Определение № 1048 от 08.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1048 гр. Бургас, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500501 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.248 ал.3 ГПК и е образувано пред БОС по повод частна жалба на „Кредисимо“ ЕАД ,подадена чрез пълномощника му юрисконсулт Иванова срещу Определение №192 от 11.02.2026г.,постановено по гр.д. № 476/2025г.по описа на НРС,с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение №397 от 14.11.2025г., постановено по гр.д. № 476/2025г. по описа на НРС в частта за разноските, с което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца В. Р. Г. сумата от 800 лв. представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Препис от частната жалба е връчен на ищеца В. Г.,който е депозирал писмен отговор в законоустановения срок,с изразено становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е допустима,подадена е в законоустановения срок от лице,разполагащо с правен интерес от оспорване на съдебния акт на БРС постановен по реда на чл.248 ГПК.

От фактическата и правна страна на спора БОС установи следното:

С Решение №397 от 14.11.2025г., постановено по гр.д. № 476/2025г. по описа на НРС съдът е уважил предявеният от ищеца срещу ответното дружество иск с правно основание чл.26 ЗЗД вр.с чл.22 ЗПК,като е прогласил нищожността на сключения на между страните Договор за потребителски кредит и е уважил предявеният иск с правно основание чл.55 ЗЗД,като е осъдил ответното дружество да върне на ищцата сумата от 182 лв. Съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 800 платена за адвокатско възнаграждение по двата уважени иска.Със същото съдебно решение е уважен и предявеният иск срещу „Ай Тръст“ЕООД за прогласяване 1 на нищожността на сключеният с ищеца договор за поръчителство поради противоречието му със закона и съдът е осъдил това дружество да заплати на ищеца сумата от 480 лв.разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите на решението съдът е разгледал възраженията на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение и ги е намерил за неоснователни.

В законоустановения срок по чл.248 ГПК и двете ответни дружества са подали молби за изменение на решението в частта за разноските,като са поискали намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Преписи от молбите са били връчени на ищеца,който е подал писмен отговор в срок,с изразено становище за неоснователност на искането.

С обжалваното определение НРС е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските ,като е посочил,че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са в рамките на минимума по чл.7 ал.2 т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г.,а съдът е преценил,че заплатените от ищеца хонорари,макар и на един адвокат,но за искове срещу отделни ответници,предявени с една искова молба,са справедливи и съответстват на правната и фактическа сложност по делото от гледна точка на положения от адвоката труд с оглед извършените процесуални действия.

Съдът е посочил,че обстоятелството,че ищецът е заплатил възнаграждение само на един адвокат не е основание той да бъде ощетяван в избора му да ползва услугите само на един адвокат и исковете да бъдат предявени с една искова молба,след като е получил от адвоката нужната защита,според уговореното,както и оказаното му от адвоката съдействие.Независимо,че по делото е проведено само едно съдебно заседание,в исковата молба адвокатът е изложил достатъчно аргументи в подкрепа на твърденията си,представил е и писмено становище,направил е необходимите възражения и оспорвания относно позициите на ответниците,изразени в отговорите,поради което исканията за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение под минимума по Наредба №1/2004г.съдът е намерил за неоснователни.

В частната жалба на "Кредисимо"ЕАД са изложени доводи,че делото не представлява фактическа и правна сложност,тъй като по делото са били налице безспорни факти от съществено значение за решаване на делотосключване на договор за потребителски кредит и неговото съдържание.По предявения установителен иск по чл.26 ЗЗД за недействителност на договора за потребителски кредит и осъдителния иск по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на даденото без основание извършената работа е една и съща,доколкото искът по чл.26 ЗЗД представлява елемент от фактическия състав на иска по чл.55 ЗЗД.Посочва,че при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв. съдът не е обвързан от минималните размери,посочени в Наредба №1/2004г.,а следва да определи размера изхождайки от критерии за разумност и пропорционалност ,като намира баланс,за да не се превръщат разноските за адвокатско възнаграждение в източник за неоснователно обогатяване.Отправеното до БОС искане е за уважаване на жалбата и намаляване на размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в справедлив размер,включително и под минимума по Наредба №1/2004г.

2

В писмения отговор В. Г.,чрез пълномощника му адв.Киркоров е оспорил частната жалба като неоснователна.Счита,че ответникът се е фокусирал върху определянето на размера на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.,макар в случая да не е налице тази хипотеза,тъй като по делото е представен договор за правна защита и съдействие с уговорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лв.Счита,че за неоснователни доводите за неприложимост на разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г.е приложима,тъй като обективно кумулативно съединените искове засягат един правопораждащ факт-договор за потребителски кредит,а нормата гласи,че възнагражденията по граждански дела се определят съобразно броя и вида на предявените искове за всеки един от тях поотделно,независимо от формата на съединяване.Позовава се и на Определение №399 от 16.08.2022г.по т.д.№1840/2021г.на ВКС,т.к.по въпроса,че размерът на възнаграждението на адвоката по всеки един от исковете се определя от цената на всеки иск,а не от сбора им. Намира за необосновани твърденията на жалбоподателя,че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,а при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение съдът е съобразил фактическата и правна сложност,броя и вида на предявените искове,ангажираните доказателства, проявената процесуална активност на процесуалния представител на ищеца,както и обстоятелството,че възнаграждението е под минимума по Наредба №1/2004г. Подчертава,че не следва да се подминава и обстоятелството,че ищецът е заплатил възнаграждението на адвоката си,което е допълнително натоварване на икономически по-слабата страна и значително се различава от хипотезата на оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв.

