Заповед № 746/04.08.2023 г., с която е разпоредено на С. Е. Е. да му заплати следните суми: 20 838,13 лева – главница; 6 367,56 лева – лихва за забава за периода от 30.08.2020 г. до дата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2023 г.; законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 30.08.2023г., до окончателното изплащане на сумата. 544.11 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса. В заповедта е отразено, че вземането произтича от сключен между „С. и и. б.“ АД /С./, с ЕИК ************и С. Е. Е. Договор за потребителски кредит по кредитни програми №РК08090224 от 30.09.2008г., което е било прехвърлено в полза на „Е. М.” ЕООД, ЕИК **************с договор за цесия от 28.09.2012 г.

Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от ответника (тогава длъжник), поради което съдът, на осн. чл.415, т.2 от ГПК, е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Представени са в заверен препис Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 841/2021 г. по описа на РС К. и изпълнителен лист №379/29.07.2021 г. От тези писмени доказателства е видно, че по същия договор за кредит между същите страни е налице изпълнително основание в полза на Е. М.“ ЕООД срещу С. Е. Е. за сумата от 3 810,83 лв., от които: главница – 3000 лв., част от общо дължимата главница в размер на 23 838,13 лв.; лихва за забава – 810,83 лв., ведно със законната лихва върху главницата и разноските в това заповедно производство.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, се установява, че на 30.09.2008 г. по счетоводна сметка с IBAN:

************************** с титуляр С. Е. Е. са преведени 30000.00 лв. по Договор за потребителски кредит по кредитни програми №РК08090224 от 30.09.2008 г. Сумите усвоени от кредитополучателя са в общ размер на 30 4

000.00 лв., и са усвоени в пълен размер на кредита в периода 30.09.2008 г. – 28.10.2008 г.

До дата на цесията – 28.09.2012 г., по Договор за потребителски кредит по кредитни програми №РК08090224 от 30.09.2008 г. са внесени суми в размер на общо 11 000,67 лв., покриващи както следва: 5611.13 лв. – главница; 5369,54 лв. – за погасяване на договорна лихва; 20,00 лв. – такса.

В счетоводната система на „Е. М.“ ЕООД след датата на цесията – 28.09.2012 г., до издаване на служебна бележка изх.№ 24-СБКД00101/10.04.2024 г. по горепосоченото задължение са постъпили плащания /принудително/ в общ размер на 1234,12 лв. С постъпили плащания след датата на цесия /28.09.2012 г./ в размер на 1234.12 лв. е платена главница.

Размерът на неиздължената сума за главница към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.08.2023 г., е в размер на 24 191,11 лв.

Вещото лице уточнява, че в сумата 24 191,11 лв. влиза сумата от 3000.00 лв., за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 841/2021 г. и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 501/2022 г. по описа на ЧСИ С. Г..

Лихвата за забава върху главницата за периода от 30.08.2020 г. до 30.07.2023 г. е в размер на 6524.02 лв.;

Лихвата за забава върху главницата за периода от 30.08.2020 г. до 03.08.2023 г. е в размер на 6554.91 лв.;

Лихвата за забава върху главницата за периода от 30.08.2020 г. до 30.08.2023 г. е в размер на 6763.43 лв.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

По допустимостта:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя „Е. М.“ ЕООД, че е постъпило възражение от длъжника С. Е. Е..