Ищецът Г. е предявил срещу ответното дружество два обективно кумулативно съединени иска – за установяване на недействителността на сключен с ответника договор за потребителски кредит /чл.22 ЗПК вр.с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК вр.чл.26 ЗЗД / и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 182 лв.,представляваща всичко надплатено над главницата,с която ответникът се е обогатил неоснователно/чл.55 ал.1 ЗЗД/. Предявени са били при условията на евентуалност още няколко иска,които не са разгледани от съда,тъй като са уважени главните искове. Представен е договор за правна защита и съдействие,сключен между адв.Степан Киркоров от АК-Варна и ищеца В. Р. Г.,съгласно който е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за защита по установителния иск с основание чл.22 вр.с чл.11 ал.1т.10 от ЗПК, евентуално –иск по чл.26 ал.1 предл.трето ЗЗД,евентуално чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,чл.16,чл.19 ал.4,чл.21 ал.1 ЗПК вр.с чл.143 и чл.146 ЗЗП,вр.с чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД и отделно е заплатено възнаграждение в размер на 400 лв.за защита по осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД. НРС е разгледал главния иск и го е уважил,като не е разглеждал евентуалните искови претенции. Цената на главния иск по чл.22 вр.с чл.11 ал.1 т.10 ГПК е 1282 лв.,а на иска по чл.55 ал.1 ЗЗД- 182 лв.Минималният размер на адвокатско възнаграждение по първия иск се определя по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г.и е в размер на 428.20 лв.

,а по втория иск се определя по чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата и е в размер на 400 3 лв.

След постановяване на Решението на СЕС от 25.01.2024г.по дело С-438/22 е утвърдена съдебна практика,според която посочените в Наредба №1/2004г.минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда при преценката относно определянето на разноските за адвокатско възнаграждение. Утвърдено е разбирането,което се споделя и от настоящия съдебен състав,че при прилагането на разпоредбите на Наредба №1/2004г.съдът следва да изхожда от разумния характер на претендираните разноски,а посочените в Наредбата размери могат да служат само като ориентир при служебно определяне на възнаграждения,без да са обвързващи съда./вж.Определение № 3476 от 20.12.2024г.по ч.т.д.№1945/2024г.на ВКС Относно приложението на чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г. въззивният съд споделя становището,че тя не следва да се прилага безрезервно ,а с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост.

Спорът по главния иск за установяване на недействителността на договора за потребителски кредит според въззивния съд не се отличава с висока фактическа и правна сложност,делото е било разгледано и приключено в едно съдебно заседание,ангажирани са били само писмени доказателства,адвокат Киркоров не е присъствал и в съдебно заседание,а е представил писмено становище. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за защитата на ищеца по този иск е под минимума, като въззивният съд намира, че не са налице основания за намаляване на размера му.

По отношение на иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД съдът констатира,че разноските за адвокатското възнаграждение на ищеца в размер на 400 лева надхвърлят повече от два пъти цената на иска/182 лв./. Този иск е с много ниска фактическа и правна сложност, а уважаването му е следствие от уважаване на иска с правно основание чл.26 ЗЗД вр.с чл.22 ЗПК ,при установяване на факта,че претендираната сума е действително надвнесена от ищеца. При това положение, възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за защитата на ищеца по този иск БОС намери за основателно. Разноските за адвокатско възнаграждение за защитата на ищеца по този иск следва да бъдат намалени до размера от 200 лв.,при съобразяване на принципите на справедливост и разумност. По гореизложените съображения, обжалваното определение на НРС следва да бъде отменено,като се измени постановеното съдебно решение в частта за разноските и присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., дължими му от ответника „Кредисимо“ЕАД следва да бъдат намалени до размера от 600 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.248 ГПК Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №192 от 11.02.2026г.,постановено по гр.д. № 4

476/2025г.по описа на НРС в ЧАСТТА ,с която съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя „Кредисимо“ЕАД за изменение на Решение №397 от 14.11.2025г., постановено по гр.д. № 476/2025г. по описа на НРС в частта за разноските, с което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца В. Р. Г. сумата от 800 лв. представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА съдебно решение №397 от 14.11.2025г., постановено по гр.д.

№ 476/2025г. по описа на НРС в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на ищеца В. Р. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева, платими му от ответника „Кредисимо“ЕАД до размера от 600/шестстотин/ лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________